Д-р Рибарев: „Приемам за обидно регистрирането на лекаря като търговец - джипито д-р Иванов ЕТ!?“

 Д-р Емануил Христов Рибарев е роден на 8 януари 1929 г. в Габрово. Той е известен лекар-гинеколог. Завършил е Априловската гимназия и медицина в София. Един от най-дългогодишните уважавани специалисти в родния град. Повече от 38 години работи в Акушеро-гинекологичното отделение на габровската окръжна болница „Д-р Тота Венкова“, за който период няма нито една починала родилка. Най-много бебета - 1758, са родени към 1977-1978 г., когато Габрово е над 90 хиляди жители. Съпругата му Надежда Попиванова е с образование акушерство, работи като медицинска сестра при кожните специалисти д-р Любенов, д-р Чешмеджиев. Имат син - инж. Иво Рибарев.
    В спомените на д-р Рибарев напред излиза развитието на здравната мрежа в Габрово от началото на 50-те години на миналия век с акцент - професионалният дълг на лекаря. 
„Роден съм през една къща от Странноприемницата и в съседство с д-р Стефан Гатев в Шести участък. Баща ми Христо Апостолов Рибарев (1902- 1992) е от Свищов. Дълги години е застрахователен деятел в Габрово. 
Семейството на майка ми Анка Пширер са чисти немци от Судетска област, тогава в Австро-Унгария. Дядо ми Игнат Пширер като майстор-копчар е привлечен на работа (около 1910 г.) с многолюдното си семейство (9 деца, от които две от най-големите остават там) в Габрово от Петко Кашев, сложил начало на копчената индустрия в града. Отначало Кашев имал работилница с чаркове - движени с водна сила, под Соколския манастир, където са струговани седефени копчета. Материалът са вносни големи седефени миди (с диаметър 15-18 см), които пристигали сурови, след като от тях са извадени перлите. От най-дебелата им част са изработвани големите копчета. От другите места на черупката са правени по-малките. Дядо ми започва работа отначало в тази работилница. Семейството живее наблизо в с. Водици. Тук се прераждат още две деца (общо пет момчета и четири момичета). Майка ми е ходила на училище в с. Етъра. Дядо Игнат е известен като „копче-майстор“ сред местните хора. По-късно семейството слиза в града. Дядо Игнат отваря дърводелска работилница за фини дърводелски изделия, за които се искала голяма прицизност (совалки за текстилната промишленост, дотогава вносни).
Той дава образование на всичките си деца. Майка ми, най-малката, когато пристигат в България, е седма по ред. Тя завършва Априловската гимназия и наскоро се омъжва. 
Баща ми Христо Рибаров е най-големият от четиримата сина в семейството на Апостол Рибаров в Свищов. Всички момчета завършват престижната Търговска гимназия в града, а най-младият - Кирил - и новооткритата Стопанска академия „Димитър Ценов“. Бащата Апостол Рибаров почива млад по време на войната (1912 г.) от холера на път за Драгоман, без да види най-малкия син Кирил. Предвидливо преди да тръгне на война ликвидира всичко, което му е носело доходи. Кимера (пълен с жълтици) баба носела на кръста. Тя била будна жена, с гимназиално образование и сама отглежда многобройната си челяд. В спомените си за тези години баща ми отбелязва: „да видиш какво е глад...“. Един от чичовците му бил осъден на девет години заточение в Диарбекир като участник в националноосвободителните борби. След Освобождението той се завръща в родния град и довежда една арменка, неговата съпруга, благодарение на която е оживял в годините на заточение. 
Едва 17-годишен, с търговско образование, баща ми и двама от братята му идват да търсят работа в Габрово. Тук започва работа в кожарската фирма на Интифов. Когато след няколко години се стабилизира финансово, започва работа като застрахователен агент. Към 1932 г. с кредит от Популярната банка купува къща (над Народния дом). В 1934 г. се ражда брат ми. Към 40-те години баща ми вече е със самостоятелна кантора, представител на международното застрахователно дружество „Орел“ (ул. „Николаевска“, на ъгъла след сградата на Регионалния исторически музей). По време на войната за малко търгува и с радиоапарати, немски шевни машини. 
В Габрово след 1946 г. няколкото представителства на застрахователни дружества се обединяват в ДЗИ. За кратко първи негов директор е баща ми Христо Рибаров. 

Национална конференция на акушер-гинеколозите - Габрово, 1985 година, Окръжна болница „Д-р Тота Венкова“. Д-р Рибарев (последен ред вляво), до него е д-р Брусев, д-р Бончева (първи ред, втората отдясно наляво), д-р Станчев (първи ред с бяла манта), д-р Давидова (първи ред, най-вдясно), зад д-р Давидова е д-р Анчев. 

