Вицепремиерът Томислав Дончев за целта на административната реформа: Телефонът или компютърът да сменят гишето

- Г-н Дончев, какви мерки се вземат за оптимизиране на административните услуги и намаляване на административната тежест за бизнеса?

- Това е един от големите приоритети, затова се вземат мерки „на широк фронт“. Първото, което ще промени нещата изцяло, е електронизацията.
За целта сега се електронизират регистрите и се създава организация всичко, което администрациите искат от гражданите като информация, да се проверява по служебен път.
Тоест не да ви се искат удостоверения, документи за това или онова, а само да се заявява какво се иска от гражданина. А всички справки да се правят от администрациите и то електронно. Като резултат скоро ще отпаднат болезнено познати документи - свидетелство за съдимост, справка за липса на задължения към държавата или общината и т. н. Крайната цел е телефонът или компютърът да сменят гишето.
Второто е да възпитаме всички администрации да спрат да искат документи, които не им трябват. Има такива!
Трето, да не допускаме, докато редуцираме административната тежест, да се появява нова. Ще се преглежда всеки законопроект и проект на нормативен акт, за да се провери дали не създава нов административен товар върху гражданите.
Разбира се, докато всичко това тече, трябва да се стремим да „намерим кариесите“ - звената, където обслужването е безобразно, и да ги променим с помощ или с принуда, когато не искат.

- За това намаляване на административната тежест за бизнеса се говореше и работеше още в предишния мандат на правителството. Но нещо май не се получи? Какви са пречките?

- Административната реформа не може да се остави на администрациите. Те едва ли искат и едва ли могат да се реформират. А и гишето, правата, служителите са власт. Когато преценяваш от името на държавата, това е власт, с която не всеки служител иска да се раздели.
После всяка реформа плаши, тя извежда извън „зоната на комфорт“. Но животът е динамичен, има нови изисквания и очаквания и ние не можем да ги задоволяваме с норми, режими и начин на работа от преди десетилетия. Трябва да научим всички – и политици и служители, да гледат на това, което правят, през очите на гражданина. Ще стане, надявам се да стане „с добрата“.
И още, такава комплексна реформа няма да се прави само от едно ведомство - министерство или община.
Усилията включват целия апарат на държавата, включително и прокуратурата. Работим отлично например с Върховната административна прокуратура по контрола на законосъобразността на актовете на различни органи.

- Ще успеем ли да преборим корупцията с новия антикорупционен закон и Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество?

- Корупция не се бори само със закон или със специализиран орган. Разбира се, не може без това, но и само с това не може. Необходима е промяна на нравите – на „тези, които вземат“, но и на „тези, които дават“.
Специализираните органи, както и по-строгият ред, ще следят и наказват тези, които могат да се окажат изкушени от корупционни оферти. Трябва обаче да се намали натиска и от тези „които дават“.
Най-важното е, да се създаде поне минимум от обществена нетърпимост. Тъжно е, че мнозина хем се гневят, когато става дума за някой друг, хем приемат корупционна сделка като „в реда на нещата“, ако те участват.
Само, моля, да не свеждате приоритетите на правителството до борба с корупцията и административната тежест. Първо, всичко правено до момента, включително и инфраструктурата, остава основна задача, но това ще се прави съвместно с пакет от нови приоритети, водещ от които е образованието. То е по-важно от всичко друго. Има и обществено и политическо съгласие, че това е най-приоритетната и дългосрочната цел. Защото, когато инвестираме в бетон и асфалт, инвестираме десетилетия напред. А само чрез образованието инвестираме в поколения напред. Образованието не просто трябва да създаде конкурентни и квалифицирани работници и специалисти, то трябва да създаде добри граждани, защото утре бъдещето на България ще е в техните ръце.
След него са и другите приоритети – и финансовата стабилност и редуцирането на административната тежест и прекратяването на злоупотребите със социални плащания и т. н. На първо място обаче е образованието.

- Остава ли приоритет на правителството построяването на тунел под Шипка? Работи се активно по обхода, но на габровци им се иска най-сетне да чуят конкретна дата, по-точно година, когато ще се направи първата копка на тунела?

- Безспорен приоритет е. Обходът върви с добри темпове. Скоро трябва да пуснем и процедурата за възлагане на тунела. Първата копка не е най-важното. Първи копки са правени и това не е пробило тунела. Важното е работата да не спира. Самият обход е съществена част от строителството на тунела, така че през следващите месеци усилията са насочени натам.

- Има ли добри новини за областта, освен че скоро се очаква да започне ремонт на пътя Габрово - Севлиево?

През пролетта министър-председателят Бойко Борисов лично инспектира строежа на обхода край Габрово. Снимка ГЕРБ

- Ще има. Има много предизвикателства и много възможности. Трябва да се решат водните проблеми на Севлиево, трябва се довършат всички по-големи проекти, които текат в Габрово. През следващите години АМ „Хемус“ ще доближи Централна Северна България, което също е хубава новина. Надявам се до края на годината да имаме поне една нова индустриална мощност, нова фабрика, а защо не и повече.
Добри новини има и сега - имаме шампиони от различни олимпиади, имаме добри спортисти, имаме усмихнати хора, както и хора, които успяват. Имаме и хора в нужда, на които трябва да се помага. Но тъжна държава би била тази, в която добрите новини се създават само от правителството.

- Като втори човек в управлението на държавата вероятно знаете какво става в нея, освен че през август половината население е на море?

- Едва ли мога да ви кажа нещо, което никой не знае. А и в България, всичко се знае преди да е станало, в някои от случаите, дори и изобщо без да е ставало...
Случват се всякакви неща - и хубави и не толкова хубави. Добрата новина е, че има раздвижване в икономиката и можем спокойно да гоним ръст на БВП от 4%, а догодина трябва да следваме и по-висока цел. Добрата новина е, че въпреки разногласията и крамолите, обичайно разумът в България тържествува. Има и лоши новини - светът стана далеч по-неспокойно място и навигирането в него е с пъти по трудно от преди, в обществото ни има разделение. По отношение на последното съвсем не е достатъчно да го констатираме, а да се борим с него. Мисля, че има много повече неща, които ни правят общност и цяло, от тези, които ни разделят.