Простихме се с Цоньо Ботев

    Вчера близки и приятели се простиха с Цоньо Ботев. Урната с праха на народния представител от 37-ото и 38-ото НС бе положена в гроба на родителите му в блок 20 на Централните габровски гробища. 
    Цоньо Ботев почина на 17 февруари 2024 година в София. Роден е на 24 март 1949 година в Сухиндол, Велико Търново. Завършва Априловската гимназия, после Технически университет – Габрово, дипломирайки се като инженер със специалност „Полупроводникова и промишлена електроника“. Работил е в завод „Промишлена електроника" (Институт „Мехатроника") - конструктор, научен сътрудник и ръководител секция, зам.-директор в Технологичен институт за електронизация на леката промишленост - Габрово. 
    Учредител на СДС. Член на Временната общинска управа в Габрово. Общински съветник от СДС в Общински съвет – Габрово (1991 – 2004). Управител на Ловешка област след 10 ноември. Член и временен изпълняващ длъжността председател на РДП, учредител и заместник-председател на ПП „Движение демократично действие – Д3“. Бил е Председател на Държавна агенция по стандартизация и метрология, както и на Областния съвет на СДС-Габрово. Работи и като водещ одитор на системи за управление на качеството (СУК) в Вигеаи УегКаз СегШсайоп и консултант на системи за управление по международни стандарти.

    Автор е на няколко книги - „Надежди и разочарования“ (2019),  на „Спомени за баскетбола в Габровски окръг“ (2020) и „Ах, тези габровци!“ (2022), както и на двутомника „Габровци“. Втората част на книгата - „Габровци! - Заслужилите, успелите, известните“, излезе от печат малко преди смъртта му. „100 вести“ публикува извадки от нея в броевете си от 30 януари и 6 февруари. Това бе и неговото прощаване с хората и града, които обичаше: „Посвещавам тази книга на моите съграждани от Габрово, с които съм преживял най-хубавите моменти от живота си!  На родените в Габрово, на приелите Габрово за своя съдба и на всички с габровски корени” - написа той, знаейки, че се отброяват последните му земни дни.
    Сред многото награди, с които бе отличен, Цоньо Ботев особено ценеше една – златния паметен медал "100 години баскетбол в България".