Учил съм в Горнокрайското училище (ОУ „Васил Левски“), което тогава беше на един етаж. Завърших Априловска гимназия (1946). Обичах много книгите. Кандидатствах медицина. Станах студент в София. Тогава всички офицери, участвали във войната, получиха право да постъпят във висшите училища. Бяхме два потока студенти по медицина по 700 души. Лекции слушахме в кино „Цанко Церковски“ (бул. „Мария Луиза“). Завършихме половината. Тогава нямахме Хипократова клетва. Бе времето на Вълко Червенков и култа към личността... На финала на следването бях положил общо 53 изпита. Удостоверението ни за завършено висше медицинско образование бе на вестникарска хартия... Вече като лекар в Габрово една възрастна акушерка смутено се обръщаше към мен с „г-н лекар, д-р Рибарев“...
Бе време на сблъсък на философските доктрини в медицината и биологията. Нашият проф. Методи Попов, който бе учен със световна известност и признание, не застъпваше теорията на Мичурин - Лисенко. Когато през 1953 г. завърших висшето образование - лекар, разпределението за работа бе задължително. За нашия район това бе окръжният център Велико Търново, където се явихме. Бе време, когато се слагаше начало на работническото здравеопазване. Разширяваше се здравната мрежа. Още през 1948 - 1949 г. от София в провинцията са разселени лекари-специалисти. В Габрово бяха дошли д-р Ангел Ангелов - хирург, д-р Христова - невролог, д-р Любенов - дерматолог, д-р Пумпалов (габровец) - уши, нос и гърло, и др. 
В Габрово от моя курс дойдохме 23 души. Тогава в града действаха три медико-санитарни части в сгради с лекарски кабинети при фабрика „Балкан“, Машинния завод и при „Димитър Благоев“ и „Сърп и чук“ (бивша фабрика „Арсенал“ с производство изцяло за екипировката на армията - дрехи, обувки, раници, колани, паласки и пр.), където постъпих на работа. Медсанчастите разполагаха с рентгенови апарати, амбулатория и десетина болнични легла, които почти не се използваха. В Медсанчаст 3 главен лекар бе д-р Джапунов и ние двамата с д-р Цибрянска. Там изкарах почти четири години. През последните две години вече се бях ориентирал към акушерство и гинекология. По съвместителство работех към АГ на болницата, където д-р Борис Георгиев, дошъл от София, бе завеждащ отделение заедно с д-р Петър Петров и д-р Иван Пенчев. Акушерството се помещаваше на ул. „Емануил Манолов“ (сладкарница „Ренесанс“), а Гинекологията бе в сградата на старата болница (на нейно място е построена библиотеката на Университета). За визитация сградите не бяха далеч една от друга. През 50-те години гинекологични операции са правени от хирурга д-р Светослав Джеров. По-късно при някои „завързани“ случаи сме викали пак него. Той бе уникално начетена личност.
Ерудиран лекар, с много широки интереси. Дълги години бе главен лекар на Държавната, а после и на Окръжна болница. След него на този пост бяха д-р Генев, д-р Андреев, д-р Станчев.  
При разширение на здравната мрежа в близките селища - Поповци, Жълтеш, Трънито, Бичкинята, Смирненски (някои от тях бъдещи квартали), бяха разкрити селски родилни домове с по една акушерка и 2-3 легла, които с годините постепенно бяха закрити. Спешната помощ се осигуряваше от две шкоди, приспособени за линейки. Като паднеше сняг, движението им се ограничаваше от Шиваровия до Падалския мост. В края на 50-те години лекарите давахме общоградски дежурства. 
В АГ за кратко време дойде завеждащ отделение д-р Крушев. След него постъпи д-р Калев, около който се оформи лекарският колектив, с който изкарахме 36 години. И почти всички се пенсионирахме в една година. Д-р Калев умееше да предава опита си на нас, младите ординатори, да ни пуска в оперативната работа. Идваха и методични ръководители като проф. Яръков от „Майчин дом“ и др. При сложни случаи се ползваха консултанти, санитарна авиация. При усъвършенстването се полагаха колоквиуми по определена програма пред наши специалисти и след четири години се явявахме на държавен изпит за признаване на специалност. Спомням си, че тогава в София се явих с вече 53 предварително направени големи операции в Габрово, което изненада професорите. Някои колеги ходиха и на неколкомесечни курсове за специалност. 
Към 1972 г. АГ отделението се прехвърли в новата Окръжна болница „Д-р Тота Венкова“. 
    Бих отбелязал, че в житейския си път само пет години съм отсъствал от Габрово, когато бях студент. Трудовата си книжка я видях, когато я внесох при назначаването ми в Трета медсанчаст (завод „Сърп и чук“) през 1953 г. и отново, когато се пенсионирах през 1992 г. Не съм си сменял работодателите. 
    Гордост за мен е, че през времето в Габровския родилен дом работихме заедно една генерация - д-р Анчев, д-р Бончева, д-р Цибрянска, д-р Нанев, д-р Тасков.
    За тези 36 години ние нямахме нито един конфликт, търкания, вражди. С квалификация на място - практика и четене, израснахме като специалисти. През това време отделението се премести в новата сграда на болницата. С подобряване на операционната техника се разшириха и възможностите на оперативната дейност. Нямаше нито един смъртен случай на родилка в Габрово. 
    Насочил се в акушеро-гинекологичната област, съм й посветил много труд с мисъл всичко, което знам, да го прилагам за здравето на болния. Дълги години сме били дежурни на повикване, на разположение. В съвремието приемам за обидно регистрирането на лекаря като търговски работник (джипито д-р Иванов - едноличен търговец!). И основателно нараства оплакването срещу търговския момент в здравното обслужване. Потисната е хуманната част на лекарската професия, когато всичко се поставя на материална основа. Не че ние сме били някакви ангели. Това, което съм знаел, което съм можел, съм го давал на всеки, който го потърси - бил той осигурен или неосигурен. За поколението, в което съм се развивал, дългът на лекаря е преди всичко. До последния момент. Първо и най-важно правило - да не навредя (noli nocer) на болния. 
    Започващият млад лекар трябва да бъде всеотдаен към професията, към пациента, без материални съображения.