Виолета Цонева: „Голям късмет е да имате изложбите за Кристо и Жан-Клод”

 Виолета Цонева е родена в София. Завършва ВМЕИ - София - Електрои-змервателна техника, и НБУ - Английски език.Дългогодишен преподавател е по английски език в 91-ва немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов” в София. Била е преподавател в специалността „Английски език” в Нов български университет. Има докторска степен по педагогическа психология от Московския държавен университет (1982 г.). През 1999 г. завършва Института по американистика на Илинойския университет в Чикаго.
Като стипендиант на програмата за българо-американски обмен „Фулбрайт” през 2004/2005 г. преподава английски език в щата Аризона. Заедно със съпруга си Боян Николаев - син на писателката Леда Милева, превежда художествена литература от английски на български език. През 2012 г. получава наградата на Оксфордския университет за най-добър учител по английски език в България и специализира в Академията за учители в Оксфорд.
Член е на УС на Международната фондация „Гео Милев”, която от 20 години се занимава с изучаване и популяризиране творчеството на поета, а от четири години и творчеството на Леда Милева - неговата дъщеря.

- Г-жо Цонева, пристигате в Габрово и неочаквано попадате във вихъра по откриването на Петото годишно време - Карнавалното, за първи път не под покрива на Дома на хумора, а на главната улица в града. Впечатлена ли бяхте?
- С моята приятелка Ема наистина попаднахме сред пъстра шумотевица и до голямата габровска черна котка. Духовата музика свиреше. Ах, казвам, всичко това навярно е свързано с габровския хумор. Една двойка принц Карнавал и дамата му в красиви карнавални костюми приветстваха множеството и приемаха поздравления от заобиколили ги усмихнати граждани и деца. Пъстра, весела суматоха.
Разбрах, че от този ден нататък градът с пълна пара ще се готви за карнавала през май, който през 2018 година ще е под мотото „Габрово, мой малък Брюксел”. Много приятна изненада, която не пропуснах да снимам.

- Имали сте ясно поставена цел за краткото си посещение.
- Да. Това бяха изложбите в Дома на хумора и сатирата „Кристо и Жан-Клод. Проекти” и „Роден в Габрово” за семейство Явашеви и Интерактивният музей на индустрията в Габрово.
Бях чула неотдавна, че Интерактивният музей на индустрията в Габрово е един от най-добрите в България. Миналата година, когато пак бях тук, не можах да го посетя. Никога не бях ходила в музей на индустрията. Хареса ми начина, по който е показано всичко събрано. Посетителят може да гледа и слуша това, което го интересува. Да гледа, когато поиска и колкото пъти пожелае. Индивидуализиран е контактът с мултимедията. Ема гледаше едно, аз гледах друго. Ако нещо не разбирах, тогава питах екскурзовода, който допълваше и даваше указания как да работим с техниката.
Научих какъв голям стопански център е бил Габрово. Българският Манчестър през 20-те и 30-те години на миналия век ни бе показан и в документален филм. Впечатли ме реставрираната красива сграда на музея – триетажна къща на бивш търговец. Много хубаво направен музей. С него Габрово може много да се гордее. Стори ми се, че в експозицията – например при снимка на стара фабрика, за която екскурзоводът обяснява, че е преобразувана, или е с ново име, или вече не съществува, може това да бъде изписано за индивидуалния посетител, а не само екскурзоводът да дава информацията.
Предстои ми да видя Историческия интерактивен музей в Ямбол.
През лятото на фестивала „Любовта е лудост” във Варна посетих друг интересен музей - Ретро музея. Разположен е на един от етажите на „Green” мол. Там видях предмети от времето на социализма - коли, цигари „Слънце”, „Ударник”, „Шипка”, „БТ”; пишещи машини, съхранени ретро надписи, каквито има и в Интерактивния музей в Габрово, като „Не минавайте през поточната линия”, „Пазете чистотата” и др.
- Разбирам, че при пътуванията си не пропускате да посетите музеите.
- Да, винаги. Преди три-четири години в Полша за една седмица посетих осем музея в Краков и Варшава. И там има интерактивни музеи. Това е съвременен начин за общуване на посетителя с културно-историческото наследство.
Например човек, попаднал в Музея на съобщенията във Вашингтон, САЩ, може да се запознае с развитието им от пощенския гълъб и пощенската кутия до електронната поща. Експонатите могат да се пипат, за да се разбере как действат и какво представляват. Защо трябва децата да се научат да пишат на ръка с молив, писалка, а сега с химикалка? Защото това физическо движение на ръката дава импулси в мозъка и така става развитието…

