Ана-Мария Антонова е в отбора победител  

Ана-Мария Антонова от Габрово е част от отбора, който се класира на първо място в Националната студентска олимпиада по езикова култура. Другите трима са Радост Йовкова от Сливен, Ивайло Александров от Бургас и Йордан Стоилов от Дупница. Всички те са студенти първи курс в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Скандинавистика“.
Третото поред състезание, организирано от Катедрата по български език на СУ, се проведе на 12 и 13 май в Алма матер. В тазгодишната олимпиада се включиха 75 първокурсници от различни специалности.
Мисията на форума, който е единствен по рода си в България, е да стимулира интереса към актуалните въпроси на езиковата култура и да даде възможност на студентите да приложат изградените умения и знания при решаване на конкретни проблеми, да провери техните нагласи към отклоненията, вариантността в речевата практика и динамиката в езиковата система.

С Ана-Мария се свързахме по телефона като вече познато на „100 вести“ име – през 2021 година тя спечели трето място в Шестия международен конкурс по превод за студенти и ученици „Трансформации“. През 2022 г.   повтори участието си в конкурса и завоюва второ място в категория „Поезия” с превод от испански на български език. Тогава беше ученичка в Националната Априловска гимназия, паралелка „Английски език с испански“.

– Честита победа, Ана-Мария! Прекрасна новина за Габрово и гимназията в навечерието на 24 май. Какво Ви мотивира да се включите в олимпиадата, какво е за Вас езикът?
– За мен езикът е много повече от написаните правила, които трябва да четем и да спазваме, когато се изразяваме и пишем. Езикът е връзката между хората. Феноменът, който ни свързва, но който може и да ни раздели. Феноменът, който ни изгражда, но който може и да ни разруши. Езикът ни помага да натрупваме опит, да се възползваме от това, което хората преди нас са научили. Ние трябва да го съхраним и предадем на следващите поколения. Езикът е нашата идентичност. Колкото повече научаваме за и от него, толкова по-завършени ставаме. Трябва да сме смирени, любопитни, обичащи езика. 
– Трудни ли бяха езиковите казуси? Какви бяха задачите – като матура за седми или като матура за дванадесети клас? 
– Ако трябва да приравним по този начин, по-скоро беше като матура за дванадесети клас. По-голямата част от задачите беше граматически ориентирана.
– Няколко примера от теста? Пълен член, еднородни части... какво включваше?
– Пълен и кратък член; поставяне на пунктуационни знаци в изречения, които бяха доста големи и сложни; слято и полуслято писане... повечето казуси бяха рядко срещани езикови норми.
– Какво най-много затрудни отбора?
– Може би слятото и полуслято писане, защото има твърде много изключения, които не са изрично посочени в нормата и е трудно да се запомнят. Винаги изникват нови и нови с практиката. 
– Как се подготвиха скандинавистите за олимпиадата, за да победят българистите в България?
– Подготовката се състоеше в активно присъствие в лекциите по езикова култура на доц. Владислав Миланов от Софийския университет. С колегите също така активно обсъдихме казуси, които са извън езиковата норма и се срещат по-рядко, за да бъдем подготвени за всичко. Късметът не обича смелите, а подготвените. 
– Езиковата норма днес много често се неглижира, приема се като ненужно, излишно престараване. Според Вас?
– В никакъв случай не е престараване. Езиковата норма трябва да се използва не като разграничаване на хората от различни диалектни области, а напротив – трябва да се използва като еталон за владеене на правилен книжовен език, който съхранява посланията, ценностите и сакралното, което имаме благодарение на него.
Много хубаво е, че след гимназията има подобни състезания, защото ми беше малко тъжно, че когато завърша училище, няма да има повече такова голямо поле за изява, но ето че съм приятно опровергана.
– Какви са личните Ви амбиции, в каква област искате да се развивате?
– Искам да развия владеенето на скандинавските езици и да поддържам на най-високо ниво своя роден език. Впоследствие да бъда достоен посредник между скандинавските държави и България.
Може ли да Ви помоля за нещо? Искам  публично да изразя своята дълбока благодарност на учителите си от Национална Априловска гимназия. Те ме изградиха като деен, мислещ човек, дадоха ми неописуемо много и дължа доброто си представяне до голяма степен на тях.