Арх. Георги Генев: “Проектът отваря сградата на ДХС към околната среда, с което ще се подобри нейната достъпност”

- Г-н Генев, как стигнахте до идеята да направите проект за обновяването на Дома на хумора и сатирата?

- Избирайки тема за дипломна работа, бях воден от желанието си проектът да бъде свързан с Габрово. В разговори с приятели и колеги сме обсъждали своите наблюдения върху градската среда, нейните проблеми и потенциали. След като бях набелязал определени обекти, се свързах с арх. Татяна Стойкова - главен архитект на Габрово, за да обсъдим потенциални теми. Така се стигна до избора на ДХС за тема на моята дипломна работа.
- А как избрахте архитектурата за свое призвание?
- Преди време на една от лекциите в университета имахме гост – български архитект, работещ в САЩ, който ни зададе същия въпрос. В отговора, който дадох, ключовата дума беше предизвикателство. Архитектурата е всеобхватна професия. Всяка нова задача има своите специфични черти. Провокира те да търсиш подходящото решение. Също така архитектурата дава възможност за пряко участие във формирането на заобикалящата ни среда. А каква е връзката между информатика и архитектура?
Последователността и логиката, развити по време на обучението ми в училище, считам като изключително полезни в процеса на формиране на архитектурната идея.
- С какви мисли, подходихте към Дома на хумора като тема за дипломна работа?
- Близо половин век едно от основните лица на Габрово е хуморът и различните сфери на неговото проявление - карнавал, творчески изяви, габровски шеги и др. Като символ на града би следвало да бъде активна част от градския живот. В момента той остава изолиран зад стените на неговия дом - Музей „Дом на хумора и сатирата“.
Средата около сградата, както и самата тя не носят атмосферата и посланието, които функцията предполага. Самата програма, която Домът предлага, представя хумора като статична изложба. Често пъти това влиза в противоречие с очакванията на посетителя, лишен от възможността да бъде активен участник, забавлявайки се.
Друг аргумент, извеждащ ценностна характеристика на мястото, е историческото развитие. Основите на сегашната сграда се полагат още през 1893 г. с откриването на кожарската фабрика на братя Калпазанови. Част от нея е съхранена до днес под фасадна облицовка. В началото на ХХ век основна движеща сила за града са множеството фабрики. Те създават неговия облик и отварят нови пътища към западния свят. С течение на времето и следствие на промяната в политическия режим частните фабрики стават държавни предприятия. В този период започва зараждането на новия символ, който през 70-те години довежда в Габрово редица чуждестранни творци, обединени около темата за хумора и сатирата в изкуството. Така се заражда една традиция, която се развива през годините.
Според мен значимостта на мястото е израз на два от символите на града в отделните периоди от неговото развитие и необходимостта от организация на средата днес, за да се изяви това символно значение, ставайки жива част от градския организъм.
- Разкажете как ще изглежда ДХС, ако се реализира този проект. Кои са предимствата, с какво той ще стане по-привлекателен за посетителите? Какви нови възможности предлага сградата?
- Ако трябва накратко да обобщя, бих казал, че в образа на ДХС ще се чете етапността в развитието му - разкриване на част от стените на фабриката на братя Калпазанови и запазване на характерните елементи от сегашната сграда. Новата намеса ще „отвори“ сградата към околната среда, с което ще се подобри нейната достъпност.
Прилежащото пространство е разработено като паркова територия със сцена на открито. Новият вход и главно фоайе, разположени напречно на сградата, правят връзка между пространството пред ул. „Брянска“ и зоната около реката. Съкращава се „пътят на скуката“. Функционално са съхранени и оптимизирани емблематичните функции - карнавална работилница и вариете; съвременна организация на изложбените пространства и администрацията; надградени са с нови, приобщаващи хората функции като: детска работилница, шегаджийско кафе, кинозала, магазин. Една от основните предпоставки за възникване на хумористична ситуация е момента на изненада. Той е заложен при организирането на втория, интерактивен етаж, който дава възможност на посетителите да станат преки участници, забавлявайки се.
- Бихте ли поел предизвикателството да участвате в конкурс с него, разбира се, след нужните допълнения? Каква е оценката на Вашите ръководители за него?
- Да, бих участвал в конкурс. Смятам, че проектът в своята цялост представя едно обосновано предложение, стъпващо върху стабилно проучване. Решението е изведено от даденостите на съществуващата среда. Запазени и изявени са ключови характеристики от развитието на сградата, от нейния образ и функции. Новата намеса е отчетлива, а предложените нови функции и пространства биха превърнали ДХС в притегателен център не само за гостите на града, а и за самите габровци.
Относно оценката, проектът определено събуди интерес и получи отлични оценки на защитата. Бих искал да благодаря на моя ръководител арх. Емил Йорданов, на арх. Доника Георгиева за задълбоченото вникване в темата, пишейки рецензията към проекта, и на приятели и колеги, които участваха по своему в развитието на проекта.