- С какво Ви впечатлиха новооткритите изложби в Дома на хумора?
- Наскоро в София бях научила за тези изложби, посветени на Кристо и Жан-Клод. Преди година в Софийската градска художествена галерия не успях да видя изложбата с проекти и постери на известното семейство, но през октомври 2015 година в галерия „Лоранъ“ в София разгледах два пъти изложбата „Христо преди Кристо“.
Когато пристигнах в Габрово, най-напред отидохме с Ема в Дома на хумора. С нас влезе и голяма група само от жени. Попитах ги откъде са. „Чак от Дупница. Дошли сме да разгледаме всичко в Дома на хумора.”
В Дома на хумора разбрахме, че откриването на Петото годишно време - Карнавалното, ще е в центъра, а следобед ще са прожекциите на документалните филми за Кристо и Жан-Клод. Много държах да ги гледам.
Очаквах да науча какво им е коствало в продължение на 25 години да се опитват да реализират идеята си за опаковането на Райхстага, без да се отказват.
Спомних си, че бях в Ню Йорк през юни 2005 г., но не по времето, когато в Сентръл парк е бил реализиран проектът им „Портите”.
Експозицията в Габрово е направена много елегантно. Документалната част, която засяга времето на фамилията в Габрово, ми напомни, че познавах като актьор големия брат Анани Явашев, който играеше в Младежкия театър в София. С Ема бяхме израсли там, където играеше и нейният вуйчо Щилиян Кунев. Като деца майка й често ни пращаше в театъра. В салона седяхме мирно по време на репетиции. Вуйчо й отговаряше за нас. Ходили сме и на предпремиери и премиери на представления за деца. Просто израснахме с репертоара от детските пиеси на театъра.
Забелязах, че като ученик Христо Явашев е издавал ръкописен вестник. Колко интересно, колко интересно! Гео Милев също оттам е започнал, с детски театрални представления в махалата, където са живеели, или в училище. В известните негови хвърчащи листове пише и за театър. А в музея на Гьоте във Франкфурт има макет на театралната сцена за домашен куклен театър, в който малкият Йохан Волфганг е участвал. Големите артисти, художници минават през самодейния детски театър, в който те са писатели, режисьори, артисти, журналисти. И в Габрово е същото.
Хареса ми, че експозицията за Кристо и Жан-Клод е двуезична. Четох текстовете на български и английски език. Преводът е безупречен. Чудесно е, че изложбата „Кристо и Жан-Клод. Проекти” представя подписани цветни постери, притежание на Габрово, и видеоматериали от реализирани проекти на двамата артисти.
Невероятно хубава изложба. Това е такъв късмет да я имате тук.

- За популяризирането на габровския хумор има принос и Леда Милева, нали?
- В книгата си „Светлини и сенки” (2010 г.) тя включи „Дарът на Габрово” - спомен от първите й месеци в Париж като представител на България в ЮНЕСКО. Леда Милева разказва за своята трудна, но успешна среща с г-н Кофлер, „недостъпният” главен редактор на списание „Куриер” - най-известното и търсено списание на организацията, издавано на десетки езици. Тогава тя му казва, че един български дипломат в Лондон - Богомил Герасимов, е открил, че шотландският град Абърдийн, също като Габрово, се слави със стиснатостта на своите жители, които са създали сходни с габровските анекдоти, осмиващи тази тяхна черта. Впечатлен, той отговорил: „За Габрово, града, който наричате българска столица на хумора, Вие ми давате идея. Никога не сме отделяли внимание на хумора. А хуморът е нещо много важно. Защо да не посветим цял брой на хумора в света, като го изградим около материала за габровския фестивал?”.
Публикацията не закъснява. „Дарът на Габрово” излиза в специалния брой на „Куриер”, посветен на хумора, със статии за габровския фестивал, за установените приятелски връзки между Габрово и Абърдийн, приказките за Хитър Петър и Настрадин Ходжа.
„След успеха ни в най-престижната редакция - отбелязва Леда Милева, – не беше чудно, че и други списания на ЮНЕСКО като „Перспективи”, „Музеум”, „Импакт” отваряха охотно врати за български автори. Всичко това ни бе дар от Габрово. Или тържество на хумора над недоверието.”

