Почина режисьорката Мариана Биолчева

Тази нощ е починала известната режисьорка Мариана Евстатиева-Биолчева. За кончината ѝ съобщи нейният съпруг и бивш ректор на Софийския университет проф. Боян Биолчев.

Опелото ще се състои в събота в храма "Св.Седмочисленици" от 13.30 ч.

Родена е на 29 август 1939 г. в Габрово, тя завършила е кино и телевизионна режисура в Полша. Работи в киноцентъра Бояна от 1971 до 1992 г. От 1996 г. преподава в Нов български университет, а от 2002 г. е председател на Художествения съвет на БНТ.

Автор е на над 30 документални и научнопопулярни и около 20 игрални и телевизионни филма.

Професор по кино и ТВ режисура, директор на магистърска програма по кино и ТВ.

Дебютира в документалното кино. Още с първите си филми проявява интерес към света на децата, който след това пренася и в игралното кино. Своеобразно изследване как децата възприемат киното е цикълът й от учебни филми "Ние обичаме киното"(1968). В игралното кино дебютира с "Тигърчето"(1973) по сценарий на Васил Акьов,

Следват "Мигове в кибритена кутийка"(1979) със Сребърна награда от МКФМосква"79 и "Златен Лачено" от МКФ-Авелино, Италия"81 г.

Филмографията ѝ е пълна с любов и признание: "Похищение в жълто"(1981), по мотиви от повестта на Павел Вежинов "Произшествие на тихата улица", със "Сребърен Лачено" на МКФ Авелино"83, Италия и Наградата на публиката на ХІV фестивал в Хихон, Испания"81; "Дяволското оръжие"(1982), по сценарий на Боян Биолчев, със "Сребърен Лачено" в Авелино, Италия "83, "Горе на черешата" (1984), "Търси се съпруг за мама"(1985) със Сребърен медал от МКФ Москва"85 и награда от МКФ Алансон"87, Франция, "Амиго Ернесто"(1986), "Племенникът чужденец"(1989) по мотиви от приказката "Младият англичанин" на Вилхелм Хауф, пише БНТ.

За телевизия снима филмите "Отрова в извора"(1985), "Не се мотай в краката ми"(1987) със "Златна ракла" и Наградата на Интервизията от Международния фестивал на телевизионния филм в Пловдив 88, "Здравей, бабо" (1991), детската новела "Сватбата"(1997) и сериалите "Синята лампа"(1974), "Сбогом, любов" (1975), "Мъже без мустаци"(1989), "Мили, бате - писмата на един дакел"(2001), "Принцът и просякът" (2005).

Избрана филмография

• „Людмил и Руслана“ (6-сер. тв, 2008)
• „Принцът и просякът“ (игрален филм, 2005, сценарист Мая Даскалова)
• „Мили бате – писма на един дакел“ (10-сериен детски телевизионен филм, 2001)
• „Подлезът“ (документален филм, 1999)
• „Сватбата“ (1997)
• „Търг“ (тв, 1992)
• „Здравей, бабо“ (тв, 1991)
• „Мъже без мустаци“ (6-сер. тв, 1989)
• „Племенникът чужденец“ (1989)
• „Не се мотай в краката ми“ (1987)
• „Амиго Ернесто“ (1986)
• „Отрова в извора“ (1985)
• „Търси се съпруг за мама“ (1985)
• „Горе на черешата“ (1984)
• „Пясък“ (1984)
• „Тайната на дяволското оръжие“ (1982)
• „Похищение в жълто“ (1980)
• „Мигове в кибритена кутийка“ (1979)
• „Сбогом любов“ (3-сер. тв, 1974)
• „Тигърчето“ (1972, сценарист Васил Акьов)
• „Владислав Варненчик“ (1970)
• „Един неделен ден“ (1970)
• „Моят идеал“ (1970)
• „Ако станем невидими“ (1969)

Награди

• 1969 – „В четири цвята за една страна“ – първа награда на фолклорния фестивал в Брюксел
• 1979 – „Мигове в кибритена кутийка“ – Сребърна награда в конкурса за детско-юношески филми в Москва
• 1981 – „Мигове в кибритена кутийка“ – Златен Лачено – XXI фестивал в Авелино, Италия
• 1981 – „Похищение в жълто“ – Наградата на публиката на XIV фестивал на детския филм в Хихон, Испания
• 1982 – „Дяволското оръжие“, по сценарий на Боян Биолчев – награда „Златен Лачено“ на МКФ в Авелино, Италия
• 1983 – „Тайната на дяволското оръжие“ – Сребърен Лачено в Авелино, Италия
• 1984 – „Горе на черешата“ – награда за детски филм на XVIII фестивал на българския игрален филм – Варна, по сценарий на Рада Москова
• 1985 – „Търси се съпруг за мама“ – сребърна награда на кинофестивала в Москва; сребърна награда на кинофестивала в Алесон, Франция
• 1987 – „Не се мотай в краката ми“ – Златна ракла на МТФ – Пловдив 1987
• 1991 – „Здравей, бабо“ – наградата на Интервизия на МТФ, по сценарий на Рада Москова
• 1997 – „Сянката на Десислава“ – отличие на фестивала на славянските православни народи – Москва