Ненчо Илчев: “Аз съм един щастлив човек"

В четвъртия ден на фестивала на монодрамата той представи спектакъла „Щастлив съм“ от Емил Бонев, режисьор Емил Бонев. В него Ненчо Илчев разкрива историята на живота си. Публиката се запозна с истинския човек, а не фокусника и комика, познат от екрана.

– Г-н Илчев, гостувате този път в Габрово със спектакъл?

– Той е със заглавие „Щастлив съм“. Автор и режисьор е Емил Бонев. Заедно с него го направихме като едно мотивационно представление. В него разказвам как съм сбъднал детската си мечта. Емил Бонев написа текста по мои разкази от детството – как съм тръгнал от село Момчиловци до сбъдването на мечтата ми... в продължение на 52 години. Благодарен съм на Господ за сбъднатата мечта – да се занимавам с театър и фокуси. С вяра, с подкрепа на родителите, с хората с които ме е срещал живота – невъзможното щастие може да с случи.

 Ненчо Илчев представя експонатите в Музея на магията в Момчиловци

 – Кога казвате „щастлив съм“?

- Ооо, казвам го всеки ден.Всеки ден благодаря на Господ, че ми е подарил това щастие. Рядко се случва да работиш професия, за която си мечтал. Пожелавам го на всеки. Изпитал съм го в пълния му мащаб и затова съм щастлив.

В живота няма нищо случайно. Самият живот е вярата. Човек трябва да е благодарен и добър. Да го доказваш всекидневно, смирено, да благодариш. Късметът е много важен. Имал съм, затова съм благодарен и щастлив. Щастието обича добрите хора.

– Равносметка ли е спектакълът?

– Равносметка е. Щастлива равносметка и благодарност към всички хора, с които ме е срещнал животът. Родителите, защото те са зъботехници и нямат нищо общо с професията, която избрах. Те видяха как горя в това нещо. Благодаря на моето семейство – жена ми и сина ми, на хората които срещнах. На първо място на Мастера – Стефан Данаилов. Първата година, когато Кандидатствах, ме скъсаха и много тежко го преживях. Втората година кандидатствах и той вземаше клас и ме прие. Това беше през 1992 г. и му бях втория випуск – „златния випуск“ с Асен Блатечки, Стефания Колева, Башар Рахал, Иван Бърнев и др. Все успели хора и ние бяхме щастливци. Това бяха години на прехода и Мастера не беше толкова граждански активен. Период, през който той мина с достойнство и шанс за нас, защото беше по цял ден с нас. Огромен поклон пред този човек.

– Какво най-много научихте от него?

– Човек трябва да бъде добър. Професията на актьора е колективна и човек трябва да добър, хората да се обичат.

– Срещали сте и други големи артисти?

– Да. Това бяха Илия Добрев, Иван Налбантов, Ивайло Христов. Имах късмет веднага след ВИТИЗ да попадна във Военния театър (Театър на армията). Това беше най-добрият театър в България. В театъра ние се учихме от Меглена Караламбова, Васил Михайлов, Никола Гълъбов, Асен Кисимов и др. Крадяхме от таланта им.

– Има ли рецепта за щастие?

– При всеки е различно, но при мен е късметът, който ми е даден. Без късмет в тази професия не може. Всички казват: много труд трябва, талант. Да, това са необходими качества, но за мен най-важно е късметът. Нямаш ли я дозичката късмет или както Стефан Данаилов казваше: „Трябва да имаш дадине“. Неслучайно старите хора казват: „Роди ме мамо с късмет и ме хвърли на смет“.

– Какво става с лелеяната Ви мечта „Музея на магията“?

– Още една сбъдната мечта. През септември миналата година той бе открит в родното ми село Момчиловци, на 15 км от Смолян, близо и до Пампорово. Това бе в първия ден на шестото издание на Фестивала на киселото мляко. Олекна ми. Свърших една работа, която много години исках да стане. В музея се съхраняват над 1000 експоната, събирани от мен за повече от 30 години: костюми, плакати, реквизити, архиви на мистър Сенко, факира Мити, Лепас, Орфи, Астор. Има прожекции – мистър Сенко на фронта как прави фокуси и др. Там е и електрическият стол с бубината, изработен от самия Никола Тесла (1932 г.)Това е най-големият музей на илюзионни атрибути, на магията в цяла Европа. Всичко в него, събрано и направено с мои средства, съм го дарил на общината.

    Ненчо Илчев и Дани Белев. Актьорът фокусник беше специален гост на 11-ото издание на фестивала за магии в Габрово, на което получи първата си награда за фокуси – Почетен член на "Златна котка". Фестивалът се проведе от 14 до 17 март тази година.

Като дете в село дойде илюзионистът Орфи. Тогава Дирекция „Музика“ организираше гостуванията на артистите. И аз откраднах закачения плакат. Помня, че той ми се скара тогава, защото хората трябва да разберат, че в читалището ще има представление…

Относно музея имах пререкания „Защо не съм го направил в София?“.

Сега вече има проект за адаптирана сграда (бивш цех) в Момчиловци, където ще се премести музеят.

Нека хора от цяла България да идват да го видят.

От значение ще е и за развитие на туризма в този край. Влезли в музея, малчуганите ще могат да летят, да правят фокуси с вълшебна пръчка и с магична шапка. Всеки ден, без сряда и четвъртък, в седмицата, вече идват пълни рейсове с посетители. Това ме радва.

Ето, аз съм един щастлив човек!

На 19 април с Асен Блатечки, Мария Сапунджиева, Кристина Янева и режисьор Ивайло Христов ще играем „Вечеря с приятели“. Тя е пиеса на Драматичен театър – Габрово, която пътува от пет години и има огромен успех.

- Та Вие сте габровски човек! Какво ще пожелаете на публиката?

- На габровската публика пожелавам здраве, здраве за повече усмивки с благост и късмет.

За Ненчо Илчев

Роден на 3 май 1972 г. в село Момчиловци, Смолянско. Завършва гимзания в родното си място и след това учи за кракто в Медицинския колеж в София. От 1992 г. е студент по актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. Завършва успешно Академията през 1996 г. От 1997 г. е част от актьорската трупа на театър „Българска армия“. Става известен в края на 90-те години с участието си в предаването „Спукано гърне“, където е водещ и показва фокуси, а след това е част от шоуто „Комиците“ по бТВ, в което представя скечове с пародия на илюзионни фокуси. Ненчо Илчев се е обучавал при Мистер Сенко на илюзионно изкуство. През 2003 г. се снима в българския филм „Изневяра“. Става много популярен с ролята си на отец Григорий в сериала „Столичани в повече“ . Участва в много постановки в разлчини театри.