Константин Константинов: „Рисуването е импровизация, която е много важна за мен”

Константин Константинов: „Рису

Надежда Тихова

Оцени тази иформация:

(0 вота)

Константин,

С изложба от графични творби на младия художник Константин Константинов в галерия „Орловска 10“ на 15 август беше открито четвъртото поредно издание на културните маршрути „Локация Център“, организирани от габровското сдружение

Константин Константинов е пловдивчанин, роден в семейството на художник. Едва на 29 години, Константин има зад гърба си вече десет изложби и славата на много талантлив артист. Талантът му блика и от творбите му, показани в Габрово. Всяка рисунка би могла да се съзерцава дълго и да отприщи фантазията на зрителя, който да я дорисува мислено.

- За Вас казват, че сте изключително талантлив, навсякъде Ви представят като млад, но успял творец. Първата Ви изложба е била в галерия в Ню Джърси, САЩ. Това ли е рецептата да станеш бързо известен, да тръгнеш по пътя към успеха като започнеш представянето си от чужбина?

- Не знам дали това е пътят, дали ти избираш пътя или той избира теб. Има го при мен този момент на късмета. Така се случи. Не съм аз избирал да направя изложба в Америка, а галеристите бяха в България, в Пловдив. Те посетиха една студентска изложба, в която участвах с три картини. Харесаха ги и след това говорихме дълго - дойдоха в ателието ми, където видяха доста мои творби и ме поканиха в тяхната галерия в Ню Джърси.

- Кога избрахте и оформихте стила си?

- Аз мисля, че в тази изложба първо си личи разнообразието. Въпреки че са показани рисунки, те са правени по много различни начини, с различни техники, с различни материали. А стилът се изгражда малко по малко като рисуваш всеки ден и в един момент достигаш до това да знаеш кога рисунката или картината е готова. Тогава нито има какво да махнеш от нея, нито какво да добавиш. В модерното изкуство това нещо се създава, тъй като то не е конкретно. То е изкуство, което дава шанс на въображението да работи и идеята му е да провокира зрителя да си представя различни неща. Аз се опитвам да уловя една частица от нещо ново, нещо неправено и да го предам на зрителя.

- Продуктивен ли сте или рисувате бавно?

- Да, продуктивен съм. Не си поставям за цел какво ще нарисувам днес, но гледам всеки ден да съм в ателието и да работя. Така в един момент започват да се появяват рисунки или картини, които се събират с времето и разбираш, че вече имаш една готова изложба. Остава да чакаш само да ти предложат да я направите някъде.

- Колко станаха вече изложбите Ви?

- Тази мисля, че е десетата или единадесетата.

- С какво Ви привлече габровската галерия?

- Първо ме привлякоха галеристите, защото са много свободни и свободомислещи хора. Те дойдоха в ателието ми, харесаха ми нещата и ме поканиха, а аз приех.

- Предимство ли е за един художник да е роден в Пловдив, в семейство на художник?

- В Пловдив винаги е имало среда, но сега светът стана по-отворен. Божа работа е къде ще се родиш. Наистина баща ми е художник, но аз преди дванайсти клас тренирах футбол и изобщо не се занимавах с изкуство. Не съм учил в художествена гимназия. Бях вече по-голям, когато започнах да рисувам, запалих се и изгубих една година след завършването си, за да мога да се подготвя за кандидатстудентските изпити. След това ме приеха Живопис във Велико Търново и с това се занимавам и досега.

- Има ли школа модерното изкуство в България? Има ли ценители за този вид изкуство?

- Школа има и тя не е градена само в академиите и университетите, а и там, където са се събирали художници. Знам, че нашите галерии и университети малко изостават, тоест подготовката в тях е по-класическа, което не е лошо, но мисля, че трябва да ги има и двете неща - и класическото, и в даден момент да се обръща малко погледът и към модерното, защото този вид изкуство ни заобикаля от почти 120 години.

Имаме много добри художници през тези години. Ето един пример – Димитър Казаков - Нерон е един голям художник, един от невероятните таланти на модерното изкуство, който поглежда към света през един космичен поглед.

Доста имена има, които дават първи стъпки, крачки на България в модерното изкуство. Те ми дават един стимул да създавам и да търся в моята си посока. Знам, че те са постигнали нещо чрез голямата цена, която са платили. Всъщност голямото изкуство като че ли винаги плаща голяма цена, за да го има. Най-големият пример за това е може би Ван Гог.

- България е дала на света артист като Христо Явашев - Кристо. Знаете ли, че той е от Габрово?

- Да, знам. Той е невероятен гений.

- Има предложение, прието и от ОбС, в Габрово да се изгради Център на модерното изкуство, който да носи името на Кристо и Жан-Клод, за което има съгласието на световноизвестния авангардист. Виждате ли бъдеще за такъв център в град като Габрово?

- Въпросът дали да има е напълно излишен. Кристо е световен художник, който вече се изучава по История на изкуството, дори в Харвард изучават неговите стратегии и начини, по които той реализира проектите си, които се самофинансират. Такъв Център би дал много на града, той ще привлече хора от цял свят да идват в родния град на Кристо - една уникална личност. Не мога да разбера защо изобщо трябва да се обсъжда тази идея, особено ако има неговото съгласие и той е готов да си даде името.

- Макар да сте още много млад, имате вече слава. За какво си мечтаете?

- Мечтая да мога да творя, да съм в ателието си и да работя, да създавам нови неща и да мога с всяка следваща изложба да провокирам хората по различен начин и да допринасям за тяхното духовно израстване. Например предишната ми изложба беше в Холандия, в град Ос. Там показах живописни платна. Сега тази е с рисунки, а на 8 септември ще открием пак в Габрово - във временния Център за съвременно изкуство, изложба от живопис. Мисля, че тя ще бъде интересна за зрителите, защото в живописта имам други търсения и ще добият представа за творчеството ми като цяло.

- Можете ли да се издържате с рисунки и живопис?

- Ами засега успявам.

- Съобразявате ли се със зрителя, рисувате ли по поръчка?

- По принцип обичам да си правя моите неща така, както ги усещам. Дали ще е рисунка или картина, те се започват върху бялото, върху голия лист или голото платно. Рисуването е едно търсене, начин всяка една творба да става уникална, момент на импровизация, който е много важен за мен.