Първан Дедев: “Промишлена електроника” бе между най-добрите работнически отбори по баскетбол в Габрово”

  Баща му Пенко Първанов Дедев (1914 г.) е завършил в Свищов, бил е  счетоводител в завод “Болшевик”, майка му Донка Стоянова е със средно образование. Първан Дедев е завършил Априловска гимназия. В РП “Промишлена електроника” е работил в лабораторията, базата, спортен организатор.

- Г-н Дедев, като ученик палехте ли се по някой спорт?

- Още от прогимназията с моите съученици Никола Райков и Веселин Врабчев ходехме да хвърляме топка на баскетболните кошове на игрището в Априловската гимназия. С баща ми ходехме много по туризъм. Карах ски, кънки. В гимназията пробвах да играя гимнастика. Учител по физкултура ни бе Стефан Първов. Тогава момчетата се палехме по всички спортове. Но при мен това най-вече беше футболът. Бях в отбора на гимназията. Имахме срещи с Механотехникума, Текстилния техникум.

- Кога се пробвахте в баскетбола?

- Когато започнах работа в “Промишлена електроника” (1962 г.). Продан Кавалов, известният спортен деятел, работеше по това време в завода. Той сформира отбор по баскетбол. Тогава в Габрово имаше доста добри баскетболисти. В завода заварих един много добър играч - Христо Момерин (Мацата), а също и Димитър Койчев. Продан Кавалов бе играещ треньор. Той привлече за отбора двама души от Плевен, които започнаха работа при нас. Това бяха Киро Стоянов (Чифака) и Тодор Тодоров (Тошо Дългия), който бе много висок. Присъединиха се и изявеният вече като баскетболист в града Христо Донков, Геньо (Цицата). Към 1963 г. в отбора се включи Иван Ангелов (Гароша), който бе добър състезател. Аз бях нещо като сътрудник, повече помагах по организацията на отбора. Към края на 1962 г. “Електроника” вече имаше спортно игрище с асфалтова настилка, осветление, трибуни със седящи места за около 200 души.

- В какви състезания участваше отборът?

- През периода 1962 -1964 г. се участваше в градски състезания между работнически колективи. Най-добри бяха “Промишлена електроника”, “Георги Генев”, ДМЗ, “Болшевик”. Срещите се провеждаха главно на игрище “Динамо” и при нас. Който печелеше градско първенство, отиваше на окръжно. Окръжните първенци отиваха на Републиканска работническа спартакиада.

- Имахте ли спортни успехи?

- Да. През 1964 г. като окръжен първенец отборът на “Електроника” участва на Републиканската работническа спартакиада в Пловдив и се класира на трето място.

Основни играчи бяха: Христо Донков, Геньо (Цицата), Илинко Вълчев – много борбен играч, Иван Ангелов (Гароша), Кирил Стоянов (Чифака). Резерви: Христо Момерин, Продан Кавалов. Тогава отборът спечели срещу известния тогава “Балкан”, Ботевград (с Георги Христов, национален състезател), срещу Димитровград.

    Отборът на завод “Промишлена електроника”, 1974 г.  Републиканска работническа спартакиада, финали, Пазарджик, 1974 г. (пред срещата с “Пощенец”, София.) Първи ред, клекнали, отляво надясно: Христо Попов (13), Илинко Вълчев (11), Цоньо Ботев (7), Дончо Дончев (10), Иван Тосунов (6). Втори ред, прави, отляво надясно: Георги Иванов (със сако) - ръководител на ОС на БСФС - Габрово, Първан Дедев, ръководител от “Промишлена електроника” (с шапка), Иван Шумков (12), Иван Драганов (4), Кръстьо Генчев (от Профсъюзния комитет, не е състезател), Милчо Милчев (9), Н. Дончев (5), Валентин Ангелов (с панталон, с травма), Крум Драганов (ОС на Профсъюзите).

Към 1967 г. Продан Кавалов напусна “Електроника” и отиде на работа в ЕТЗ “Подем”. 

Когато за директор дойде инж. Атанас Джамбазис (Джамбо), който бе запален по баскетбола, имаше смяна на поколението в отбора (1974 г.). Дойдоха нови играчи: Николай Дончев, Иван Шумков, Цоньо Ботев, по-късно и Иван Тосунов. За участие в състезания се включиха Иван Драганов и Христо Попов, Милчо Милчев (студент в Габрово), Валентин Ангелов (по-висок от 195 см), Васил Гарковенко.

