Поетът Гео Милев обичал силно кафе, поднесено в японска чаша

- Г-жо Сотирова, разкажете ни за музея на Гео Милев в Стара Загора? Какви събития се случват там? - Къща-музей „Гео Милев“ отваря врати на 27 септември 1953 година. Инициатори за превръщането на дома в музей са поетите Николай Лилиев, Николай Райнов, Ламар, Людмил Стоянов, Иван Хаджихристов и Иван Мирчев. Идеята е подкрепена и от майката на поета, съпругата му Мила, брат му Борис и четирите му сестри – Евгения, Пенка, Мария и Весела.

Валя Сотирова

В годините музеят е една от най-посещаваните културни институции в Стара Загора. Това се дължи не само на обаятелната личност на Гео Милев, но и на изключителния му принос в развитието на националната и световната литература и култура. Къщата музей участва интензивно в Културния календар на Община Стара Загора. Всяка година през месец януари музеят отбелязва годишнината от рождението на поета. По този повод се организират различни събития – представяне на книга на съвременен български автор, театрални постановки в духа на Гео Милев, концерти, изложби. На всеки две години се провеждат и Геомилеви дни. Те минават под знака на тематична конференция, свързана с живота и творчеството на Гео Милев, срещи на поети с ученици от старозагорски училища, организиране на изложби и връчване на наградата на името на Гео Милев. Тя е учредена от Международната фондация „Гео Милев“ със съучастието на Община Раднево и Община Стара Загора. Наградата се връчва за заслуги и постижения в областта на поезията, прозата, критиката, театъра, музиката и живописта.

- Какви автентични негови вещи съхранявате?

- Весела Милева Харитонова - най-малката сестра на Гео Милев, си спомня как през 1915 година, след като прекарва няколко месеца в Лондон, Гео се завръща за кратко време в Стара Загора. Освен многото книги на английски и немски език, той донася още и два много скъпи подаръка – албум с изгледи от Стратфорд, родното място на Шекспир, и един великолепен миниатюр от Шекспировата къща. „Този малък дървен макет беше направен много изящно - прозорчетата имаха тюлени перденца, а покривът се отваряше. Вътре в къщичката Гео бе запазил два диви кестена от Шекспировата градина.“ В Основния фонд на музея под № 159 се съхранява и една любопитна награда, свързана с петдесетгодишнината от литературната деятелност на Иван Вазов. На 24 октомври 1920 г. Борис ІІІ издава укази за награждаването не само на поета Иван Вазов, но и на други заслужили поети и писатели. Според царската институция сред тях попада и Гео Милев. С Указ № 1057 „Ний – Борис ІІІ – с Божия милост и народната воля на българите, в знак на нашето особено благоволение награждаваме писателя Гео Милев с Кавалерски кръст от нашия народен орден „За гражданска заслуга“. Гео Милев отказва да получи ордена и затова се налага с нарочно писмо с № 32330/ 1 октомври 1920 година Министерството на народното просвещение да го изпрати до „До господина Г. Милев, писател, София“. Днес къщата музей „Гео Милев“ може да предложи на посетителите да видят и масичката, на която е работил поетът. Съпругата му разказва: „пишеше на проста малка маса... в своя малък, скромен, но интересен кабинет, под погледа на Верхарн“. А до масата е имало малко миндерче с много възглавнички, рисувани от Гео и бродирани от Мила. Там стои тя и слуша Гео да ù чете. „Той пушеше доста и обичаше да му варя силно кафе - поднасях му го в японска чаша, която беше част от сервиза, донесен от Берлин.“ Музеят пази тази японска чашка, както и кутията му за тютюн. Запазена още е и неговата ръкавица, мастилницата на ученика Георги, магическият фенер и стереоскопа. С магическия фенер Гео организира театър вкъщи. На стената прожектираните картинки стават големи и сякаш оживяват. Той е още една форма на общуването с картинния образ, според доц. Ружа Маринска. Стерео оптикон пък е „апаратче за разглеждане на снимки в три измерения“. Това устройство се е използвало за забавление и е било на мода в началото на XX век. По спомен на Леда Милева - първородната дъщеря на Гео Милев, с това устройство децата и внуците на Милю Касабов са разглеждали картини от Версай, виенски дворци, фонтани и паркове. Леда Милева го наричаше „уред, не знам как се казва“. Макар че на български е известен като стереоскоп, правилно е да се нарича с името си – стерео оптикон, уточнява пък снахата на Леда – Виолета Цонева.

