Да не забравяме 6 юли 1991 година!

Да не забравяме 6 юли 1991 год

Пресинформация

Оцени тази иформация:

(0 вота)

Да,

Тази година водната стихия подмина Габрово. Засега! Но реалните климатични промени през последните десетилетия не ни позволяват да забравим случилото се преди 23 години.

На 6 юли 1991 година Габрово изживя най-катастрофалното наводнение в историята си. След проливни дъждове речните корита на Янтра и притоците й преляха, нанасяйки огромни щети на инфраструктура, индустриални предприятия и жилищни сгради. Временната общинска управа много бързо оценява щетите, възлизащи на 135 млн. лв., а новата общинска власт от края на 1991 година имаше нелеката задача да осигури средствата (съизмерими с годишния общински бюджет) и да заличи щетите. С голяма активност, предприемчивост и при благоприятни условия (липса на големи природни бедствия в държавата през следващите години) местната власт осигури необходимите средства както от държавния фонд, така и с други финансови инициативи, включително и дарения. В разстояние на 3 години бяха възмездени до стотинка нанесените щети на гражданите и промишлените предприятия, с модерни технически решения бе възстановена инфраструктурата.

В началото бяха изяснени причините за бедствието - липса на проводимост от непочистени речни корита и най-вече всички мостове в централната градска част бяха се превърнали в бентове:

Мостът до ДХС бе частично разрушен и бяха оценени щетите само за ремонт. Взехме правилното решение да съборим останалата част от моста и да построим нов, както се казва - „за вечни времена“ - сегашният мост „Освобождение“.

Мостът „Игото“, въпреки, че е строен през 1935 година, не отговаряше на съвременните транспортни нужди. Въпреки множеството протести на „будни граждани“ срещу посегателството върху паметника на културата, мостът бе разширен с едно платно (включително и с дарения, за което свидетелства паметна плоча в началото) и днес едва ли някой си спомня предисторията. Много рисково и с мое лично разрешение като кмет бе извършено взривяване на част от скалите над моста, за да се разшири светлият му отвор.

Най-трудно бе решението с моста в кв. Бичкиня. Този мост бе емблема, наситена с цялата история на квартала. Но две хидротехнически съоръжения, построени в близост до моста (Битовият колектор и отводнителна вада за ВЕЦ „Янтра“), намалиха светлия отвор с 1.5 метра и много често кварталът се наводняваше. Въпреки подписката против събарянето, с много трудности, включително и финансови, проектът бе реализиран и днес няма опасност от наводнение в тази част на квартала.

С реализирането на трите мостови съоръжения и стотиците метри подпорни стени речното корито на Янтра в централната част на Габрово доказа своята функционалност през годините, да се надяваме и в бъдеще!

Последните наводнения в България доказаха и други важни причини, освен състоянието на речните корита - опасни язовири, обезлесяване и липса на ефективна отводнителна система в населените места. Такава система липсва и в Габрово. По време на пороя преди няколко дни бях в центъра на града. Улиците (въпреки и на метри от реката) се превърнаха в пълноводни реки, на места непроходими и без възможност за оттичане към речното корито. Такива порои не са рядкост и освен замърсяване нанасят сериозни щети на пътна инфраструктура и жилищни сгради.

Завършващата мащабна реконструкция на ВиК системата в Габрово ни приближава към европейските стандарти, но не решава докрай (а в някои случаи задълбочава) проблемите на канализацията. Първопричината е приетият през 60-те години принцип на смесена канализация, при която дъждовните води през уличните шахти са вкарани в основния битов колектор, който се замърсява с повърхностни отпадъци и „връща“ към жилищните сгради.

Може би звучи пресилено идеята за „Воден цикъл 2“. От личен опит знам, че българските специалисти са особено чувствителни към чуждото мнение, но един от девизите на Дома на хумора и сатирата може да помогне - „Ако няма какво да вземеш, вземи си поука“. Ако си вземаме поука от случващото се (не само по горния проблем), може да разчитаме на успех във всяко свое решение. Поемайки риск, си позволявам да направя няколко конкретни предожения към специалистите по ВиК с убеждението, че е по-добре да търсим решения, а не помощи за ликвидиране на щети:

1. Да прочетат в „старите учебници“ как и защо преди 1944 година всички стръмни улици в с. Бичкиня (а сигурно и в Габрово) завършваха с шахти, отвеждащи дъждовната вода в реката. За съжаление, в следващите десетилетия тази система бе „модернизирана“ и повечето улични шахти бяха заустени към основния колектор.

2. Известни са местата в града, които се наводняват при проливни дъждове. Такова място беше площадът до Шиваров мост.

Преди 22 години предложих шахтата в най-ниската част да бъде директно отведена към речното корито и проблемът бе решен. Все пак отворът на шахтата трябва да бъде разширен, за да се ускори отводняването. Всеки подобен случай изисква конкретно решение. Така преди две години по инициатива на кмета на с. Борики бе направено сполучливо отводняване на ул. „Изгрев“.

3. Община Куманово от Македония предлага „помощ за предотвратяване на щетите от поройните дъждове в Габрово“. Разбирам, че почти сме отклонили предложението. Познавам някои македонски градове, където проблемите са решени както трябва, но ако не искаме да се учим от македонците, да проучим практиката на партньорите от Аалст - Белгия, и Тун - Швейцария, където решенията са на европейско ниво.

4. През последните години с много усилия и техника се почистват речните корита, но резултатът е още по-буйна растителност. Ако погледнем стари снимки от миналото столетие (примерно в сборника „Имало едно време в Габрово“), ще видим, че речните корита са естествено чисти. И през моето детство речните корита бяха чисти. Явно новите условия изискват и нови средства - защо не и химически.

5. Не трябва да премълчаваме и проблемите на язовир „Христо Смирненски“. Преди 20 г. той беше надстроен, но до днес не може да бъде въведен в експлоатация. Явно има технически проблеми, които не трябва да се решават с компромис за безопасността. Не е ли необходима една международна експертиза за вземане на окончателно решение?