84 години от смъртта на легендарния Дан Колов

    На 26 март се навършиха 84 години от смъртта на легендарния кечист Дончо Колев Тревненски, известен като Дан Колов. Роден е на 26 декември 1892 г. в село Сенник (тогава Чадърлии), община Севлиево. Напуска страната през 1905 г. и заминава за Унгария. Работи като градинар в Будапеща. През 1909 г. се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за Съединените американски щати. За да се издържа, се занимава с всякаква работа – хамалин, строител в железниците, миньор.
    След 1914 г., по предложение на мениджъра Деви Харисон Хеметенд променя името си на Дан Колов, което прави асоциация с „колос“.
    През 1933 г., на големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов бива назован от парижки вестник като „Кинг Конг“, по името на популярния по онова време филм. След победата си над Анри Деглан Дан Колов е назован „Кинг Конг“ и от парижкия вестник „Ентрансижан“.
    Дан Колов практикува кеч и борба, които се различават по правила и характер. Води професионални и аматьорски битки.
    Въпреки, че в биографията „Дан Колов – Царят на кеча – живот и борби. От Чадърлий до Диамантения пояс“, Д. Асенов пише, че борецът е провел над 1500 битки, авторът на не е свидетел. Няма достоверен източник, които да подкрепя такава бройка. В същата книга Д. Асенов посочва, че в България Дан Колов е посрещнат „като божество“, а в родината му не са чували за бореца до спечелването от него на „Диамантен пояс на кеча“. 
    Дан Колов е първият европейски шампион на България по борба свободен стил. Печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж. Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров от 1900 година.

    Дан Колов е запомнен и като един от най-големите за времето си благодетели. Раздава цялото си състояние на приятели, съселяни, студенти и на държавата.
    Дарява 500 000 лв. на цар Борис III за закупуването на първия самолет на българските пощи. През 1925 г., с приятеля си Хари Стоев, подпомага изграждането на военното летище в Горна Оряховица.
    Дан Колов умира в България на 26 март 1940 г. от туберкулоза. Погребват го, по негово желание, в двора на църквата „Св. Иван Рилски“ в родното му село Сенник. Гробът му е обърнат към Балкана – „Балкан срещу балкан“.