Адриан Новаков: "Гневен съм на консуматорското общество, ще го покажа в скулптура на прасе"

Но когато твориш, а няма пазар за работите, нещата стават тъжни и необратими. Как оползотворява многото свободно време сега габровският скулптор Адриан Новаков разказва самият той:

- Как ви се отрази пандемията? Имате ли настроение за творчество?
- При мен нещата не са се променили много с изключение на икономическия ефект в тази пандемия. Иска ми се обаче за нещо друго да поговорим, защото важни са причините, а не следствията от тази ситуация. И на децата им беше ясно, че ще има някаква криза, чисто в икономически аспект и се чудехме откъде ще дойде. Ето, тя не закъсня, появи се по много нестандартен начин. Сигурно е, че има някаква човешка намеса в цялата тази работа. Според мен това е продукт, вследствие от хедонистичното настроеното общество. Цялата ситуация е заради задоволяване и презадоволяване на човешките потребности. Нулевият пациент идва от Китай вследствие на икономическия апогей на тази държава.
Изкуството не може да съществува самоцелно. Аз не правя самоцелни неща, за да украсявам дома си с тях. Правя неща, натоварени с послания. Част от посланията, които сега творя са точно тази съпоставка - между хедонистично настроеното общество и аскетизма. Като венецът на Дионисий.
Аз съм гневен. Гневен съм на това общество, точно заради това, за това безумно задоволяване на човешките потребности, заради безумното консумиране и индустриализиране. Самоцелното натрупване на капитали води точно до такива ефекти, като тази пандемия.
- Малко по-конкретно какво точно творите през този период, намират ли пазар работите Ви?
- Отказват ми вече направени поръчки. Неща, които са поръчани, завършени. Хората чисто икономически се дърпат назад. Това се нарича рецесия със всички съпътстващи ефекти - инфлация, поскъпване на хранителни продукти, поевтиняване на услуги.
Оказва се, че от изкуството могат да се лишат много хора. И в България е така, тук царува по-скоро кичът, отколкото стойностното изкуство.
Още веднъж казвам, пандемията не ми пречи да творя. Може би институционализираните творци, тези които са на хранилка, няма да имат моите проблеми. Но хората, които са на свободния пазар, като мен, изпитват огромни затруднения.
По никакъв начин не се огъвам, видял съм и две и двеста. Ще изпитваме затруднения, докато икономически се възстанови страната. Пак казвам, изкуството не е самоцел. Стойностното изкуство, което носи послания, често значими, има нужда от бизнеса, от икономическа подкрепа.
Сега, по време на пандемията съм се концентрирал върху хедонистични предмети, като венецът на Дионисий, изящна скулптура. Няма къде да ги представя, галерията с която работа е затворена. Затова ги споделям в социалните мрежи. Много е стеснен пазара, хората с многото пари изчакват, настроени са песимистично.
- Какво е първото нещо, което ще направите след края на пандемията?
- Аз ще направя изложба и ще събера приятели, за да им покажа ефектът от моите настроения по време на пандемията. Пак повтарям, гневен съм на консуматорското общество. Ще го покажа в творби, които ще го представят като емоция. И ще продължа да работа в тази посока. Може би ще направя едно прасе, символ на консуматорското общество. Консуматорският тип съществуване работи против всички хора на изкуството.
- Имате ли нови, интересни идеи за творби?
- Имам страшно много проекти. Аз пак казвам, че съм част от свободния пазар и не разчитам на никоя институция за окаже подкрепа на творчеството ми. Имам конкретни идеи, които са на изчакване.
- Дали пандемията ще промени хората? Някои са в паника, други гледат по-оптимистично и вярват, че можем да бъдем по-добри след нея?
- Много хора изфирясаха. Имам приятели в Италия, които вече са на психотропни лекарства. Да видиш роднините си в черни чували, които се складират пред домовете, не е лесно, ужасяващо е.
Моите приятели в България като цяло се държат. Но ние сме корави, не сме разглезени хора, закалиха ни всички експерименти, на които бяхме подложени. Тази игра