- Кои са най-ценните ръкописи на поета, които притежавате?

- В Основния фонд на къщата музей „Гео Милев“ под № 15 се пази една картичка до Кирил Кръстев, написана с молив и вече поизбледняла. В нея Гео Милев се обръща към създателя и редактора на списание „Кресчендо“, една по-скоро „шеговита продукция на ямболските модернисти“, по думите на Кирил Кръстев, с думите „Млади приятелю“. В тази ръкописна картичка редакторът на списание „Везни“ изразява задоволството си от интереса на „младежи като Вас“, които си задават някои от големите въпроси на изкуството. И продължава: „Тъкмо душата / или духът, ако обичате/ е ядката на този пантеизъм, за който говори Верхарновото изкуство/ и изкуството въобще/ - в противоположност на науката – отрича материята, като я подчинява на духа. Цялото човешко развитие до днес е одухотворяване на материята от духа. Материята е материализиран дух. Духът изпъква, крепи, движи целия всемир“. Има и още една ръкописна отворена картичка на Гео Милев до Кирил Кръстев, свързана с призива му незабавно да бъде уреден въпросът с авторското право на стихотворението „Анна –цвете“ от Курт Швитерс. Този път обръщението е „Уважаеми господа редактори“, които би трябвало да знаят, че авторските права трябва да се зачитат.

Гео Милев представлява експресионистично списание „Der Sturm“ в България и като пълномощник отговаря за защита интересите на немската трибуна. В Ямбол Гео Милев гостува и изнася сказки за поезията на Яворов. Посещава и художествената изложба във Военния клуб на Мирчо Качулев и дава похвална оценка за работите му. Нещо повече, кани младия художник да участва във „Везни“ и по-късно отпечатва в „Алманах Везни“ четири тематични декоративни композиции от него в „кубистичен“ стил, илюстриращи годишните сезони: пролет, лято, есен, зима. Също толкова интересен и много емоционален, според думите на съпругата на Гео Милев, е и поетичният албум, „един безценен подарък“, който той й подарява. Изработва го по време на престоя си в немската клиника през 1918-1919 г. „Безценен“ е, защото такъв албум трудно би изработил човек с две напълно здрави очи, а не човек с едно загубено око, а другото с късогледство от 6 диоптъра“. Ето какво си спомня по този повод Мила: „Това бяха оцветени рисувателни листове, някои в светъл ясносин тон, а други в нежна резеда, и върху този фон, в много сложна калиграфска плетеница, 8 негови стихотворения. Всяка буква беше изрисувана с черни, тънки като паяжина чертички, а куплетите – отделени един от друг с много изискани винетки в златни и други ефектни багри. Получаваше се цялостно впечатление, като че ли гледаш една майсторски извезана, изящна дантела!“. Днес този поетичен албум може да се види в нашия музей.

- Какво е било детството и юношеството на поета в Стара Загора?

