Роберт Цанев: Габрово е дал доста сериозни имена в изкуството

 Тя бе открита на 12 септември в Художествена галерия „Христо Цокев“ Габрово при голям интерес. Разговор, не само за изложбата, с един от участниците - Роберт  Цанев

 - Г-н Цанев, забележителна обща творческа изява?

- След 40 години отново обща изложба. Баща ни вече не е между нас, но в тази изложба той е с нас. Ние сме израснали в Габрово. Най-съзнателните мои години са тук. Градът е пълен със скулптури на известни наши автори. Знам, че баща ми е бил главен художник на Габрово и за присъствието им е изиграл роля. Изявена е била Габровската група на художниците. И градът може да се похвали с най-много скулптури на изявени наши автори.

    - Габрово е известен като града на 100-те паметника. 

- Ами, ето. Отрасъл съм не само около тези паметници, но повече от тези автори бяха гости на моя баща. Малко или много съм общувал с тях.

- Как съставихте изложбата?

- Това бе идея на Евгени Недев, директор на Художествената галерия, за изложба на фамилии, свързани с Габрово.

- Идея, която кореспондира с една няколкогодишна инициатива на Община Габрово – „фамилииТЕ“.

- Чудесно. Ние сме една фамилия, свързана доста с Габрово. И това бе в основата да се случи тази изложба. Тя не е ретроспективна. Изложбата е посветена по-скоро на нашите търсения през последните години на мен и брат ми.

Докато баща ми го представяме с едни цветни фотоси - етап от неговия творчески път. Акцент на изложбата е - Домашен иконостас, последната негова работа, когато беше тежко болен. Иконостасът е много интересен и много особен като творба и стилистика.

- Кънчо Цанев е казвал, че „иконостас се прави на стари години“?

- Може би това му се сбъдна. Наистина в последните си години се отдаде изцяло на иконостаса. Това е любимата му работа, която е собственост на Художествена галерия „Христо Цокев“. Присъстват и три работи - дарение в Музея за резбарско изкуство в Трявна.

- Продължител на традициите на „Тревненската резбарска школа“ Кънчо Цанев е обичал да казва и, че „елитът е замаян от лъскавината на стъклото и алуминия“.

- Да, той е продължител като резбар, който е и от Балкана, от Тревненския край. Така, че няма начин да не е свързан с резбарската школа. Бил е преподавател в Художественото училище в Трявна, един от основните деятели - дърворезбари в академията. Резбата това си беше неговия живот.

- Вие продължихте по стъпките на баща си?

- В изложбата представям три различни линии от последните десет години. Едната линия е с така наречените мои пластики, свързани с изяви от симпозиуми и пленери в по-малък мащаб. Тогава ги правя в по-малък мащаб. След това ги реализирам. Работя с всякакъв вид дърво, което говори само за себе си. Крушата има едно излъчване, орехът друго, дъбът трето. Обичам да ги комбинирам. Това се усеща в цветовото изявяване. Другото, на което наблягам е цветът. В другия цикъл са едни работи, които започнах с фурнир. Те са по-скоро като живописни работи, но в тях стои дървото. Използвам различна дървесина от опита, който имам, че всяка дървесина различно поема цветовете… В изложбата показвам около 15 работи.

- Как тръгнахте с баща си в дърворезбата?

- Ние живеехме заедно с резбата. Избирането на тази специалност си беше мой вътрешен подтик. Той не искаше да се занимавам с това, защото знаеше колко тежка е тази специалност, но шило не стои в торбата. Бях X – XI клас на Художествената гимназия „Илия Петров“, София. Направих едни работи. Той ги видя и каза: „така няма да стане, ела тука сега“. Показа ми как се работи…

- Известна е Вашата деликатно изградена „Плетеница“?

- Това нещо сам си го измислих. Реализирам го от различни видове дърво.

- А абстрактно-конструираните форми?

- Пластиките са абстрактно конструирани.

- Как се развиват нещата при братчето Петер?

- Това, което той представя в изложбата са три концепции, които е описал. „Експериментира контрадискурсивни стратегии, които включват три паралелни взаимно допълващи се програмни насоки: преустановяване на субекта, преустановяване на обекта и критика на транстемпоралното изкуство“.

- Теоретичен пърформанс?

- Може и така да се нарече. Докато при нас върви съзерцаването на обекта в материалната част, при него - трябва да се чете. Когато човек прочете, тогава си задаваш въпросите. Всъщност нещата отиват в друго измерение… Затова е толкова различен от нас, но това също е изкуство. Той също представя това, е работил в последните десет години- концептуални произведения, които е изработил в областта на инсталациите. Петер има собствена философия за това, което излага. Има два обекта, които е представил. Той представя обекта и снимка на този обект от невъзможна позиция, която зрителят не може да види. Той има възможност да я заснеме и представи отделно като снимка.

- Трима художници ведно?

- Изглеждаше невъзможно, но стана възможно. Така се обособихме и в три ниши.

- Когато през януари в Художествената галерия гостуваха Ваши дипломанти, изложбата имаше голям успех. Това бе пак идея на директора в посока образование - изкуство.

- Наистина това бе идея на галерията и после с инициативата да се представят фамилии. Тогава стана дума, че е имало изложба на фамилия Солакови. Сега сме ние. Има и други фамилии, които са свързани с Габрово в изобразителното изкуство. Мисля, че нашият ректор проф. Георги Янков - „Плакат и визуална комуникация“, може да се включи в тази концепция. Неговата съпруга е Милена Абанос от Габрово, също художник, нейният баща Симеон Абанос е известен габровски художник, дългогодишен директор на галерията.

- Вълнение ли е „Равноденствие“ в родния град?

- Разбира се, винаги. Обичам си Габрово и винаги се радвам, когато нещо положително може да се случи в града. Намирам, че Габрово е дал доста сериозни имена в изкуството. Знам и за тази инициатива „Центърът Кристо и Жан Клод“ и никакво съмнение, че трябва да е тук. Габровци трябва да сме тук.