През 1974 г. отборът бе отново окръжен първенец и се класира за поредната спартакиада в Пазарджик (снимка 2).

- Оспорвани ли бяха срещите?

- Тогава битката в града между промишлените предприятия бе за набиране на точки по различни спортове (всеки срещу всеки). Отборът ни победи ЕТЗ по хандбал. Така че в един момент бяхме първи по баскетбол и по хандбал, а тогава имаше възможност да участваме на финалите на Работническата спартакиада. С инж. Джамбазис ни извикаха в БСФС и ни казаха, че отборът на “Електроника” не може да участва в два спорта на спартакиадата. Интригата бе, че нашите баскетболни играчи добре водеха топката и в хандбала (Николай Дончев, Илинко Вълчев). И тогава “загубихме” по хандбал от ЗЧП “Импулс”. На Републиканската спартакиада в Пазарджик отидохме с баскетболния отбор.

- Как се подготви “Електроника” за нея?

- Преди спартакиадата имаше квалификации в Кюстендил. Класирахме се между 16-те най-добри отбора, които ще участват на спартакиадата в Пазарджик (1974 г.). Отборът на “Електроника” бе в много добра форма. Но за съжаление, не можахме да се класираме във финалната четворка. Останахме пети. Загубихме от известния софийски отбор “Пощенец”, подкрепен от съдиите ….

Работническите спартакиади са като олимпиади – с много спортове. Тогава Габровски окръг се класира на второ място по точки.

И в двете спартакиади, в които баскетболният отбор на “Електроника” участва, първите места се печелеха от елитни столични отбори с национални състезатели. Всички останали бяхме на едно ниво.

- В Габрово кой ви бе най-голям конкурент?

- На работнически първенства в града в средата на 70-те години най-голям конкурент ни бе отборът на Окръжна болница. В него участваха: организатор - Трайчо Йорданов (рехабилитатор), д-р Николай Въгленов, д-р Десански, д-р Дончо Вълов, д-р Стефан Бенков, Камен Василев (биолог) и др. В града докторите бяха основен опонент на “Електроника”.

С годините срещите позатихнаха. Играчите понатрупаха години. Инж. Цоньо Ботев бе казал: “Като ни бие Севлиево ще се откажа”. Там наистина паднахме един път.

- Появили се ново попълнение?

- Имаше такова. В отбора бяха дошли Пламен Минев и Росен Бенков, братовчед на д-р Стефан Бенков. Двамата братовчеди са от Дряновската школа, която излъчи добри състезатели.

- Защо играта на отбор с добро представяне се загубва?

- Има предпоставки. Директорът Джамбазис, който както казах бе запален по спорта, напусна. В началото на 80-те години предприятието прерасна в комбинат и нещата в спорта станаха - качамак… Имаше републикански спартакиади, но ние не участвахме. Вече работех в Базата и също се бях поотдръпнал. За градско първенство набързо се сформираха участия от работници по цеховете. Вече нямаше изявени играчи. Дотогава за градски срещи участници от баскетболния отбор участваха и в срещи по волейбол, футбол.

- Вижда се, че спортът и сега, и сега Ви вълнува?

- Така е. Атмосферата от онези години на състезания и емоции, на хубави приятелства между момчетата, които бяха запалени по баскетбола, е нещо, което се помни.

Намирам, че спортът е изключително важно нещо, което калява характера. Всички станаха на хора.

През 1974 година бях председател на секция “Баскетбол” при дружество “Янтра”. Тогава мъжкият отбор влезе в “Б” група.

Преди три години (2008 г.) бе направен опит да се възстанови баскетболният клуб. Тогава от София дойде Атанас Атанасов (женен за моя братовчедка, бил е председател на “Академик”) с инициатива да се сформира Баскетболен клуб “Габрово”. Той бе регистриран, но дотам. Не можахме да осигурим спонсори. Нямаше възможност за отборна подготовка и участия в състезания. Трудност имаше и с база за тренировки.

Сега съм в УС на възобновения Баскетболен клуб “Чардафон-Орловец”. Нашият БК “Габрово” подготви събранието за учредяването му с ново ръководство. Вече има организирани много деца в осем отбора. Разбира се, новият клуб трябва да се подпомага. Добре че го има треньора Дончо Дончев и изпълнителния директор Иван Господинов, които работят много ентусиазирано и отговорно за подготовка и участия в градски и зонови срещи и състезания. На Габрово му прилича да отстои този път с общи усилия баскетболната идея, толкова привлекателна за младите състезатели.