- Гео Милев се ражда на 28 януари (15-и стар стил ) 1895 г. в с. Радне – махле (сега град Раднево). Неговата майка го описва като „здраво, пълно, хубаво дете“. Като малък винаги е усмихнат и добронамерен и към близките си, и към непознатите хора. Прохожда много рано – на 8 месеца, проговаря преди да навърши годинка. На четири Георги започва да чертае с молив, а на пет годинки вече знае буквите. Толкова е голямо желанието му да тръгне на училище, та родителите му се принуждават да го запишат в първо отделение. И вместо да му омръзне училището, на следващата година учителката няма никакви основания да не го запише във второ отделение, защото той вече знае много. Основното училище, спомня си Анастасия, Георги завършва с много добър успех. Като става по-голям, неговата страст се насочва към книгите. Започва да избягва игрите с другите деца и предпочита компанията на Вазов, Ботев, Каравелов. Анастасия си спомня още как една вечер Георги я моли да му закачи лампата до леглото, та да може веднага да записва, „когато му идвали разни хубави работи на ума“. Може би неслучайно баща му Милю Касабов често ще казва за първородния си син, че това дете не е като другите. Издава брой 1 и единствен на ръкописния вестник „Ура“. Редакторът Георги Касабов е автор на всички текстове, рисунки, винетки и карикатури. През 1909 г. започва да списва ръкописния вестник „Лира“, който след брой 5 преименува на „Изкуство“. В гимназията Гео учи руски и френски, а вкъщи - немски с помощта на речник. А заедно със сина на директора на девическата гимназия в Стара Загора, бъдещият проф. Атанас Илиев, учат английски език. Уроците се провеждат на открито и благодарение на учителя Стефан Момчилов, у Гео се заражда неистовото желание да учи много езици. По повод завършването на гимназията (Народната държавна мъжка гимназия) през 1911 г. баща му Милю Касабов му подарява Библия. Едно от посвещенията към сина е, че най-важното в живота е човек да знае във всяко време в какви отношения е с Бога и да може да каже във всеки момент, както казва Давида: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме“. Първата студентска година е изпълнена с много смисъл – ходи редовно на лекции и старателно води записки, посещава театър, научава къде може „да срещне Иван Вазов, Пенчо Славейков, Яворов и артистите Кръстьо Сарафов, Будевска, Снежина и др.“, спомня си неговата най-голяма сестра - Евгения. Превежда по това време Пушкин, Алексей Вас. Кольцов, Гьоте. През септември 1912 г. Гео Милев заминава за Лайпциг, за да следва във Философския факултет в университета.

- А семейството?

- Родителите на Георги са учители. А дядото на Гео е дядо Георги, по прякор Касапина, патриот човек, който не свалял феса пред турците. Занимавал се с касапския занаят и с търговия с кожи. Имал прякор „касапина“ и това след време родило и фамилията Касабови. Забележителен човек е бил дядо Милю, бащата на Гео Милев. Житейски мъдър, възрожденец, вярващ в доброто и справедливостта, издател на сп. „Македонски сълзи“, списание за наука и насърчение на българската младеж, после на в. „Човешки правдини“ и независимия народен вестник „Справедливост“.

Рисунка на Гео Милев - Ева

Издава и няколко Календарчета с поучителни и интересни сведения. Основава със свои колеги учители в Радне махле Книжовното дружество „Просвета“, за да разпространява полезни знания сред народа си. Бележките на Милю Касабов, от които научаваме за неговия род и семейството му, са водени на кориците на Библията и в тетрадки. Те са публикувани за първи път в книгата на Георги Янев „Баща и син“. От същата книга научаваме и за майката на Георги Касабов - Анастасия. Тя е от Стара Загора. Милю и Анастасия се запознават на един педагогически семинар, както бихме казали днес, където тя защитава идеята, че учениците трябва едновременно да бъдат образовани и възпитавани. Тази неподправена широта на мисленето впечатлява Милю Касабов и той започва да издирва младата радетелка за модерно образование, за да сподели живота си с нея. Пенка Касабова пък е втората по големина дъщеря на Милю Касабов и сестра на Гео Милев. Тя завършва Старозагорската гимназия през 1919 г.

