Яна Максимова: „Клъстерът трябва да помогне Габрово да намери пазар за културата”

- Клъстер „Творческо Габрово“ - какво означава неговото създаване за града ни?

- Казано в едно изречение, на практика клъстерът означава опит на първо време седем компании, обединени от обща идея, да се опитат да намерят успешния бизнес модел за подкрепа на предприемачеството в сектора на културните и творчески индустрии. Но тъй като задачата и целта е много амбициозна, намеренията ни са да работим здраво и се надяваме резултатите да бъдат видими и да се усетят. Че в Габрово има такъв потенциал, смятам, че никой не се съмнява. Че е смислено да се влагат много усилия в тази посока - също. 

- Че може да се печели от култура...?

- Обезкуражаващото са не особените успехи на това поле. А защо клъстер? Това е американски бизнес модел, който има за цел да създаде форма, която да търси пазарна реализация, да разширява пазарните ниши. На пръв поглед съчетанието на понятията „клъстер“ и „творческо“ се самоизключват, но аз и колегите ми се надяваме резултатите да оборят това противоречие. Всички отчитат изключителния потенциал, защото говорим не само за култура, а и за образование, за креативност, за иновации. Всички тези прекрасни неща, събрани заедно, имат истински потенциал. Отварям скоба, за да кажа, че онова, което сме планирали, е резултат от сериозни проучвания. Няма да откриваме топлата вода – ще се учим от най-доброто. Трите елемента, които обуславят трудността, са, че от една страна всичко, свързано с творчество и креативност и респективно – силна индивидуалност, е едната пречка. Т. е. творците са хора, които не влизат в шаблони и модели и като правило едва ли не са „оперирани“ от икономическата логика на пазара. Всъщност и така трябва да бъде, за да са истински творци. Това е едното ограничение, с което искаме да се борим. Другото е достъпът до финансиране – каквото и да си говорим, реализирането на каквито и да било проекти е свързано с финансиране, особено в началния етап на тяхната организация и планиране. И отново като правило такива групи хора и микропредприятия не могат да стигнат до финансиране от банковия сектор по обясними причини – високият риск, който банките отчитат и невъзможността да се представят тези нематериални продукти на културата, както и липсата на какъвто и да е бизнес модел за реализация на тези продукти. Третата трудност е, че творците не работят в мрежи и има едно неразбиране, че представянето на общи платформи на на пръв поглед абсолютно различни продукти, създадени чрез различни видове изкуства, занаяти и лично творчество, могат само да спечелят. Тоест всеки се опитва да се пребори за пазара поединично, но именно пазарът показва точно обратното - съвместното позициониране на групи продукти е много по-успешен модел.

- Като например Международният панаир на занаятите в АЕК „Етър“...

- Точно така. Това е един много успешен модел, който за щастие се реализира много добре. Според мен трябва още повече да се работи в тази посока, за да се създаде собствена марка, която да помага всичко да се продава и извън Габрово и България.

- Бихте ли казали кои са участниците в клъстера?

- Клъстерът, консорциумът като форма е регистриран по Търговския закон и е едно търговско дружество – ООД. То разчита на постигнатите резултати и авторитета на познатите фирми, които членуват в него, защото макар и амбициозни, ние все още имаме само намерения. Искаше ми се да водим този разговор, когато ще имаме първите резултати, но... Като профил в клъстера са представени почти всички индустрии - фотография, медии, защита на интелектуалната собственост и авторските права, импресарска дейност, печат и реклама, озвучаване и професионално осветление. Мога да изброя и имената на конкретните фирми, но ние сме вписани и в Търговския регистър, който е публичен. По-важно е не кои сме, а какво ще правим.

- А за габровци е по-важно какво ще спечели културата в града от съществуването на клъстера.

