Илиян Друмешки: „Особено важно е учителят да мотивира учениците в сътрудничество с родителите да обичат спорта“

- Г-н Друмешки, откога спортувате?

- Започнах да спортувам още от четвърти клас. Бях ученик в НУ „Васил Левски“. На един спортен празник бях обявен за най-добрия ученик на играта „Народна топка“. Започнах да тренирам лека атлетика при Никола Вълчанов, хандбал при Благой Вангелов. Като студент във ВИФ (НСА) бях в отбора на „Академик“ - състезател по лека атлетика на 110 метра с препятствия. Когато веднъж в парка „Борисова градина“ в София наблюдавах братя Пампулови, Любен Генов, Любен Петров, които играеха тенис на корт, се влюбих в този спорт. Купих си тенис ракета и записах втора специалност - тенис.

- Преподаването на физкултура неизменно остава Ваша професия?

- Завършил ВИФ, се върнах в Габрово и постъпих учител по физкултура в СПТУ по обувно производство „Ганчо Лапаков“ през 1975 г. Запален много по тениса, видях едно изоставено спортно игрище над Ректората на ВМЕИ (ТУ - Габрово) и със собствени средства и помощта на мои ученици бе подготвено с асфалтово покритие и стена. То просъществува допреди няколко години, когато на негово място бе направен паркинг на университета.

В Обувното училище, за което събирахме ученици от цяла България, бе открита площадка за спортна гимнастика.

- Отиването Ви в Природоматематическата гимназия?

- Това бе през 1976 година, когато основах първото организирано обучение по тенис в града. Този спорт постепенно добиваше популярност. Приеха го Бинко Бинев, Михаил Новаков във ВМЕИ. Те ме подкрепиха. За децата правех малки ракетки от шперплат, защото нямаше още пазар на тенис ракети. От есента на 1992 година, когато в кв. Радичевец се премести ПМГ в сградата на Априловска гимназия, можех да тренирам децата от целия град в топлото време на площадката на открито, а зимно време - във физкултурния салон.

- И интересът към спортната подготовка нарасна?

- С гордост се приемаха спортните успехи на отборите на ПМГ, на нашите спортисти, въпреки думите на директора Вергил Димитров, че „гимназията е математическа, а не спортно училище“, че е важно колко математици ще подготвим, а не майстори на спорта.

Купите и флагчетата от спортните успехи красят и учителската стая, и спортната витрина на КФ „Устрем“, и дирекцията.

Та как може да живее без спорт, без туризъм младият, умен и ерудиран ученик на ПМГ?!

Стотици са лагерували през зимата край село Мала църква, на Узана и Соколския манастир. Директорът Вергил Димитров беше закупил цели екипи - 30 чифта ски и обувки за зимен спорт, анораци, раници, алпинки, ръкавици. По-късно бяха постигнати победи в ски състезания. Имаше спускания и на финалите в Боровец.

В ПМГ правехме турнири по тенис с отбори от Пловдив, Стара Загора.

Постепенно и интересът към тениса нарасна. Тренираха групи от всички възрастови групи и вкъщи се прибирах късно вечер. Децата горяха от желание да хванат ракета, тенис топка.

Стотици наши ученици ще кажат, че са овладели и усъвършенствали плувното си умение тук. Кръстосвали са пътищата с велосипеди, бродили са по туристическите пътеки на Пирин, Рила, Средна гора и Стара планина.

Нима могат да бъдат забравени радостните мигове от победите на волейболисти и баскетболисти, хандбалисти и скиори, плувци и гимнастици, шахматисти и тенисисти. За 25 години от създаване на ПМГ нямаше спортна дисциплина, която не е овладяна от наши възпитаници. Стотици са включени в отборите на гимназията, като Милка Панайотова, Ирина Василева, Николай Пенков, Руен Панчев, Петър Петров. Да споменем националния състезател Добромир Карамаринов - балкански шампион на 400 м препятствено бягане. Състезателката по ориентиране Юлия Христова, борецът Петър Капитански, плувецът Петър Иванов, стрелецът Пенчо Станчев, тенисистът Тодор Мълчанков, м. с. Дора Дерменджиева - спортна акробатика, м. с. Марин Кунев - бокс, Христо Караиванов - вицеевропейски шампион по радиозасичане, и много други. Много от тези спортни надежди са вписани в Почетната книга за млади дарования на Община Габрово.

