Благодарение на хората и на постоянната връзка с тях може да се гради музей

Регионалният исторически музей в Габрово отбеляза 140 години от своето създаване. Първата сбирка е уредена в гимназията от учители. Тя е израз и продължител на възрожденските традиции за издирване на старини и възстановяване на историческото минало, заложени от просветни дейци като Васил Априлов, Неофит Рилски, д-р Петър Берон и много други. Музеят в Габрово е един от първите в следосвобожденска България, след тези в Търново и Стара Загора. За развитието на музейната институция и съвременните є задачи разговаряме с нейния директор Росен Йосифов. 

Целта е да се събират и съхраняват разни „вети неща“ като ръкописи, монети, оръдия и други, които имат значение за науката. За откриването неслучайно е избран Денят на славянските апостоли св. Кирил и св. Методий.  

Следващ етап в развитието е основаването на Историографическото дружество в Габрово на 5 юли 1920 година. Неговата задача е да събира материали за историята на Габрово. На 9 декември 1923 г. в една от стаите на гимназията се открива музей на дружеството. Негов уредник е Еким Андрейчин, който вече е организирал първите разкопки на м. Градище.

През 1929 г. материалите, останали от Априловския музей, се предават на музея на Историографическото дружество, тоест те се обединяват. Уредник става директорът на гимназията Пенчо Димитров.

Поради административни причини, може би и финансови, през 1935 година музеят е развален. Материалите са прибрани и складирани за съхранение в училище „Неофит Рилски“, а по-късно в читалище „Априлов – Палаузов“. Остават там до 1945 година – 10 години без да бъдат експонирани.

В Регионалния исторически музей се пази дарителската книга на Историографическото дружество, в която се вписани имената на дарителите на веществени и писмени паметници за миналото на Габрово.

През 1945 година се открива музей на втория етаж в новопостроения гимнастически салон в двора на Априловската гимназия. Такава е волята на дарителите д-р Петър Цончев и съпругата му Стоянка Цончева, които осигуряват 300 000 лева.

За музея отново се грижат учителите. Техните имена са известни и добре познати – Илия Габровски, Зора Табакова (майката на очния лекар д-р Табаков), Величко Мянков.

През 1949 година на 10 октомври музеят става държавен. Преминава към Градски народен съвет и се нарича Градски народен музей с уредник Ганка Рибарова. Тя става и първият директор на музея през 1956 година. Рибарова извършва една невероятна дейност. Получава задача да направи една по-разгърната експозиция и влага много усилия. Съветва се и получава подкрепа от известния български етнограф Христо Вакарелски от Етнографския институт в София. През октомври 1951 г. е открита и първата експозиция на „Николаевска“ 1, където сега е Интерактивният музей. Тя е с етнографски характер и материали от Възраждането.

– Може ли да Ви прекъсна за нещо важно – едно или две поколения си спомнят с носталгия за музея, когато е бил на улица „Николаевска“ 1 и за макетите, задвижени с вода, все едно умален модел на музея „Етър“. Кой е правил тази атрактивна експозиция?

– Точно за това преустройство говорим. Рибарова изготвя тематико-експозиционен план за цялостно обновяване на музейната експозиция през 1958 г., възлага оформлението на Лазар Донков, който тогава е на работа в музея. Донков предлага да има действащи макети на чарк, тепавица, валявица, воденица, струг за гаванки, които да се задвижват от вода. След това става директор на „Етъра“.

Ганка Рибарова работи до 1969 г. Тя има значителен принос за откриването и развитието на музея.

От 1960 г. музеят става Окръжен с общоисторически профил. Идва един енергичен директор – Цоньо Петров. Той има модерно мислене, разгръща дейността. В продължение на няколко години се изграждат отделите „Археология”, „Етнография”, „Възраждане” (сега „История на българските земи ХV – ХІХ век”), „Капитализъм и работническо революционно движение” (сега „Нова история”), „Социалистическо строителство” („Най-нова история”), отдел „Техническа служба” („Опазване на недвижимите културни ценности”).

Музейният екип през 1974 година пред Дечковата къща (тогава дирекция на Окръжен исторически музей). От ляво надясно, задната редица: Христо Иванов, Биана Николова, Диана Станева, Вела Лазарова, Мария-Тоска Стефанова, Пенчо Сяров, (неуточнено име), Димо Тодоров. Тримата отпред: Лиляна Нанева, Димитър Димитров (директор), Юлияна Шулекова.

