Венелин Недялков: „Мечтая да направя филм по моите книги”

Сред тях са „На небето няма само звезди“, „Хаграт“ и в превод на английски от самия него на „На небето няма само звездни“. За творческата работа на Венелин Недялков, за книгите и за мечтите, е разговорът с младия автор.

- Г-н Недялков, колко книги имате издадени до сега?

- Всяка година издавам по една книга и досега имам издадени пет. Едната е английско издание на написаната през миналата година „На небето няма само звезди“

- По колко часа на ден работите, за да успеете да напишете тези книги?

- Сутрин ставам рано и пиша по два часа, които невинаги уплътнявам. Но най-производителен съм, когато съм някъде на почивка – на морето или някъде сред природата. Точно книгата „На небето няма само звезди“ почти цялата съм написал за 10 дена. А след като се върнах от морето ми отне почти година време да я довърша.

- Как се ражда идеята за всяка от Вашите книги – внезапно Ви връхлита мисълта за нея или нейното създаване узрява по-дълго време.

- Имам много идеи, имам и много започнати неща, които не знам дали ще успея да довърша. Но, когато усетя, че нещо ми е на сърце, че се развива, че има бъдеще, че ми харесва и самият аз бих го чел, започвам да го пиша. Така че, в главата ми има само първоначалната идея. А след като започна, нещата се случват сами. Дори самият аз не знам какъв ще бъде краят.

- Имате ли усещане, че мислите Ви идват свише или самият Вие ги обмисляте?

- Те дори не са мои мисли. Създавам едни герои, създавам им някакъв свят и те започват да живеят свой живот. Дори често ме изненадват с действията си. Самият аз се явявам като своеобразен наблюдател, като хроникьор, който описва техните преживявания.

- А стихове пишете ли?

- Стихотворения мога да пиша само при много силна емоция.

- Тоест, обзема ви някакъв импулс, който не бихте могли да игнорирате?

- Да, импулс е. Познавам писатели, които много дълго обмислят, правят схеми, планове, таблици. Дълбаят, дълбаят, ръват молива и не знам какво се получава. Аз не бих могъл така. Тогава писането няма да бъде удоволствие, ще се превърне за мен в тежък труд.

- Да разбирам ли, че за Вас писането е истинското удоволствие?

- Няма как да бъде друго. За мен то не може да се превърне в работа, поне на този етап.

- Едната от книгите си сте превел на английски език. Имате ли намерение да продавате своите творби и в чужбина?

- Имам някои познати в чужди издателства и ако те ми помогнат, би могла да се реализира тази възможност. А ако моите творби добият популярност, което е и моя мечта, бих бил щастлив. Досега от моите книги не печеля нищо, сам инвестирам в издаването им – самоиздавам се и се саморазпространявам.

- А с какво изкарвате прехраната си?

- В момента работя като продавач консултант в „Техномаркет“, бил съм и барман.

- Тоест, своите романи пишете в свободното си време?

- Да, най-вече сутрин, преди работа. Оставам си сам, „заминавам“ нанякъде, за да не съм вкъщи. Да съм сам със себе си. Пия кафе и размишлявам. Едва след това започвам да пиша. Колкото напиша – толкова. Нямам някаква норма.

- Не бързате да пишете?

- Понякога бързам, защото самото действие ме кара. Тогава мисълта ми тръгва и ме кара да бързам, дори не мога да спра. Има други моменти, в които здраво буксувам.

- А не сте ли опитвал, когато Ви дойде бурната мисъл в главата, да я записвате на диктофон и след това да я дешифрирате спокойно.

- Понякога си записвам някои истории, които ми хрумват, но после малко трудно им намирам място в тетрадката – винаги пиша на тетрадка и често ми се струва, че то стои някак като закърпено. Така че, понякога го правя, но избягвам така да работя.

- Коя беше първата Ви книга?

- „Мъртва любов“, издадох я през 2019 г. Написах я за около месец. А с мен правихте интервю, след като издадох третата си книга – „Тъжна съдба“.

- Важно ли е, според Вас, писателят да популяризира своята работа и творбите си в медиите?

- Пресата е за четящи хора, а те четат и книги.

- След излизането на интервюто ми с Вас, повиши ли се търсенето на Вашата книга?

- Това не мога да кажа аз, тъй като хората от книжарницата биха могли да преценят търсена ли е била моята книга или не.

- Първата Ви книга в книжарница „Хеликон“ ли беше представена?

- Първата ми книга беше само за мен, не е представяна никъде, както и никъде не беше писано нищо за нея. Втората ми книга също не беше представяна никъде. Третата ми книга – „На небето няма само звезди“ имаше представяне в „Хеликон“ и там се продаваше, както и в книжарниците на други градове. Но единствено с Вас имам интервю.

- А Вие ли насочвате мисълта си в посоката, за която искате да пишете?

- Казано е, че насила хубост не става. Така че, ако не ми е присърце нещо, ако не ми харесва – няма как да продължа. Все пак с писането създавам удоволствие за себе си. И, ако нещо не ми харесва считам, че то няма да се чете. Така, че няма защо да го пиша.

- По колко часа на ден пишете?

- Пиша само сутрин. Вечер, след работа, вече съм натоварен от дневните грижи и проблеми и именно поради това пиша само сутрин. След като се събудя мисълта ми е свежа, тогава се усамотявам някъде и изливам мислите си върху белия лист.

