XIII национална среща на гобленарите в България

На 17 септември Габрово беше домакин на XIII национална среща на гобленарите в България. Събитието се проведе в хотел „Мак“ и събра над 50 майстори на древното изкуство. Сред изкусните бродировачки на картини върху плат имаше представители на силния пол, дори деца.
Организатори на срещата в Габрово бяха две ентусиазирани дами – Жулиета Станчева и Венелина Петкова. За света на гоблените, общността на гобленарите и целта на националните срещи разговаряме с Жулиета Станчева.

- Г-жо Станчева, названието на форума е „Goblenite.org”. В този форум за гоблени са регистрирани над 7 000 потребители. Това ли е Вашата общност?
- Това е сайт, форум за гоблени, създаден преди около 20 години. Отначало общуването в него е било само като контакти, където са се обменяли схеми, снимки, мнения... и постепенно онлайн приятелствата прерастват в реални срещи в различни градове. Нашето, габровско домакинство трябваше да се състои през 2020 година през октомври, но се отложи заради наложената пандемия от Ковид 19, затова чак сега, през 2022 година, най-после имахме възможността да се съберем и да осъществим тази фатална среща.
- Колко гобленари се събраха на XIII-та среща?
- Близо 50 участника, сред които жени от всякаква възраст, мъже, дори деца се интересуват от това изкуство. Моята дъщеря например е на 9 години и за нея подготовката на самата среща беше вълнуващо преживяване, защото тя се включи като помощник–асистент с голямо удоволствие.
- Каква е целта на националните срещи, освен живия контакт на виртуалните гобленари? Какво обсъждахте в Габрово?
- Акцентите на срещите са главно награждаването на излъчените в ежегодните конкурси произведения и показването им на жива изложба. Всеки конкурс е по зададена от предходната национална среща тема, след което в нея се записват желаещи гобленари да участват със свой избран гоблен, изработват го до следващата среща и когато са готови, представят творбите си и се определят победителите. За тази година темата беше „Ах, морето“. За следващата година, когато срещата ще бъде в Стара Загора, се спряхме на „Италия в цветове и багри“ и „Красотата на зимата“ да бъдат теми на конкурсите. Не знам колко желаещи ще се запишат за участие за тези теми, но преди новата среща трябва да е приключила работата по изработването на гоблените, да са рамкирани и да са готови да се покажат за оценяване от съфорумците.
По време на изработката трябва да се показват във форума и етапи от работата по шиенето. Понякога една година не е достатъчна, за да се завърши един гоблен. Записват се около 20–30 човека за участие, а успяват да завършат доста по-малък брой - към 8 до 10 човека максимум. Това все пак е хоби и хората имат ангажименти.
Всяко домакинството дава шанс на организаторите да подготвят преживяването като незабравимо и създавайки спомени – от малките, но съдържателни подаръчета, до възможността на гостите да се запознаят с културното наследство на града домакин.
Тази година в нашата програма включих презентация за движението на срещите в градовете домакини от първата среща, че чак до тази, фаталната в нашия град. Направихме си шеговита викторина с въпроси и награди, подобаващи за нашия град. Отделихме време и за малко състезание, в рамките на 10 минути да разберем кой най-бързо ще избродира даден мотив в два цвята. Предоставихме материали на 5, изявили желание, участника да покажат своите умения. На малко парче панама трябваше да се изработи черната котка на нашия град и да се монтира в предварително подготвен ключодържател, който да им остане за спомен. За толкова кратко време не е възможно да се изработи изделието, но е важно желанието за участие. Най-бързата участничка се оказа бъдещата ни домакиня от Стара Загора и тя получи за награда една книжка „Габровски шеги“ като подарък за спомен от града на хумора и сатирата.
- Колко от гоблените, заявени на темата „Ах, морето“, стигнаха до края на конкурса и кои са наградените гоблени тази година?
- Само седем от 27, заявили участие гобленари, достигнаха до края и представиха своите гоблени пред съфорумците на живо гласуване на срещата, където бяха и наградени от организатора на конкурса Светлана Петрова. На първо място бе отличена Стоянка Симеонова от Плевен (на снимката), на второ място – Сашка Иванова от Видин, и на трето място – Димитринка Николова от Пирдоп.

- Всеки град ли има представители гобленари?
- Гобленарите са от всички краища на страната, но в по-големите градове има създадени групи, в които се обединяват желаещите да обменят повече информация на местно ниво. Правят се и сбирки, на които се обсъждат различни теми, свързани с различни стилове на шиене или материали, нужни, за да се изработи даден гоблен. Групите във всеки град си имат свои имена – така например във Варна са Пеперудите, в Бургас – Морските звезди, в Шумен – Пчелички, в Плевен – Лудетини, в Русе – Перли, във Велико Търново – Болярки, и т. н. за още много градове, но тук, в Габрово, нямаме установена такава група. Моя цел е да създам група и в нашия град, за да имаме възможност да се обединим като общност. Всички, желаещи да се присъединят в тази група, могат да заявят желание, като се свържат с мен на фейсбук страницата ми Julieta Stancheva. Заедно ще бъдем много по-информирани за новостите в нашето хоби.
- Скъпо удоволствие ли е гобленът? Колко струва една бродирана с конци картина?
- Когато една гобленарка реши да направи даден гоблен, тя си закупува готова окомплектовка от лицензиран производител на гоблени, която включва необходимите материали – панама, схема и конци. Тези комплекти са с различни цени, в зависимост от сложността на гоблена. Цените започват от 20-30 лв. и достигат до над 100 лв., но когато желанието да се сътвори нещо красиво е оправдано, тогава цената е без значение.
- Увеличават ли се гобленарите, не е ли замиращ интересът към бродирането в този динамичен век?
- Напротив, увеличават се. Тази тенденция е видима и във форума, и на срещите, където има все повече желаещи да се занимават с това изкуство. Хората имат нужда от нещо, което да ги успокои, гледайки телевизия, слушайки музика, да работят нещо с ръцете си, създавайки нещо красиво. Когато вечер след динамичния работен ден, отпочивайки си се занимават с нещо, което им дава спокойствие, те се чувстват удовлетворени от себе си, така бавно и полека виждат как картината на гоблена се извайва и остава да краси ежедневието им.