Започват редовни археологически проучвания от 1962 година. Тия проучвания дават единствени сведения за древното минало на Габрово, за което няма писмени исторически извори. Проучват се националноосвободителните борби, революционното минало на Гарово. Има известно идеологизиране, което се отразява на недостатъчното проучване на капиталистическия период. Обръща се внимание на българо-руските връзки и на революционните борби, но такава е политика във всички области на обществения живот. Изгражда се и експозиция на българо-съветската дружба. 

Музеят увеличава своя състав. Откриват се над 10 мемориални сбирки, музейни сбирки в 6 промишлени предприятия. Много усили се влагат и той е много посещаван музей – на Митко Палаузов с къща музей и експозиция.

– Има ли нещо останало от тези музейни сбирки в големите фабрики и предприятия?

– Има две запазени. Едната е във вагонния завод „Андрей Жданов“, днес „Вагонен завод – Интерком“ АД в Дряново“. Тя е първа и продължава да съществува. Той е с над стогодишна история. Новите собственици са я съхранили, дори я развиват. Другата е в завод „Стоян Бъчваров“ в Севлиево. В предприятията „Георги Генев“, Болшевик“, Хлебозавода, „Сърп и чук“; „Ненко Илиев“ в Севлиево; „Аврам Стоянов“ в Трявна, Автокомбината, ТЕЦ в Габрово са ликвидирани. Материалите за разграбени, изгубени или унищожени.

– Да се върнем на музейната история...

– Шейсетте години на миналия век от Окръжния музей се предават безвъзмездно културни ценности, за да се обособят като самостоятелни институции „Етър”, „Боженци”, открити през 1964 година. По-късно са изградени Националният музей на образованието и Художествената галерия „Христо Цокев”.

Следващото десетилетие започва административно обединяване на музеите в цялата страна. На 1 май 1978 година се създава дирекция „Културно-историческо наследство“, която обединява всички музеи в окръга, включително и художествената галерия „Христо Цокев“. Отначало Дирекцията е в „Етър“, но понеже е по-отдалечено от града, скоро се премества тук в отделна сграда в градския център. От една страна се дава възможност да се работи по-мащабно, от друга е излишна административна тежест. В този период държавата отделя най-много средства за археологически разкопки, за реставрация и консервация. Реставрационните работи започват от 1962 година, но с новата дирекция става огромна дейност, включително се работи и за реставриране на манастирите. Създадена е техническа служба, специална група към Националния институт за паметниците на културата.

През 1987 година дирекциите са ликвидирани и се при образуването на големите области (Габрово влиза в Ловешка област), Окръжният музей губи административните си функции. Музеят става отново градски в началото на демократичните процеси. Намалява числеността на музейните работници, ликвидират се експозиции, закриват се промишлените музейни сбирки. Ликвидирана е постоянната експозиция за българо-руската и българо-съветска дружба. В залите на ул. „Николаевска“ 1 започват да се правят временни изложби на различни теми. Това време на активното представяне на фондовете и предизвиква силен интерес на публиката. През годината се експонираха по няколко изложби на различни теми.

Друг нов етап е създаването на регионалните музеи. От месец юни 2006 година във всяка област има регионален музей. Като регионален ние имаме методически функции спрямо общинските музеи и музейните сбирки в областта, но всеки музей работи самостоятелно. Според мен не е важно под коя шапка са фондовете, важно е да се работи с тях, да се проучват и изследват, да се показват на публиките, да са достъпни.

Регионалният статут позволи да се увеличи щатът на музея, да получи допълнителни средства, за да разгърне – Г-н Йосифов, Регионалният исторически музей в Габрово отбелязва 140 години от основаването си. Датата 11 май свързана ли е с конкретно събитие в музейната летопис? Какво се е случило на този много тачен тогава празник – денят на светите братя Кирил и Методий?

 – На 11 май 1883 година в Държавна реална гимназия се открива училищен музей, наречен Априловски – на името на Благодетеля. (Гимназията ще се нарече Априловска по-късно, през 1889 година.)

Идеята за тази първа историческа сбирка е на тогавашния директор Райчо Каролев. Решението да се основе Археологическо дружество заедно „с музеум” се взема през 18 февруари същата година на извънредно заседание на Учителския съвет.

Целта е да се събират и съхраняват разни „вети неща“ като ръкописи, монети, оръдия и други, които имат значение за науката. За откриването неслучайно е избран Денят на славянските апостоли св. Кирил и св. Методий.