Баща ѝ я наблюдава дълго как умее да организира децата около себе си, да ги въвлича в разни познавателни игри, да ги мотивира и решава да я провокира с професията на детската учителка, една нова за онова време кауза. „Детските градини имат голямо бъдеще! Ако съумееш да развиеш това дело така, че България да се покрие с детски градини, какво по-хубаво от това! А такава възможност има, защото хората ще видят каква благодат е детската градина за децата – от малки да учат песни, приказки, игри, обноски.“ И лелеяната от Пеша мечта - астрономията – остава далече. В едно от последните си интервюта, пише доц. Захариева, близка приятелка на Пенка Касабова, тя казва, че за нея работата с деца е било богослужение! Пенка Касабова получава висше педагогическо образование, специалност предучилищно възпитание в САЩ . Тя е първата българка висшистка в това направление. След това идва всеотдайната работа по реализирането на новата ѝ голяма мечта – страната ни да се покрие с детски градини, „в които българското дете да получи това, което се получава само през първите седем години – пробуждане и интерес към знания и култура, навици за общуване с деца и възрастни, уважение на труда“. Започва да издава и месечното списание „Първи стъпки“, което излиза до 1946 г. Мотото на списанието е „По-лесно е да се оправят първите стъпки на детето, отколкото кривите пътища на възрастния“.

- Опишете ни книжарницата на баща му, в която той е помагал?

- Тази малка книжарничка се е намирала в центъра на днешна Стара Загора. Според брат му Борис това място е било много привлекателно за Гео. Там е имало увлекателни книги и са идвали много интересни хора. Бащата е бил нещо като настоятел на всички софийски ежедневници и вечер са се събирали много хора, чакайки да пристигнат новите вестници. Книжарницата се е утвърдила като клуб на будната интелигенция на Стара Загора. Идвали са хора с различна политическа ориентация, с различни интереси, с различни религиозни предпочитания. Понякога са се водили спорове, в които участие е вземал и Гео Милев. А децата на Милю Касабов често са помагали в разпределянето на вестниците между десетината вестникопродавчета – техни съученици и приятели. В тази книжарница е оставал дълги часове сам Гео, за да помага на баща си. Но за него това е било време на истинско удоволствие, защото е правил най-любимото нещо – да чете. Намерил е дори начин да ги прочита без да ги разрязва, за да не попречи на продаването им след това.

- Какъв човек е бил авторът на поемата „Септември“?

- За неговите близки хора Гео е бил изключително любящ син, брат, съпруг и баща. Бил е вечно усмихнат, мил и състрадателен. За неговите приятели е бил човек с разностранни интереси –да превежда, да прави театър, да тича по издателства и печатници, въобще един неспокоен и енергичен дух. За неговите съученици – не много сръчен в гимнастическите упражнения през младежките си години, вечно четящ, рисуващ и с непрестанни хубави идеи в главата. Запазен е спомен как в едно междучасие настава суматоха около Георги и той всячески се опитва да опази тетрадката си от протегнатите към нея ръце. Един лист все пак попада в негов съученик и децата виждат някакво ръкописно вестниче с „редактор и издател Георги Милич“. Вестничето съдържало и някакви шеги и задявки. Карикатурите от други такива листове така сръчно били изрисувани, че много приличали на Божиновите в Шанговата „Вечерна поща“. Гео бил също много точен и редовен в ученическите си задължения и винаги готов да помогне на по-слабите ученици. За неговите близки по перо хора Гео е излъчвал една постоянна жизнерадост, въпреки онази среща на Дойранския фронт със смъртта. Людмил Стоянов е виждал радостта му, че е жив, че може да мисли и да изказва свободно идеите си. Готов да продължи напред в литературната работа, да види и научи всичко, защото „живея втори живот“. А работата е толкова много – преводи, коректури, сказки в различни градове, редакторски занимания около списанието на българските модернисти „Везни“. За другия му събрат по перо - Николай Лилиев, Гео се отличавал с най-ценните добродетели – любознателност, трудолюбие и едно ненаситно любопитство към книгите. И ако е имало нещо, което Гео е ненавиждал, то това е било глупостта. За Ангел Каралийчев, с когото Гео не стои на едни и същи позиции, поетът „майсторски владееше книжовното оръжие. Беше смел, говореше по всички въпроси, търсеше нови пътища, знаеше европейски езици“.

- Гео Милев е известен повече като поет, но той е рисувал, правил е карикатури. Редакторите на вестник „Славейче“ поместват първите му рисунки като момче. В музея има ли негови запазени рисунки?

