Да виждаш, че работата ти има значение, бе най-големият стимул в кризата

Когато преди 10 години кандидатства за работа в Lidl за касиер-продавач, Светла е на 47 години. Зад гърба си има музикално образование и 16 години работа в танцувален ансамбъл за песни и танци. „Дълго време си търсех работа. Като разбираха на колко съм години и не искаха да ме вземат“, разказва тя. Възможността обаче й се усмихва в Lidl. „Бях много благодарна, че ме оцениха не по годините, а като човек. Затова исках да докажа, че не са сгрешили.“
Следващите 10 години доказват не само на нея, но и на Lidl, че нито един от тях не е сгрешил в избора си. Затова и когато идва извънредното положение и много хора остават без работа, изграденото с времето доверие й дава спокойствие, че не трябва да се притеснява. По време на кризата тя и екипът на филиала „са оборудвани“ с всичко най-важно – маски, ръкавици, дезинфектанти и т. н. Това, което я мотивира най-силно в този момент обаче, се оказва думата „благодаря“.
„Още в първите дни всички ние получихме благодарствено писмо от ръководството на компанията. Беше ми толкова хубаво, докато го четох. Виждаш, че оценяват труда ти и това те кара да се чувстваш удовлетворен“, разказва тя. Спомня си и как, докато била на каса и обслужвала младо момиче, то се обърнало към нея с думите: „Благодаря ви, че работите и че ви има“. Именно тези малки на пръв поглед жестове й показват колко много всъщност хората разчитат на тях и й дава сигурност и спокойствие. „Получихме и допълнителен бонус за усилията си. Беше изненада за нас, но и изключително мило да видиш, че компанията мисли и се грижи за теб в този момент“, добавя тя.
Коронавирусът обаче я убеждава в нещо, което тя отдавна знае – „компанията прави много за служителите си, дава ни всичко възможно – от нас се очаква просто да си вършим съвестно работата“. „Понякога е изморително и сме като многоръкия Шива. Но има динамика, разнообразие, никога не е скучно и най-важното – тук се чувствам сигурна“, допълва тя.
Освен че изцяло преобръща живота ни, COVID-19 отлага и важно за нея пътуване – на 25 април трябвало със съпруга си да гостуват на сина им за една седмица в Ню Йорк. „Това щеше да бъде второто ни пътуване дотам“, разказва Светла. Първия път обиколили всички известни забележителности. „Никога не съм и мечтала да отида в Ню Йорк. За мен беше като сън – да се разхождам по 5-то авеню и да пия кафе в този град“, спомня си тя. Въпреки това обаче Ню Йорк не се превръща в любимия град – „не ми допадна, защото е огромен, навсякъде само бетон и високи сгради“.
Пълна противоположност на слънчева Барселона, с която Светла също има специална връзка – именно там живеят дъщеря й и двамата й внука. Кога ще успее да ги види отново, не знае и не крои планове. „Да съм жива и здрава, ще дойде моментът и за това“, казва тя.
Дотогава обещава да поддържа бодър дух с помощта на работата и колегите си. „Винаги съм работила с млади хора, които са на възрастта на моите деца. Може би затова се чувствам не на 57, а на 37 години.“ Затова и когато с екипа се събират извън работа, тя е първата, която открива дансинга и хвърля ръкавицата към младите с думите: „Сега ще ви покажа как да се забавлявате!“.