- Кое Ви доставя по-голямо удоволствие – писането или да работите на своето работно място и да общувате с хората?

- Не знам дали има човек, който да се забавлява на работа.

- Лично на мен ми доставя удоволствие да работя.

- Има разлика. Защото на своето работно място контактувам с много хора – говоря с тях, понякога те споделят с мен своите проблеми и не мисля за себе си. А сутрин, когато съм сам, съм в своя свят, в който общувам единствено със себе си, в моя си свят, със своите мисли. Съвсем различно е, нали?
- От всички разговори с хората, с които общувате, не се ли появяват хрумки за нова книга?

- Появяват се много неща, много истории, които бих могъл да вмъкна във фабулата на книгите си. Въобще, много мисли се появяват в главата ми. Много мои герои са повлияни от действителния живот, от хората, които познавам.

- Да разбирам ли, че именно срещите в живота Ви са в основата на всички Ваши книги?

- Да. Може да пиша фентъзи, фантастика, но това е само някаква основа. Иначе хората са си съвсем нормални, с нормални взаимоотношения в живота. Дори много разговори и реплики съм копирал именно от срещите, които съм имал в живота, от реални събития.

- Считате ли, че ако пропуснете един ден без да пишете, сте загубил много?

- Считам този ден за загуба. Така го разбирам. Особено, ако съм на онзи етап в историята, която описвам, за който чувството ми е, че на всяка цена трябва да го напиша. И се стремя да не си губя деня. Разбира се, има дни, в които писането не ми върви. Тогава не се насилвам да пиша. Вместо това започвам да размишлявам накъде мога да насоча развитието на действието. Просто продължавам да мисля накъде може да „тръгне“ фабулата. Но не е задължително да пиша всеки ден.

- Мои познати поети са ми казвали, че когато пишат стиховете си, имат чувството, че външна сила ги подтиква да вземат белия лист и химикалката, за да запишат бързо мислите си, докато не са „избягали“ те от тях. Те споделят, че в такива моменти не могат да се захванат с нищо друго, докато не запишат мислите си върху белия лист. Но, когато решават, че именно днес, в този час, трябва да сътворят нов стих, те не откриват никаква мисъл в главата си.

- И при мен е така. Като че ли, не мога да пиша „по поръчка“.

- Излиза, че има нещо свише, което побутва човека, че е важно да запише именно това, за което мисли в момента, така ли?

- Не знам какво е това и не бих могъл да го обясня.

- Удовлетворен ли сте, когато пишете, когато усещате присъствието на Вашия дух? А когато сте на работа?

- Когато съм на работа винаги правя нещо друго и мисълта ми е насочена именно върху изпълнението на задачите, които имам да свърша. Там говоря, обяснявам на клиентите онова, което ги интересува, насочвам ги къде точно се намира то в магазина. А книгите са моя свят, в който се завръщам в свободното си време, извън работния ми ден.

- Те ли са Вашият различен свят?

- По време на представянето на първата си книга заявих, че не ми харесва светът, в който живеем. И заради това си създавам друг, който да хареса не само на мен, а и на хората. Макар, че в днешният свят има войни, има измами, убийства. Но, това е животът. Трудно бихме могли да го променим.

- А днешната напрегната международна обстановка не Ви ли провокира да пишете именно за този конфликт между хората, между държавите?

- Най-обширната ми книга е „В на небето няма само звезди“. И макар да е фантастика и действието да се развива на много планети, с много видове разумни същества, не само с хора, и там има много конфликти. Там действията са на много по-високо ниво. Там битката не е само за власт в една държава или на една планета, а на една Вселена.

- Малко като в романите на Стивън Кинг или в „Марсианските хроники“ на Рей Бредбъри?

- Мои приятели ме оприличават на Клифърд Саймък и неговият „Резерват на таласъмите“. В романа действието се развива в бъдещето с невероятните технологии, с подвижните тротоари, по които хората пътуват и в същото време има един резерват за приказни същества от легендите, които са изолирани. В него таласъмите си варят бира и си живеят по старому, в средновековието, където има магии и много други чудати нещица.

- Имали ли сте футуристична мечта, за която се счита, че надали би могла да се реализира, но вече се е случила в днешния свят?

- Нямал съм подобни мечти, които да се случват.

- Извън писането на романи, извън Вашата работа, с какво обичате да се занимавате?

- Обичам да съм сам със себе си. Да съм на къмпинг. Не съм човек на пътешествията. Предпочитам да се установя някъде на спокойствие, да си напаля огън, на който да си наготвя нещо. Обичам да релаксирам. Да медитирам.

- Тогава ли си почивате най-добре?

- Да. Тогава си почивам. Независимо къде – дали ще бъде на планина или край морето. На морето ходя на диви плажове, където няма хора. До миналата година ходех на Шабла. Вярно е, че там има хора, но повечето са румънци и не разбирам какво си говорят, нито пък те ме занимават.

- А коя от планините предпочитате?

- Планините тук, наоколо.

- Какви са бъдещите Ви планове?

- Имам мечти. Планове нямам. Една от тях е да направя филм и вече го обмислям. Търся контакти с известни режисьори.

- Български или режисьори от чужбина?

- Холивудски режисьори. Дано да успея да реализирам тази своя мечта. В мислите си вече виждам точно какъв ще бъде моят филм и мечтата ми е да го видя реализиран.

- Пожелавам Ви успешно реализиране на тази Ваша мечта.