Петър Увалиев: Два квадратни метра на „Етър”-а гъмжат от хилядолетия

"Бях по работа десетина дни в България: не ми се чудете, че все още преживявам преживяното. … Такова сияние ме озари на „Етър”-а, където за пръв път ми стъпи кракът след полувековното странстване по чужди край и чужди брегове. И да не е посмял някой насмешливо да си помисли, че този застарял Улис без Пенелопа съвсем се е размекнал пред панаирната гледка на някаква казармена самодейност с надлежни пити и сукмани. Истината е съвсем друга: на „Етър”-а усетих метъра, с който трябва да се мери българската цивилизация, която превъзмогва сухото сметководство на календара и се превръща в ненатрапчиво духовно състояние.
Два квадратни метра на „Етър”-а гъмжат от хилядолетия. Още прадедите ни са могли да прочетат у пророк Исая и Псевдо Златоуста, че дървото е потаен облик на живата вселена, която вечно умира и възкръсва.
…
Така настроен в надкалендарен ключ, човек неволно пристъпва в музейната част на „Етър” със смътния стремеж да търси и в миналото предвестници на бъдещето. Прозрението, че корените раждат върхари, не е ли това истинското призвание на музеите? Само че не на всички е дадено да бъдат такова живително звено. Знам румънските музеи на селото – и край Букурещ, и сред огромната Карпатска пустош. Там има само къщи – кухи черупки, празни ковчези. А на „Етър”-а има живи хора и най-вече жива вода. А откакто свят светува водата е била навсякъде и за всичко върховна сила, майка на живота."

Петър Увалиев (1915 – 1998) е български дипломат, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрален режисьор, теоретик на изкуството, семиотик, университетски преподавател, писател, преводач, радиожурналист и критик. Един от най-влиятелните български интелектуалци емигранти през втората половина на ХХ век.