Равноденствие – изложба на Кънчо Цанев, Роберт Цанев и Петер Цанев

Равноденствието символизира баланса между светлината и тъмнината, когато денят и нощта се изравняват.
Това е кардинална точка в природния цикъл и специален момент на равносметка. Изложбата се открива в навечерието на Кръстовден, когато денят се „кръстосва“ с нощта и кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите.
Това е именният ден на изтъкнатия резбар и скулптор проф. Кънчо Цанев (1934-2011), почетен от двамата му синове в техния роден град Габрово със съвместна изложба в залите на Художествената галерия „Христо Цокев”.
В изложбата Кънчо Цанев е представен с произведения, обединени от ключов за неговото творчество мотив, а именно „Дървото на живота“. Тази тема е емблематична за някои от най-известните му творби като „Самодива“ (1980) и „Пролет“ (1981), постоянно изложени в Националния дворец на културата в София, при които от вертикална женска фигура се развиват клоните на митично дърво с птици, цветя и женски образи.

Кънчо Цанев, „Пролет“ (детайл)

В настоящата изложба този мотив може да бъде проследен в различни по формат и стилистика пластики и пана, както и в необичайния цветен олтар, който се явява последното произведение на художника.  
В изложбата Роберт Цанев участва с пластики, които разкриват сложната структура на дървото като художествен медиум. 

Роберт Цанев (творби от изложбата в галерия-книжарница "София прес")

Творбите на Роберт Цанев представляват деликатно изградена плетеница от органични и абстрактно конструирани форми, в които художникът постига специфично внушение с помощта на естествения цвят на различни дървесини в съчетание с допълнителни цветни елементи.

Теоретичен пърформанс на Петер Цанев

В изложбата Петер Цанев показва свои проекти, в които експериментира с контрадискурсивни стратегии. 
Става дума за смисъла на изкуството като процес на заявено обозначение, което е преустановено: зрители, които не могат да бъдат продължени като зрители; инсталации, които не могат да бъдат продължени нито като обекти, нито като образи; категории на изкуството, които не могат да бъдат продължени като изкуство.