- Любимият спорт стана ли професия за някои от тях?

- Да, разбира се. Такива бяха лекоатлетите Добромир Карамаринов, Светослав Янков, акробатката Светла Драганова. Моята възпитаничка Стела Катевска беше изявена тенисистка и сега има частно училище в САЩ. За всички тези спортни успехи заслуги имаха преподавателите Йордан Ковачев, Стефан Мичев, Росина Ненова, Илиян Друмешки, Митко Михов, Атоанета Андреева, Д. Табакова.

- Спортът помогна ли на възпитаник на ПМГ за обучение във висше училище в чужбина?

- Да. За Военна академия в САЩ на Калина Гълъбова от випуск 1995 година. Дъщеря на военен, тя споделя, че е било съвсем естествено да тръгне по стъпките на баща си. За сбъдване на детската мечта й помага парашутният спорт. В аероклуба е научила какво са страхът, психическото напрежение, физическото изтощение. Трудности, с които решава да се прибори.

Шанс е, че когато трябва да кандидатства в някои от нашите военни училища, тя научава за договора, сключен между Министерството на отбраната на България и военните академии на Съединените щати. Според него всяка година на обучение в САЩ се изпращат по няколко младежи и девойки. Възможност, която тя просто не може да отмине. Отделя цяла година за изпитите по английски език, математика и физическа подготовка. След като минава интервюто, е определена за най-обещаващият български кандидат на випуск 2001 на Военната академия в Уест Пойнт, Ню Йорк. Два месеца по-късно получава официално известие за приемане. Този най-голям успех на Калина Гълъбова й дава шанс да се подготви за „отговорния пост на военен лидер“.

Баскетболният отбор, областен първенец през 2013 година

- Примери за Вас в израстването като преподавател?

- Това бяха Стефан Мичев и Иванка Илиева. Стефан Мичев беше иконата на спортната физкултура в училище. Постави начало на организирания туризъм, планинско ориентиране. Всяка събота организираше походи в Габровския Балкан и летни лагери из споменатите планински обекти в страната, колопоходите…

За времето на учителстването ми целта беше да запаля учениците към спорта. Моят ученик и настоящ колега Ясен Симеонов продължи моето дело и сега, и сега към тениса. Приемственост, която ме радва.

- Отговорността на учителя?

- Освен часовете в училище за придобиване на физическа култура в спорта, ние бяхме с децата и по време на бригади в помощ на селското стопанство с грижа за опазване на тяхното здраве.

Като учител в Априловската гимназия през 1986 година бях изпратен на три бригади - пролетна, лятна и есенна. Първите две бяха в окръга, а третата - в село Камен, Великотърновско. Там бях командир на 150 ученика от всички училища в Габрово. Прибираха зеленчуковата реколта. Веднъж, когато бяха строени на плаца, едно момиче - Ивелина, припадна и си глътна езика… Учениците Христо Големинов и Георги Червеняков проявиха съобразителност и ми се притекоха на помощ да й помогна. Спасихме я.

- ПМГ се гордее с плувния си басейн.

- Всички ученици от V, VI, VII клас се обучаваха да плуват, а тези от VIII клас - задължително. После имаше малка пауза в използването му. Сега да плуват идват и много други групи.

- Има ли нещо, което Ви вълнува и днес?

- От есента на 1992 г. учениците учеха в новата сграда на Априловска гимназия в кв. Радичевец. На фасадата на сградата има барелеф на благодетеля Васил Априлов. Достойно ще е там да стои и барелефът на патрона на Природоматематическа гимназия академик Иван Гюзелев. Идея, която разбрах, че предстои да се осъществи от училището с помощта на Община Габрово.

- Какво е за Вас пътят на спортист и педагог?

- Гордея се, че с тениса - нещо ново, съвременно и привлекателно, съм поставил като начало в Габрово. Особено важно е учителят да мотивира учениците в сътрудничество с родителите да обичат спорта. Физическото възпитание е учебен предмет, който подготвя децата за здравословен начин на живот. Училището е благоприятна среда за физически и спортни дейности.