    Археологически проучвания в некропола на храма Св. Петка в центъра на Габрово, 1985 г.

За дейността на Археологическо дружество има много малко сведения. Сбирката включва личната библиотека на Васил Априлов, негови писма, писма на Неофит Рилски и Николай Палаузов, ръкописи, учебници, монети, преди всичко събраните материали са свързани с образователното дело. 

В един по-късен етап, в началото на XX век, най-ценните материали от този музей,дейността си. През октомври 2006 година създаде новата си експозиция „Габрово и габровци“ на ул. „Николаевска“ 10, започна работа по редица проекти, издаване на годишник. Работи се в направления, които обхващат цялата хронология и тематика на историческото познание.

Създава се научна група от 2020 година. Започва по-детайлно проучване и издържано в научно отношение изследване на културните ценности, издаване на монографични изследвания.

– Всъщност исторически трудове с висока стойност има и в по-ранни години – монографиите на д-р Цончев (1929; 1934). Краеведската дейност на Илия Габровски оставя сериозно наследство, което днес се ползва от всички.

– Разбира се, двата тома „Исторически приноси“ на д-р Цончев винаги са посочвани в цяла България като пример за сериозно научно изследване, те са настолни книги за историците. Музеят и Регионалната библиотека ги преиздаде през 2017 година заедно със саморъчно написаните от него бележки в допълнение. По случай 150-годишнината му открихме съвместна изложба за него като историограф и дарител на Габрово.

Илия Габровски е най-големият краевед (има такова понятие) през периода на социализма. Поддържа кореспонденция с Христо Вакарелски, който тогава е млад учен, пише си с и с д-р Цончев – и двамата му дават насоки. Габровски започва тази си дейност още в края на 30-те – началото на 40-те години. Той е учител, не е работил в музея, бил е сътрудник.Упоритата му събирателска и популяризаторска дейност може да служи за пример.

Цоньо Петров е автор на сериозни исторически изследвания. Благодарение на Кина Койчева, която е доайен на археологическите проучвания в окръга, имаме знанията за древното минало на региона, селището и крепостта Градище. Нейните научни трудове от периода 1973 – 2011 г. бяха издадени в сборник миналата година.

През 2019 година, дъщерите на Мария-Тоска Стефанова-Шкодрева, която е дългогодишен музеен работник, издадоха сборник от нейните изследвания „Документи и студии за Възрожденско Габрово“.

Всичко което е проучвано, е достъпно за изследователи и широка аудитория.

Като говорим за музейни специалисти, допринесли за историята на Габрово и Габровския край и не само, трябва да изтъкнем имената на Димо Тодоров, Лиляна Нанева, Диана Станева, Радка Лалева, Цветана Георгиева, Юлиана Шулекова, Вела Лазарова, Красимира Чолакова, Даниела Цонева, Добромир Търновски.

Петър Тоцев е най-дългогодишният директор на музея, следван от Красимира Чолакова и Иван Николов, като директор и на „КИН“. В габровския музей са работили Игнат Минков (доц. д-р, директор на Националния етнографски музей по-късно) и Стефан Дойнов (професор и доктор на историческите науки, ръководител на българските архиви през периода 1993 – 1997 г.) Тук е работил и доц. д-р Ангел Гоев.

Във връзка със 140-тата годишнина на музейното дело в града излезе луксозно издание „Летопис на Историческия музей в Габрово“, в него е дадена цялата хронология и богато илюстрирана.

– Много енергия е вложена в тези десетилетия, затова и очакването за нова експозиция на габровци е нетърпеливо. Кога ще махнат скелето и ще отвори врати обновената сграда на „Николаевска“ 10

– Не само огромни сили и енергия, повечето хора са посветили целия си живот на музейното дело. Макар и малък по численост със своя фонд – над 120 000 културни ценности РИМ – Габрово се нарежда сред най-големите музеи в България. Над 4000 културни ценности са предадени на музеите „Етър“ и „Боженци“.

В момента се изпълнява проектът „РИМ – Габрово – познание, участие, преживяване“ на Община Габрово по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020. Есента най-късно се надяваме да открием новата експозиция с модерни интерактивни средства, направена според най-съвременните стандарти за музейно представяне на историята.

Експозицията ще бъде разгърната на двата етажа. Големият салон ще се запази като зала за събития и временни изложби – собствени и гостуващи, представяне на книги и др. Експозицията ще е общоисторическа с пълна хронология на габровското минало, включително и праистория и Късно средновековие.

