Васил Гъдев: “Спортът, баскетболът си остана и досега тръпка”

 Бащата е добър зъболекар и запален спортист. Десет години е председател на СК “Орловец”, зам.-председател на ДСО “Червено знаме”, близо десетилетие е начело на футболната съдийска колегия в Габрово. Синът Васил е изявен баскетболист още като ученик в Априловската гимназия и студент в Пловдив. Завършил е Института по хранително-вкусова промишленост в Пловдив и мениджмънт и маркетинг на международния туризъм в УНСС. Директор на Професионалната гимназия по туризъм в София (1988-2008). 50 години е свързван с баскетбола. Член е на Националната съдийска колегия по баскетбол, наблюдател на БФБ на състезанията от Националната баскетболна лига. Инициира възстановяването на клубния баскетбол в Габрово (2009 г.). Зам.-председател на УС на БК “Чардафон-Орловец”.

- Г-н Гъдев, кое Ви предизвика за възстановяване клубния баскетбол в родния град?

- Подразних се, че имаме такава хубава спортна зала “Орловец”. Може би това е втора или трета такава зала в България с възможности и оборудване за състезания. Много е харесвана от Федерацията по баскетбол. Помислих си: “Защо не направим нещо да потръгне баскетболът в Габрово?”. Бях споделил с двама баскетболисти, с които съм играл в Габрово - Христо Донков, бивш треньор, старши експерт в РИ на МОН, и Иван Шумков (за съжаление и двамата вече ги няма). Веднъж на главната улица срещнахме и друг запален състезател от по-младите баскетболисти - Иван Господинов, чийто треньор е бил Иван Драганов. Уредихме среща при кмета Томислав Дончев. Дойде и Георги Димитров, дългогодишен треньор на “Левски” и националния отбор, с намерение за бъдещ треньор. Кметът даде благословия да се възстанови баскетболът в Габрово. Да намерим състезатели. Да направим професионален отбор, който да участва направо в “А” група, както сега е волейболът. Намерението бе да се приобщят млади ентусиазирани хора, които да запалят по-малките. На практика не се получи. Започнахме отдолу. Сега има осем гарнитури. Участват в състезания, включени са в календара на Федерацията. Треньори са габровци, които идват на квалификационни курсове в София. Направен е и курс за съдии в Габрово. В него са включени 12 човека. Те са лицензирани. Работата тръгна.

- Кой подпомага възобновения на 15 декември 2009 г. БК “Чардафон-Орловец”?

- Спонсор е Георги Бижев от фирма “Мак”, който даде рамо на баскетбола. Община Габрово също подпомага дейността на клуба. Не съм се отказал и аз да привлека някой спонсор за Габрово. Пробив е сключването на договор за подпомагане на школата с клуб “Левски” - София. Осъществява се едно добро партньорство. Габрово е приобщено към тяхната академия за млади футболисти. За подпомагане с треньорски съвети, участия в състезания. Първото състезание бе миналото лято в Габрово, в памет на Христо Донков.

Изпълнителният директор на Федерацията по баскетбол Георги Глушков, който е тревненски човек, е обещал да помогне за нови табла-кошове за зала “Орловец”. Борим се за това.

Троян ни изпревари в организацията и вече е в “А” група. Продължава да поддържа нивото отдолу.

Посещението на Георги Глушков в Габрово, срещите му с децата в училищните салони по време на тренировки, раздадените от него картички с авториграфи са неща, които приобщават към личния пример на един успешен баскетболист с международна слава. Работим в посока популяризиране на баскетбола в Габрово. Има я хубавата материална база – салоните в Университета, Природо-математическата гимназия “Акад. Иван Гюзелев”, ОУ “Цанко Дюстабанов”, НАГ и др. Треньорите оформиха групи, които работят всеотдайно, има я помощта на клуб “Левски”, осигуряването на спортните екипи. Много и не лека е работата по организиране на дейността, с която се е нагърбил Иван Господинов, изпълнителен директор на БК “Чардафон-Орловец”.

- Вашето приобщаване към баскетболната игра, развитието Ви на изявен състезател в родния град и в “Академик” - Пловдив, за които вестникът писа, говорят за непримиримост на терена в търсене на успеха в играта. Кое Ви водеше през тези години?

- Увереността тръгва от първия ми треньор Добрин Обретенов в Габрово. Той ни запали момчетата: Николай Въгленов, Иван Ангелов (Гароша), Христо Донков, Иван Драганов, Стилиян Стоянов - Бастуна и други, към духа на играта с научаване прийомите на баскетбола. Бях чел книгата на Веселин Темков, известният “кавалер на баскетболната магия”, който като треньор умело използва “нещата от живота”, за да накара състезателите да са непрекъснато влюбени в играта. От значение бяха състезанията в приятелски срещи, гостувания на обменни начала на отбори като “Дунав” - Русе, “Славия” и “Локомотив” - София, които бяха в “А” група. Така се създаде интерес у нас, младите, които бяхме ориентирани към баскетбола и желаехме да се развиваме в тази насока. Вече студент продължих да играя с “Академик” - Пловдив, в “А” група (1965-1971) с добри класации на пето и шесто място. Последните години бях капитан на студентския отбор. Играехме с големи отбори на ЦСКА, “Левски”, гостувахме в Ливан, Сърбия, Македония и др. Били сме три пъти студентски шампиони, носители на златни медали. Всяка година се провеждаха студентски първенства, за разлика от сега, което бе престиж за нас. Колективната игра, работата в екип изгражда добрия спортист да се бори за победата на отбора.

- И досега не се откъсвате от баскетболната игра?

- Наред с професионалната реализация през годините продължих да се занимавам с баскетбол. Създадох много добри баскетболни отбори в Гимназията по туризъм в София. Те са печелили европейски награди, много пъти републикански първенства. Някои наши ученици и сега играят в чужбина.

Продължих да бъда близо до баскетболната игра и като съдия.

Спортът, баскетболът си остана и досега тръпка. Доскоро приятели, бивши баскетболисти се събирахме в неделя сутрин да поиграем.