Ивайло Цветков: „Карикатурата е свидетелство на времето"

В експозицията от 109 творби - карикатури и шаржове, 38 са носители на призови награди от международни конкурси в Европа, Азия и Латинска Америка. Ивайло Цветков е бил секретар на секция „Карикатура“ на СБХ (2016-2020).
Той е автор, който не пропуска да реагира на политическите и международни събития със своите шаржови потрети и карикатури. Носител е на Голямата награда „Златен Езоп“, раздел „Карикатура“ от 25-тото Биенале на хумора и сатирата в изкуствата.
    Карикатурист е на вестник „Телеграф“ с две издадени книги -  карикатура (1996, 2016 ).
    Преди откриване на самостоятелната му изложбата той води занимание „Шарж и авто - шарж“ на деца от Габрово и страната, чиито работи са показани в изложбата на своя учител.
    Жест към домакините е голямото дарение - личен архив на Ивайло Цветков - 23 класьора  с авторски карикатури, публикувани в различни медии през изминалите 30 години с начало 1993 г.
    Дарението  „Талони на времето“ влиза във фонда на Музея на хумора и сатирата, чудесна находка за бъдещи изследователи.
    На откриване на изложбата „60 диопъра КАРИКАТУРОгледство“ Ивайло Цветков припомни думи на писателя Йордан Радичков от публикация в списание „Карикатура“, излизало в началото на 80-те години  -  „Карикатурата с какво се храни и с какво се размножава“. Според неподражаемчия майстор на словото карикатурата трябва да се отнася с добродушие към субекта, но може да се каже, че тя изпълнява и санитарна роля в живота, като умее да казва, че „царят е гол“…
    В изложбата има смях, ирония, сатира дори гротеска. Сякаш карикатуриста  ни казва да приемаме живота с ежедневното, черното, бялото и сивото като го преобърнем и ни промени.  

 - Г- н Цветков, за колко време нагласихте диоптрите КАРИКАТУРОгледство?

- Има - няма 50 и няколко години. От 52 години рисувам карикатури. Естествено отначало съвсем наивнички като тези деца, с които преди малко работих. Върнах се и аз в детството си, когато прерисувах чужди карикатури, актуални за времето си.

- От кого прихванахте интереса към карикатурата?

- В рода си нямам карикатуристи.Привличаха ме карикатурите на автори от 70-те години - Теню Пендарев, Велин Андреев, Георги Анастасов, Челкаш, разбира се Борис Димовски, който като Радой Ралин „като пише почти рисува“. Абсолюгно можене е рисуването на карикатури. При мен не е точно така. Започнах с неща от времето на соца - главно политиката на чичо Сам от Америка, срещу империализма, някои забравени диктатори като южнокорейския и други.. Карикатурата сама по себе си е някакво свидетелство за времето. Знак, белег, който остава и пази духа на времето.

- Към какво се стремите да покажете в шаржовете?

- Първо, авторът трябва да бъде добронамерен. Да подходи с уважение, макар, че гледаме да ужилим със средствата на хумора и сатирата, на гега, вица,анекдота. Не трябва да мразим този, който рисуваме, да му покажем, че не се стремим да го унижим, защото като пазим достойнството на героя, който рисуваме - пазим собственото си достойнство. Макар, че примери на ужение има в България…

- Изложбата започва с артистични и политически портрети.

- Това е провокация. Когато искам да си почина от ежедневната политическа карикатура, която рисувам по вестниците, сядам на компютъра и започвам да си търся някой хубав образ - класик. Може да е литератор, може да е актьор, човек от шоубизнеса. Или ако прочета една книга. Например нарисувах Кърт Вонегът. Да отвърна на тоя човек с някакво собствено внимание, както аз умея. Когато човек има обща култура, да е чел, да познава автори, герои...

- Какво включва изложбата?

- Тя включва три сегмента. Първият е политически - българска и всенародна карикатура. Има я и темата - Украйна. Никой не предполагаше, че такова нещо ще се случи в Европа. Има един украински световен карикатурист Казаневски, който със своя син прави изложба „Художниците и войната“ и съвсем скоро ме помоли за едно приветствие. В случая всички сме развълнуваме, изразяваме позицията си. Путин преди 20 години стегна Русия, но после се вижда как човека се опива от имперски интереси…с мисъл едва ли не, че определя съдбата на света…

Вторият сегмент е с карикатури на свободна тема. Те са участвали на международни конкурси и са все наградени. Тези конкурси са тематични и всяка година темата не е една и съща. В 2022 г. наистина получих Голямата награда „Златен Езоп“ на Габровскто биенале свързана с темата „Икономия на средствата“, но не само спестовност, но запазване и грижа за ресурсите в световен мащаб. Карикатурата представлява едно дърво, което е изсъхнало и човека - консуматор трупа пачките от жестоко експлоатиране на природата.

Третият сегмент са шаржовете - портретна карикатура, повечето са правени последните най-много 7 - 8 години. Политическите карикатури са съвсем пресни.

- В хода на изложбата усмивката ни не слиза от лицето. Карикатурата е огледало на какво?

- На душата, на света около нас. Карикатуристът гледа с неговите 60 диоптъра на света.

- А мисията й?

- Човек да стои трезвен към нещата от живота.