Второкласничката Марияна Павловска дари косата си за перука на болен от рак

Малката Марияна Павловска, ученичка от втори „в“ клас на училище „Ран Босилек“ с класен ръководител Росица Димитрова, направи благороден жест – дари дългата си коса за направата на перука на болно от рак дете или възрастен. За случилото се говорят с възхита както децата, така и учителите в училището, а в петък дарителката получи пред целия си клас специална благодарствена грамота лично от директора на училището Нина Митева. Г-жа Митева подготви емоционално класа със стихотворение на Надежда Захариева, в което се казва: „ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал и мигом да забравяш кому какво си дал“. Тя нарече постъпката на Марияна благородна и достойна за уважение и й връчи първата грамота в живота й.
Разбира се всичко това не би се случило без намесата на майката на Марияна – Христина Баджева. Тя сподели, че нейната майка, баба й, няколко жени от нейното семейство боледували от рак. Христина е виждала как пада косата на майка й след химиотерапията. Нейният стремеж е да показва на децата си и тъжната страна на нещата от живота. По темата тя разговаряла и със седемнадесетгодишния си син, както и с малката Марияна, с която гледали филмче за болно от рак момиче. На бала си момичето си сложило перука и на Марияна й станало много тъжно. Тя попитала майка си от какво е направена перуката и след като разбрала, че се прави от истинска коса като нейната, решила като се подстриже да я прати на дете, което има нужда от перука.
„Това беше нейно решение – разказа още майката Христина. - Аз си мислех, че тя ще се откаже, защото чакахме нейната коса да порасне две години. Но тя реши и една седмица всеки ден ме питаше кога ще си отреже косичката, за да я изпратим в София. Така я отрязахме и я изпратих на „Магама“. Косата й беше дълга до кръста – отрязахме 32 сантиметра от нея. Сега всеки ден се надява някой да ни се обади и да каже за кого е направена перука от нейната косичка.“
Децата трябва да знаят и за заболяванията на връстниците си, категорична е Христина Баджева. Имат съседка, чието дете е с аутизъм. Когато Мариянка го види, разпитва защо то се държи особено и майка й обяснява, че детето е много умно, но има проблем и затова не гледа хората в очите. Ние не сме много толерантни към различните хора, към хората с проблеми, смята Христина. Ако някой не е добре, повечето хора го избягват, а не трябва да е така. Тя иска да научи и двете си деца, че няма различни хора, че всички сме еднакви. Че не можеш да съдиш някого само защото е болен.
Марияна е кротко и послушно дете, което много обича да ходи на училище. Разказва, че майка й е отворила страница в лаптопа, където научила за перуките за болни от рак. Тя й казала, че от коварната болест страдат и деца и заедно гледали филмчето за болното момиченце.
Марияна вече знае какво е доброта и човечност. Тя е най-щастлива когато всички се държат добре, когато не се бият, а се прегръщат както мама я прегръща и целува, защото е добра. Мама е масажистка, а Марияна иска да стане фризьорка като порасне. Засега.