- Георги започва да рисува първо по стените на къщата, в която живее семейството, с въгленче от огнището. В началото сюжетите са детски – къщи, животни, дървета, но изпълнението е учудващо за възрастта му, си спомня брат му Борис. След това бащата започва да му носи от книжарницата бои, тетрадки и блокчета, които Гео изпълва много бързо. Рисува по вратите на юклюците и долапите, по плочите на двора, дори гърба на термометъра в стаята е изрисуван. Днес е останал само профилът на цар Фердинанд на вратата на кухненския долап. Явно Георги е бил много впечатлен от събитията през 1907 г., когато студентите освиркват Цар Фердинанд при откриването на Народния театър. Вестниците също пълнят страниците си с описание на това събитие. И Гео започва да рисува често карикатури на българския монарх. От това време е и албумчето „Негово величество“, организирано на „комиксов принцип, като сюита от рисунки в три части“. Светлина върху темата „Гео Милев рисува“ хвърля изкуствоведът доц. Ружа Маринска. На 10-12 години Гео започва да рисува по белите полета на учебниците и тетрадките си. Запазени са рисунки и карикатури на учители и съученици, на художници с развети връзки и шапки „ала Рубенс“, на поети, на селяни, та дори и на бозаджийчето. Рисуването за Гео е било като отмора от четенето. Брат му Борис се е удивлявал, че той е нямал чувство за памет към собствените си творби – рисувал и захвърлял в чекмеджето. Децата на Милю Касабов са били абонирани за вестниче „Славейче“ на дядо Благо и за хубавите списания „Картинна галерия“ и „Художник“. Борис в спомените си пише, че разглеждайки детските рисунки в рубриката „Как се рисува“, Гео изявява желание да изпрати и той своя на „Славейче“. Изпраща две рисунки: как се прави котка от два концентрични кръга и как от рисунката на жълъд може да стане китаец. После не само вижда отпечатани двете рисунки в списанието, но и получава благодарствено писмо от редактора. Известни са ни и неговите автопортрети от ученическите му години. Интерес представляват и модернистични му творби. Те са публикувани, а част от тях могат да се видят като фотоси и по стените на експозиционната зала в музея.

- Кое е това нещо, което още е забулено в тайна около Гео Милев?

- В края на януари 1925 г. срещу Гео Милев започва наказателно дело по Закона за защита на държавата за поемата му „Септември“. Арестуван е и пуснат под гаранция. А на 14 май 1925 г. съдът заседава по угл. дело 249/925 на ІІІ угл. отд. по ЗЗД. Осъден е на 1 година затвор и 20 000 лв. Рано сутринта на 15 май 1925 г. агент от Обществената безопасност отвежда Гео Милев от дома му . След една година е обявен за безследно изчезнал. Това са фактите... Съпругата на поета си спомня, че Гео е бил оптимист, въпреки бурята, която се е задавала. Даже с този оптимизъм е успял да зарази и нея. Но си спомня и момента, когато все пак Гео е обмислял добра ли е идеята, ако той избяга в СССР с някои другари? А после тя и децата да го последват. След този разговор обаче Гео не подхваща повече темата и тя никога не узнава с кого е възнамерявал да замине. Скрито не само за съпругата му ще остане и нещо друго – след отвеждането на Гео Милев неговата сестра Мария и Мила обикалят около Обществената безопасност. Вали пороен дъжд в съзвучие с надвисналите мрачни облаци над семейството. Двете виждат Гео в един от десните прозорци на най-горния етаж. Той прави някакви знаци, а те се опитват да ги разчетат. Не успяват. Това е и последният път, когато Мила вижда съпруга си.

- Някога в Габрово неговото списание „Везни“ има силен отзвук. През 1919 г. в Априловската гимназия е основан литературен кръжок. Наричали се „Везничари“ заради идеите на символизма и експресионизма, представени от списанието на Гео Милев. Той е издигнат на висока почит и участниците в литературния кръжок искат да го видят наживо. Поетът се съгласява и идва през септември 1921 г. Представя свои преводи на Пол Верлен, Емил Верхарн и Рихард Демел. Уредена му е публична сказка – „Нови направления в литературата и изкуството“. Салонът е пълен. Знаете ли нещо повече за тази среща?

