Млад габровец прави шаржове и карикатури в Лондон

Samuil-se-vodi-ot-maksimata-„Pravi-kakvoto-tryabva,-da-stava-kakvoto-sche“
Самуил се води от максимата „Прави каквото трябва, да става каквото ще“

Самуил Димитров е роден през 1995 г. в Габрово. Максимата, която го води напред и нагоре е: „Прави каквото трябва, да става каквото ще“.

 Преди осем години си купува фотоапарат и се хваща да снима кадри, а после и да ги наслагва като колаж. Записва да учи графичен дизайн и фотография в АМТИИ Пловдив. Справя се с всички видове фотография, но най-много му харесва концептуалната - тази с дълбоко скритият замисъл. „Учителят ми по художествена фотография няколко пъти е искал да участваме с мои кадри по състезания. В последствие дипломната ми работа беше обвързана с този тип фотография“, споделя той.
След време има желание отново да хване фотоапарата си стига да има добра идея, която да се изрази точно с това изкуство.
Скоро Самуил решава, че няма да се върне в Габрово, защото няма подходяща работа, която да го удовлетворява. В мислите си често се завръща в родния си град, защото там е прекарал детството си, там са родителите и приятелите му. И въпреки, че за него по-силни са младите хора, които остават в България, а не тези които тръгват по света, той си купува билет за самолет.
Заминава за Лондон, където в началото го впечатлява всичко. В последствие започва стаж и вижда колко е трудно да пътуваш два часа за работа в едната посока и обратно. Да се опитваш да влезеш сутрин в метрото, в което не достига въздух. „Имам чувството, че всеки човек тук го гонят стрелките на Биг Бен“.
В Лондон артистичната фотография остава на заден план. Само преди година се хваща да прави шаржовете на обикновени хора върху хартия. Още преди това е посещавал уроци по рисуване в Габрово при Румен Трифонов – Ателие Енкаустика и приложни изкуства. „Искам да му благодаря, че ми помогна, защото тогава нямах основни познания в рисуването, а той за три месеца ме подготви за изпит“.
След това си купува и графичен таблет. Прави си страница във фейсбук. Именно чрез социалната мрежа с него се свързват хора от цял свят, за да си направят шарж или карикатура. Предимно те са англичани и българи. Търсят го приятели и познати. Работата му бързо потръгва. Признава, че не е от най-добрите в рисуването, но има познания по анатомия, переспектива и може да хваща характера на модела. Тази работа му дава удовлетворение и доходи, с които да преживява. Ако искате да се свържете с това артистично момче, може да му пишите напишете съобщение във фейсбук страницата: SS Caricatures, или на профила му: Samuil Dimitrov. Той винаги прави отстъпки само за българи.
Стремежът му за бъдещето е освен дигитални карикатури да предлага и нарисувани с бои върху платно. „Един художник е истински, когато рисува с четка и бои. Таблетът днес го има, утре може да го няма“, категоричен е той.
Питам го, ако Домът на хумора и сатирата го поканят, за да прави карикатури на гостите му би ли приел. „Разбира се, но трябва да мине още време, за да се усъвършенствам повече в рисуването“.
В свободното си време Самуил Димитров пътува с приятелката си. Заедно посещават Уиндзор, където карат лодка по Темза и се разхождат в гористата местност. Ходят и на концерти на различни музикални групи в Лондон. „Качихме се за първи път да караме лодка. Видях нещо интересно и поисках да го снимам. Изгасих лодката и извадих телефона си от джоба. Изведнъж отпред на капака на лодката връхлетя гъска и ме стресна. Изпуснах телефона до педалите. Наведох се да го взема, разсеях се и го ударих в кормилото на лодката. Тогава падна в реката. Обадих се от телефона на приятелката ми и дойдоха водолази, за да го извадят. Намериха го. Това ми излезе скъпо удоволствие“, разказва преживелиците си около Темза Самуил.
На финала на нашият разговор той споделя: „Имам желание да се завърна в Габрово, защото смятам, че човек е роден с определена мисия, да промени нещо там където се е родил. Трябва да натрупа опит, пътувайки по света и после да го приложи в Родината си. Бих искал да кажа на българските политици да инвестират повече в бъдещето на младите хора. И не само в големите градове. По този начин те няма да напускат държавата и да обслужват чужди интереси, а ще бъдат полезни на България“





Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото

Следвай ни