Д-р Калоян Дянков: Сърцето трябва да се лекува със сърце

Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни. Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Калоян Дянков завършва средното си образование в Гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“ в София през 2015 г. Следва медицина в МУ – София, където се дипломира през 2021 г.  През студентските си години още от II курс работи като болногледач, отначало в Спешно отделение, после в COVID отделението и Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Александровска“.  От 2021 г. е специализант по кардиология в същата клиника. Интересите му са насочени към инвазивната кардиология, участва и в екипи от специалисти, които провеждат клинични изпитвания на нови лекарства.

- Д-р Дянков, какво предопредели избора Ви да станете лекар? Изигра ли семейната среда роля за него или нещо друго се оказа решаващо?

- Изборът ми да стана лекар бе предопределен не толкова от семейната среда, тъй като в близкото ми обкръжение няма лекар, колкото от средата, в която съм израсъл – имах болни близки, които търсеха и се нуждаеха от помощ.

Винаги съм искал да мога да помогна на човек в нужда, но не винаги съм знаел как точно да го направя. В такива моменти съм изпитвал донякъде яд, неудовлетвореност, мислел съм си, че е несправедливо да не може да им се помогне, понякога защото е твърде късно. Така у мен се роди решението да следвам медицина, искаше ми се да имам знанията и опита да помагам. После това желание ми създаде мотивация да вървя напред и да се развивам.

- Кои са най-ярките Ви спомени от студентските години – онези моменти, в които за пръв път усетихте истински досега с професията и се докоснахте до дълбокия й смисъл?

Човек докато не се сблъска с реалността, няма как да се докосне до дълбокия смисъл на професията на лекаря. Тя не е единствено теория и суха наука, макар и да се опира в голяма степен на теоретични знания.

Както е казал Айнщайн «На теория теорията и практиката трябва да са едно и също нещо, на практика- не са». Така стана и при мен. Онези първи моменти, в които усетих истинския пулс на професията в студентските ми години, не бяха, когато залягах над учебника, а когато започнах работа в спешно отделение и се докосвах до реалните проблеми на пациентите, които понякога бяха много трудни.

- Кои бяха най-добрите Ви учители в медицината – в професионален и етичен план?

- Най-добрите учители в медицината се срещат в практиката и в живота. В момента практикувам в Клиника по кардиология на Александровска болница и имам шанса да се занимавам и с една моя стара мечта - инвазивната кардиология. Признателен съм на всички мои преподаватели, които са ме учили по време на следването, както и на настоящия началник на клиниката - проф. Кирил Карамфилов, който винаги безусловно подава ръка на по-младите и им предава своите професионални знания и опит. Смятам, че етиката и моралът са дълбоко вкоренени във всеки, който е решил да поеме своя път в медицината.

- Как решихте, че кардиологията е Вашата специалност?

- Пътят в кардиологията винаги е бил логичната посока за мен. Направих избора си още като студент. Инвазивните процедури ми бяха особено интересни, и до днес смятам, че те са едно голямо предизвикателство за всеки, който е решил да става кардиолог. Пътят не е лесен, но когато човек го желае, трябва да гони целта и мечтите си до край.

- Кои са най-големите предизвикателства в развитието й като специалност, според Вас – широкото навлизане на интервенционалното лечение, съвременните по-щадящи кариохирургични подходи?

- Интервенционалното лечение в кардиологията, тъй наречените щадящи безкръвни процедури, за които пациентите знаят и търсят помощ, е не просто еволюционно развитие в медицината. То направи революция през последния половин век. Тези методи напредват с огромни темпове. Това лечение може да помогне в най-тежките и критични моменти на пациента - когато получи миокарден инфаркт, белодробна емболия или друго кардиологично животозастрашаващо състояние.

Предизвикателството пред интервенционалния кардиолог днес е да успее да бъде в крак с новостите, които буквално се появяват всеки ден, както и да познава добре възможностите на тези методи.

Мисля, че в нашата клиника поддържаме едно добро темпо и работим на високо ниво, което е напълно съпоставимо с нивото в европейската и световната инвазивна кардиология.

- На какво Ви научи общуването с пациенти с тежки сърдечни заболявания?

- Общуването с пациенти с тежка клиника и лоша прогноза учи на повече състрадание и усърдие в работата. Лекарят винаги трябва да умее да прецени кога намесата му може и да навреди и тази граница е най-тънка именно при тези пациенти. Преценката и усещането при общуването с тях е и урок по морал, в такива трудни моменти си даваме сметка за смисъла на основния принцип в медицината: „Преди всичко не вреди“.

- В какво намирате най-силната опора в трудни моменти в работата?

- Разбира се, има безсънни нощи и трудни моменти в работното ежедневие. Лекарят - професионалист не трябва да показва слабост и въобще да влага прекомерна емоция в работата, защото това може да навреди и на него, и на пациента. Най-близките хора, приятелите и семейството ми са моята подкрепа и опора.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

- Работата ми е много натоварена и динамична и почти не ми остава свободно време, но когато имам този шанс, искам да обърна внимание на семейството си. Така или иначе безброй часове не присъствам вкъщи и съм длъжник на съпругата ми, а още повече и на новородения ни син. Желанието ми е да му осигуря спокойно бъдеще, в което сам да определи съдбата си. Да му помогна да избере принципите, от които да се ръководи и да го насърчавам да се справя с трудностите с увереност, дори когато е сам.

- Отскоро сте и млад баща, с какво Ви промени бащинството?

- Няма да забравя момента, когато това се случи и преобърна целия ми живот. По закон, разбира се, бях дежурен нощна смяна, когато настъпи моментът, и до края на смяната вече бях станал баща. Усещането е зареждащо, то изпълва живота ми със смисъл и цели. Но, смятам наивно е да се мисли, че само в това се крие смисълът. Всеки човек може да стане баща, важното е какво възпитание ще даде той на детето си. Отдадеността и куража да отгледам дете, тепърва ще ме оформя като баща. С една дума – промяната за мен е в новите отговорности, в новите приоритети в живота.

- И на финала искам да Ви попитам кой е житейският принцип – голямата истина, която се стремите да отстоявате винаги и при всички обстоятелства?

- Голямата истина в кардиологията, която съм открил, е че сърцето трябва да се лекува не с друго, а със сърце. Стремежът ни трябва да е насочен в това да бъдем достатъчно състрадателни към човешките съдби, да не „пришпорваме“ прекалено много късмета и здравето на пациента.

Друг аспект, по който мисля често, е че човек трябва да се дистанцира от негативните хора, защото те са проблем за всяко едно решение, вместо да бъде обратното – да търсят решение на проблема. Човек успее ли да съхрани себе си, ще има потенциала да помогне на стотици други хора.