- Вярно е, че Гео Милев започва да изнася сказки из страната. Такива е имало в Кюстeндил, а в Стара Загора говори за „Модерната поезия“ и за Байрон. От юли 1920 г. Гео подготвя сказки и в Габрово. Поканен е да се срещне още и с почитателите си от Плевен, Нова Загора, София, Ямбол, Самоков, Пловдив и др. За съжаление, нашият музей не разполага с повече информация за гостуването на Гео Милев в Габрово и за топлия прием на габровци.

- „Везничарите“ в Габрово разпространявали рекорден брой от неговите списания. Съхраняват ли се при Вас писма от тях?

- Писмата до и от Гео Милев се съхраняват в НБКМ. Къщата музей разполага с отделни отворени картички, но между тях няма писма на „везничарите“ от Габрово.

- Гео Милев си отива от света по особено жесток начин. Каква е истината за неговата смърт?

- Истината около изчезването и убийството на Гео Милев се разкрива едва през лятото на 1954 г., когато Върховният касационен съд на Народна република България разглежда делото срещу генерал Иван Вълков и други от физическите убийци през тези кървави години, последвали Септемврийското въстание. Офицери от Трета секция на Министерството на войната, съгласувано и с полицията, извършват масови арести. Арестуваните са извеждани от Дирекцията на полицията, после натоварвани на камиони и откарвани в казармите на Софийския гарнизон. След това идва ред на екзекуциите. Ставали са нощно време в мрачните подземия и складове на Първи пехотен полк, Четвърти артилерийски полк, Военното училище и Гвардейския полк. Жертвите са вкарвани в полуосветено помещение, поканвани са да седнат и се започва нещо като разпит. Тогава идва часът на палачите – те хвърлят на шията на жертвата въжена примка и теглят в различни посоки... докато тя издъхне. Идентифицирането на черепа на поета, намерен в една от ямите край Илиянци, е безспорно – разпознат е по изкуственото око и последствията от раняването му по време на Първата световна война.

- В музея е запазено стъкленото му око. Как попада като експонат?

- На фронта в Дойран Гео е назначен за началник на подслушвателната команда в местността Студената скала, защото владее свободно немски, френски и английски език. На 28 април артилерийска канонада унищожава подслушвателната станция и избива войниците. Сред труповете е намерен в безсъзнание, с разбита челна кост и избито дясно око, Гео Милев. На 5 февруари 1918 г. той пристига в Берлин и постъпва в клиника – „разкошна частна квартира“, пише в писмо до баща си. Там поетът има невероятната възможност да бъде лекуван от д-р Есер, един от основоположниците на пластичната хирургия в Европа. Повече сведения за него дава д-р Анастасия Цандер, изследователка на Гео Милев. Д-р Есер до края на живота си работи за каузата да бъде създаден международен център по пластична хирургия, който да подпомогне цялостната физическа и душевна рехабилитация на болните и да бъде достъпен за пациенти от цял свят. За тази цел той обикаля Европа подобно на Летящия холандец за да търси подкрепа. Според д-р Цандер болничната документация посочва 12 операции направени на Гео Милев. Днес музеят пази няколко снимки от лечението на поета. А Гео Милев в знак на признателност посвещава на холандския доктор стихотворението „Летящият холандец“ написано на немски език през 1919 г. по време на престоя му в Германия. В Берлин е поставено изкуствено око на Гео Милев, което се оказва доста неудобно. Поради тази причина през 1923 г. той се подлага на нова операция и го заменя с по-леко. Днес музеят може да покаже очната протеза, с която се сдобива Гео в Германия. Другото око се съхранява в Националния исторически музей в София. Окото е дарено за съхранение в музея от семейството на поета.

- Преди години, когато идвах в къщата, помня, че се впечатлих от едно странно помещение - банята на семейството. Какво е интересно още да се знае за дома му?