Сега завършва втората обществена поръчка. Няма още фирма, която ще доставя техниката. Няколко месеца интензивно ще работим. Новият срок е август, последното възможно отлагане е краят на годината. Ремонтът е сложен, сградата е архитектурна и историческа недвижима културна ценност от национално значение. Последният етаж и покривът ще се правят едновременно с експозицията, което се надяваме да не затрудни общата работа.

– Как отбелязахте годишнината на 11 май?

– Голямо тържество ще направим заедно с откриването на експозицията през есента. Вчера поканихме нашите дарители в Дечковата къща – над 30 души. Част от дарителите ни са възпрепятствани, други са възрастни или в чужбина.

Наскоро получихме огромно дарение – близо 600 лични вещи от наследниците на известната габровска лекарска фамилия д-р Христо и Ивана Иванови. По-голямата част от музейните фондове в България, Габрово не прави изключение, е създадена чрез дарителска дейност и сега продължава по същия начин. Без археологията, разбира се. Събирателската работа е работа с хора, намиране, убеждаване и получаване на дарение. Благодарение на хората и на постоянната връзка с тях може да се изгради музей. Само затворени във фондовете културните ценности са все едно един склад. Но постоянната жива връзка с хората, представянето им във временни изложби, в постоянни експозиции, в световната мрежа – това ги прави история.

Историческият музей винаги е работил с млади хора, с ученици – това е акцент в нашата дейност. Макар че имаме само една постоянна експозиция – Дечковата къща, правим образователни ателиета, сега предлагаме една нова инициатива „Културните ценности разказват“ – изнесени уроци в училищата. В обновената сграда ще има специален, модерен Център за работа с ученици.

– Скоро съобщихме, че са събрани всички известни османски извори за историята на Габрово. Какво ново научаваме за историята си от тях?

– Събрани са всички нови и важните стари извори от османския период, които ще бъдат издадени. Те са свързани с историята на Габрово от края на 15 до началото на 19 век. Пише се вече научната част, с предговор, с описание, с топографски речник. Известният нидерландският османист Махиел Кил пишеше, че за Габрово за големи периоди няма османски извори, напротив! Този малък корпус на османски извори става една ценна незаменима база за исторически проучвания. Вътре има и социопрофесионална структура и някои много интересни сведения за процеси в селището, за имената на първенците в селището, за църковната организация.

– Има малко разнопосочност в празничната система на града – сега ще отбележим 163 години Габрово град; духовният празник е на 14 октомври, денят на св. Петка, а всъщност селището е на 8 века – от 1238 година.

– От гледна точка на празничната система е по-удобно да има точна дата. Знаем, че в началото на май 1860 г. е станало това административно обособяване на Габрово от Севлиево като град. Надяваме се, да излезе документ с точна дата – 1, 2 или 3 май. Засега има приписка в църковна книга и в един възрожденски вестник.

Трябва да подчертаем, че Габрово има градски облик от 18 век – като функции на управление, като мащаб, като население, като стопанска характеристика, а е обявен за град много по-късно.

За селището на колко века е? Годината по-рано беше, че шествието с мощите на Света Петка минава 1238 година. Това става през 1231 година, уточнена е. Щом е имало храм, означава че е имало село. Няма как през 1479 – 1480 година да се появят изведнъж 93 домакинства (според османски регистър), съществувало е преди това. Вероятно още средновековното село е било със стражеви функции за охраняване на похода. Имаме 8 века история, започваме вече девети век. За началото на селището имаме само археологичен материал. Преминаване на мощите е легенда, но тя се потвърждава. Некрополът, частично проучен около съвременната църква „Св. Богородица“ е много голям. Той се развива около старата църква „Св. Петка“, каквато е доосвобожденската ритуална практика.

– Рачо Ковача също ли е само легенда?

– Да, макар и много красива с фигурата на скалата в река Янтра, макар и символ на Габрово. Имало е бежанци – преселници към Габрово, легендата има основания, имало ги е Боженските воденици, но Габрово е съществувало преди да дойде Рачо Ковача. И останалите легенди не се потвърждават. Нека да изчакаме още малко, да публикуваме османските документи и пак се върнем към темата за началото на Габрово и селището през Средновековието, така наречените „тъмни векове“, които вече ще осветлим с данните от преведените писмени извори в османските архиви.