- Поддържате ли контакт с потомци на прочутата фамилия?
- Миналата година в края на август гостувах в Англия на Георги Касабов (Джордж) - син на Борис, братът на Гео Милев. Джордж е кръстен на чичо си Георги Милев Касабов (Гео Милев).
Неговата майка Бриджит Рейчъл е англичанка, невероятна пейзажистка. Като млада художничка тя отива да рисува в Париж, където се запознава с една българка, която й разказва за красивата природа в България. Бриджит не се чуди много. Първо се озовава в Румъния, където рисува. След това с лодка пресича Дунав и идва в България. В София търси къде да се устрои и с кого да общува на английски. Попада на Американската детска градина, чийто директор е Пенка Касабова - сестра на Гео Милев. Тя й помага да се настани, като й предлага да преподава английски език и рисуване на бъдещите детски учителки.
Пенка Касабова я завежда да рисува в Родопите. В Девин на административна работа е бил нейният брат, младият и доста затворен по характер офицер Борис Касабов. Отначало Бриджит и Борис не се харесват, но после се сприятеляват и се женят. Сватбата е в Боянската черква край София. Ражда се синът Георги (1936 г.).
По време на Втората световна война бащата е на фронта. През 1946 година родителите на Бриджит се разболяват и тя с единадесетгодишния Джордж се връща в Англия през 1947 година. Борис Касабов не го пускат да замине.
Семейството остава разделено дълги години. Синът Георги Касабов (Джордж) е талантлив архитект, с голямо чувство за хумор, любител на приказките за Настрадин Ходжа, знае български език. Дълги години е работил в Африка. Със съпругата си е идвал в България.
Когато им гостувах в Англия (живеят близо до Кеймбридж), видях картините на Бриджит. Чудесни пейзажи от България.
През септември 2015 година на Гео-Милевите дни в Художествената галерия в Стара Загора бе показана фотоизложба на известния български фотограф Иво Хаджимишев, заснел през 80-те години в Лондон картините на Бриджит Касабова от изложба - пейзажи от планините, Черноморието, София.
Помислих, че България трябва да има поне една нейна картина. Според Джордж някога Пенка Касабова е предала такава, която засега е в неизвестност. Имах възможност да видя много от тези пейзажи в дома на Касабови в Англия.Джордж е подарил картини на дъщеря си.
Заведоха ме на панаир в имението Чатсуърт в графство Дарбишър, северно от Манчестър. В Габрово е Фестивалът на хумора и сатирата, а там всяко лято има весел празник – панаир. Веселието става на голяма поляна в имението на графа. Много от хората са облечени в национални костюми. Има стрелба с лъкове, тъкане на станове, плетачни машини, на които всеки може да опита как работят. Свирят оркестри. Впечатли ме оркестърът от ездачи на коне, които изпълняват маршове. На панаира се продават различни видове ловни костюми и аксесоари. От напитките обикновено се предлага джин с различни аромати. Приготвени без захар, с цвят от бъз, малини, трънки, глог и др. Като се върнах в България, пробвах някои от изпитаните английски рецепти, чийто вкус много се хареса на моите гости.

- Бяхте ли и в Манчестър?
- Да. Тази година бях на гости на Александра - моя бивша ученичка. Завършила е там финанси и останала на работа. Оказах се там веднага след терористичния акт от 22 май на концерта в спортна зала „Арена” в Манчестър. В съседство на залата е гарата, на която трябваше да пристигна на 24 май. Влакът спря на друга гара в града. Александра живее точно срещу злополучната зала, която със съседните сгради беше опакована в бяло, съвсем като произведение на Христо Явашев -Кристо. Имаше и полицейски заграждения, и почти никакви хора на улицата. Това не ни попречи да посетим прочутия Манчестърски университет, филиал на Лондонския, в който е учил бележитият български държавник Иван Гешов.

- Какъв спомен остави у Вас Леда Милева?
- Много светъл! Леда Милева (5 февруари 1920 г. - 5 февруари 2013 г.) до последно пишеше, слушаше музика (любимият й канал за музика беше Mezzo), приемаше посетители, ходеше на обществени изяви.
На 8 ноември 2012 г., току-що излязла от болница, беше в Къща-музей „Борис Христов” на премиерата на книгата „Любов талант” на Пенка Касабова - нейната леля. Тя беше отговорен човек към поетите ангажименти. Много добре организираше своето време и на тези около нея.
В Двора на кирилицата в Плиска в писателската алея е поставен неин барелеф. Детска градина в София носи нейното име от лятото на 2014 година. Приживе тя подари на Софийския университет част от голямата си библиотека, а почти всички книги на френски език - на журналиста и поет Бойко Ламбовски, един от удостоените с наградата „Гео Милев”.
Останаха и много книги, които тя е писала, и други, които четеше. Голяма част от нейния архив е в Централния държавен архив. Дарих документи и нейни лични вещи на музея в родната къща на Гео Милев в Раднево – там е уреден кът за Леда Милева, на музея „Гео Милев” в Стара Загора и на Американския колеж в София.
Материали предадох и на Националния музей на образованието в Габрово - преди всичко свързани с детската педагогика.