- Пристройката, в която се намира банята, е строена също от бащата Милю Касабов през 1905-1906 г. Банята се е отоплявала и заслуга за този модерен подход отново има възрожденецът. А Гео Милев като човек на изкуството, дори само на 12-13 години, намира още едно предназначение на помещението. В голямата стая, на голямото легло, той организира театър – разказване на приказки и рецитиране на стихотворения. В банята децата чакат реда си, за да излязат на сцената - леглото. Георги се вживява в ролята на режисьор, при това много строг и разпределя отговорно ролите. Част от театралното представление е и включването на магическия фенер – с него той прожектира 10-12 цветни картинки на стъкло с изображения на животни в смешни човешки пози. Те оживяват на стената, а публиката се въодушевява и аплодира забавата, защото Гео умело свързва картинката с някакво актуално събитие от Стара Загора или България. Т. е. едно „сверяване на часовниците“ е ставало в дома на дядо Милю. Публиката е била жадна за новините и ги е научавала по един интересен и атрактивен начин от едно дете, дало си сметка, че човек трябва да бъде информиран.

- Къщата е със зелен двор. Там е дъбът на Гео Милев – вековно дърво, което е забележителност. Какво ще ни кажете за него?

- Да, градината в двора на дядо Милю е много хубава и днес. Опитваме се да поддържаме атмосферата от онова време, когато тук е кипял живот, когато се е чувала глъчката на децата. Запазен е зеленият чимшир, на който съвсем спокойно е лягала една от сестрите на Гео – Мария, за да наблюдава феите в облаците. Тук Милю Касабов е събирал децата и им разказвал интересни истории. Опитвал се да ги учи на труд и разпределял за всяко от тях малка част от градинката, за която всеки да се грижи. Тук е и големият дъб, посаден от Гео и превърнал се днес в гордост за нас. Историята за дъба е много любопитна: семейството имало лозе близо до гарата и бащата често водел двете момчета там. Но вървейки по пътя той им разказвал за птиците, за някое полско цвете или за боевете край Стара Загора. При една такава разходка двете деца намират жълъди и провокирани от бащата решават да ги посадят в семейния двор – от горната страна на кладенеца – Гео, а от долната страна – Борис. И наистина порастват две дръвчета, но след 6-7 години дъбчето на Борис изсъхва. Днес в музея ние се радваме на сянката на дъба на Гео.

- Вас лично кое Ви впечатлява най-силно в света на Гео Милев?

- Винаги много съм се възхищавала на неговата дързост да отстоява себе си и правотата на идеите си. Впечатлявала съм се от увереността и самочувствието му, въпреки съпротивата около него, че точно той има правото да тласне българската литература към модерните европейски тенденции. С наситена енергичност да улавя художествените послания на световната литература и изкуство и да не се поколебае да ги приложи и в българското културно пространство. А това никак не е било лесно...Той е бил освен много приветстван за новаторските си идеи, особено в областта на театъра, но и много критикуван и отричан. Но това не го е отказвало да върви. А накрая на своя 30-годишен живот безразсъдно плаща и възможно най-високата цена.

- Кой негов стих Ви е на сърцето?

- Много ми се иска, въпреки трудното ни ежедневие понякога и предизвикателствата на живота, да не губим кураж и вяра в утрешния ден, затова не спирам да си повтарям: „Човешкия живот ще бъде един безконечен възход - нагоре! нагоре! З е м я т а щ е б ъ д е р а й – ще бъде!“

- Нека да завършим това интервю с една негова мисъл. Коя да бъде тя?

- В кн. 7-8 на сп. „Пламък“ Гео Милев публикува поемата „Септември“ и статията си „Полицейска критика“. Следната мисъл от статията, струва ми се, ще бъде един оптимистичен финал: „Още не са измислени средства, с които да може да се унищожи народ. Още по-малко народ, който мисли. Още по-малко днес, когато всички народи в света узряват да бъдат сами господари на съдбата си, без да я поверяват в ръцете на други – „избрани“ или натрапили се чрез насилие – господари“.