- Нашата амбиция е да намерим своето място на посредник между институциите – местни, национални, международни, в сферата на културата и на местното управление. Надяваме се да бъдем катализатор за творческия сектор в неговото по-сериозно професионално развитие в посока на предприемачеството от една страна и компетентна помощ при търсене и осигуряване на финансиране чрез всички възможности, които дава националното и европейско финансиране. Културата в многообразните й аспекти може да бъде бенефициент по абсолютно всички съществуващи програми. Истината обаче е, че идеите трябва да бъдат добре формулирани и описани по правилата на всяка програма, нещо, което се случва по изключение в нашите творчески звена и институции. Нашата амбиция е да създадем едно звено, което да работи не за програми на клъстера, а да пише проекти, а при нужда да управлява и помага на институциите, на индивидуалните творци и сдружения в творческия сектор.

- Първият проект на клъстера е „Чети - арт елементи за нова градска визия“, спечелил финансиране по програма „Култура“ на Община Габрово. Кажете няколко думи за него.

- Аз се надявам точно този проект да покаже като реализация истинските намерения на нашия клъстер. Става дума за подкрепа на известния габровски скулптор Адриан Новаков. Една от неговите идеи щеше да остане нереализирана, ако не беше „облечена“ в проектна форма, ако не бяха намерени не само средствата по програма „Култура“, а и тези, които ние ще инвестираме. Надявам се резултатът да бъде харесан от всички габровци и гости на града. Това ще бъде вид произведение на изкуството на този творец в едно знаково за Габрово място – пространството между паметника на Априлов и библиотека „Априлов-Палаузов“. Става дума за арт пейки, които не само ще създадат нова визия на това място и ще препращат към историята, с която заслужено трябва да се гордеем, а ще бъдат и едно истинско място за споделяне. Много инициативи покрай тези нови съоръжения ще бъдат създадени, засега те са тайна, и това място ще се превърне в място, което пише новия градски дневник на нашия град.

- Клъстерът и неговото обявяване за първи път в медийното пространство предизвика малък скандал. Обвиниха Ви в открадването на идея и разработен проект за творческо Габрово. Как отговаряте?

- Не ми се иска изобщо да влизам в режим на оправдания. Не ми се иска и няма да участвам във война на думи. Предпочитам делата да говорят за хората. Ще споделя само, че много преди клъстер „Творческо Габрово“ по моя инициатива е създаден клъстер „Иновации в индустрията“. За съжаление, този проект не беше одобрен, но за него тепърва ще говорим в публичното пространство. Ще кажа също, че клъстерът „Творческо Габрово“ не бива да се идентифицира само с проекта по програма „Конкурентоспособност“.

- И още веднъж да кажем какво ще спечели Габрово от съществуването на клъстера „Творческо Габрово“?

- Надявам се за последен път да говоря в бъдеще време. Клъстерът трябва да помогне Габрово да намери своята марка. И сега, и в миналото в града се случват прекрасни неща, но те като че ли не могат да напуснат територията на нашия регион и това също никой не го отрича. Не умеем ли, не успяваме да се рекламираме ли, да се промотираме достатъчно? Габрово трябва да успее да се възползва например от своята известност като столица на хумора, да направи своята истинска марка. С кой универсален сувенир например успяваме да печелим, какъв предмет, какво изкуство и култура продаваме като имаме шансовете за това?! Известни сме с пестеливостта си, с чувството за хумор, с това, че се надсмиваме над себе си, но не сме успели да го материализираме така, че градът ни, туризмът ни да печели достатъчно. Например следващият проект, който усилено разработваме в момента, е да дадем възможност уникалната творческа работа на художничката Ива Пенчева и нейната детска школа по приложни изкуства да намерят своята и международна изява. Освен че ще я подкрепяме в нейното национално турне отново – от Габрово ще започне рисуването на български килими, като ще мине през Варна и Бургас. Но се опитваме да намерим възможност и да финансираме един балкански и защо не - европейски проект. Така тя да може да пътува и рисува с децата на България, Румъния, Сърбия, Гърция, Турция, а продукцията им да има своята европейска премиера например в ЕП.