Митрополит Григорий освети камбанарията – символ на разрушения храм "Св. Благовещение"

Вчера, в деня на Благата вест, Великотърновският митрополит Григорий в съслужие със свещеници от Габровска духовна околия освети Камбанарията – символ на храма „Св. Благовещение“, част от габровския Девически манастир, който се е намирал в центъра на града.
    Негово Високопреосвещенство изрази надежда, че никога повече няма да се допусне подобно посегателство върху духовна светиня – храмът е разрушен през 1959 година.
    Владиката съобщи, че е възстановен документът, според който земята на манастира принадлежи на църквата.
    Мемориалният символ е изграден с помощта на дарителката Нели Гунева, която получава съгласие да постави мемориалния знак с решение на Общински съвет – Габрово от 29 декември 2022 г.
    На събитието вчера присъстваха кметът на Габрово Таня Христова, областният управител на Габрово Мария Башева-Венкова, председателят на Общински съвет – Габрово Климент Кунев, заместник-кметовете на Община Габрово Невена Минева и Николай Меразчиев, духовници и граждани.

Дарителката Нели Гунева в разговор с отец Станислав

От коректност към усилията на габровци, трябва да се каже, че това не е първият опит да се съхрани паметта за манастира. Още през 1990 година габровската общественост поставя въпроса за възстановяване на манастира. През пролетта на 1992 година на храмовия празник „Св. Благовещение” Траянополският епископ Иларион освещава мястото в южната част на парка, където са запазени основите на храма. 
    Изготвени са проекти. Премиран е този на габровския архитект Илиян Илиев. В последния конкурс за административен център на Габрово в премирания проект на „Арт ню вижън” се казва следното: „...Разработката предлага изграждане на нов паметник на загиналите за България - в ос на библиотеката, като с това се подчертава входа й, параклис - мястото на новия параклис съвпада с входа на манастира, водещ към съборената църква. Архитектурното предложение е храм в парка, изцяло отворен, като самият парк става част от храма“.

Игумения Зиновия уведомява търновския митрополит през 1907 година за следното: „Опасност за светата обител - готви се план за постройка на голямо здание (библиотека и салон за театър)”.
Място не достигало и за улица по градския план. През 1921 г. манастирът отстъпва от земята си „за площад пред театъра – почти цялата градина, бахчийка, посадена с плодни дръвчета...”.
С разрастването на Габрово на левия бряг на реката постепенно се оформя културният център на града. През 1929 г. се повдига въпрос за „утвърдения през 1908 г. план на Габрово, отново се отчуждава част от дворното манастирско място за построяване на Телеграфо-пощенска станция (старата поща, днес РБ „Априлов-Палаузов”). Това става по времето на кмета Илия Кожухаров. 
В края на 1929 г. управата на манастира иска разрешение от Великотърновската митрополия да се построи пансион за девици. Изтъква се аргумента, че „уреден от родната църква, неговото значение изпъква не само от възпитателно и религиозно гледище, но и от гледна точка на запазването ни като нация”. По-късно в писмо от 9 май 1934 г. до министъра с молба за помощ от 50 000 лв. монахините..., „водени от чист и възвишен патриотизъм”, се нагърбили с тежката задача – създаването на първи по рода си в България пансион за девици. 
В средата на юни 1930 г. комисия (председател – игумения Зиновия) по построяването на пансиона одобрява плановете на проектанта арх. Стефан Олеков. Той възлага цялата работа по изготвяне книжата, детайлите и пр., както и ръководството на новостроящия се Девически пансион на архитектурно-строително бюро на арх. Никола Гръблев. 
Строежът започва през 1930 г. и манастирът влага всичките си средства – около 1 млн. лева.
Девическият пансион е тържествено открит в Деня на народните будители - 1 ноември 1937 г.

    За историята на манастира – от неговото създаване до разрушаването през 1959 година говори историкът Даниела Цонева. 

 https://www.stovesti.info/devicheskiyat-manastir-se-vpisva-v-mnogoobrazieto-ot-duhovni-i-obshtestveno-politicheski-sabitiya-v-zhivota-na-gabrovtsi-13228.html