Велина Кръстинкова: "Училищният психолог е посредник между ученици, родители и учители"

Препоръчана!
Vеlina-Krastinkova:--Uchilishtniiat-psiholog-е-posrеdnik-mеzhdu-uchеnitsi,-roditеli-i-uchitеlii

Велина Кръстинкова от 11 години работи като училищен психолог в Националната Априловска гимназия. Завършила е средното си образование в първото българско светско училище, профил Философия и право. След това се дипломира като магистър по Психология на личността във Великотърновския университет, а по-късно и като гещалт терапевт в Български институт по гещалттерапия. За отговорностите на училищния психолог, за вълненията, проблемите и кариерното ориентиране на нейните ученици, за работата с родители и учители, за отношенията й с децата, за своите интересни хобита разказва психолог Велина Кръстинкова

- Във всяко училище ли работи психолог?
- Да, задължително е във всяко училище да има психолог. Психологът е лицето, което помага децата да се справят със своите емоции, с междуличностни конфликти, да съдейства на учителите при формиране на подходи за работа с деца. Училищният психолог съдейства да овладяване на груповата динамика на всеки клас, от първи до четвърти клас са една група, после между четвърти и седми клас, друг етап е, сменят се учителите. Нова фаза за тях е когато след седми клас постъпват в гимназии, това е нов етап в развитието им като личности. Тази промяна е стрес, малко или много, затова психологът им съдейства в екип с директора, с класните ръководители да се овладее стреса и децата да се справят. Все по-трудно става работещите в училище да се справят с общуването между децата. Те много бързо се палят, много бързо влизат в конфликтни ситуации, все по-спонтанни са в своите реакции. Нетърпеливи са в общуването си. Затова е нужен психологът. Важно е неговото посредничество между родители и учители, между деца и родители. Това посредничество се случва не само при проблем, а и когато деца имат таланти, той помага те да бъдат насочени, примерно чрез занимания по интереси.
- Значи училищният психолог е изключително нужен?
- Училищният психолог стана изключително нужен и ценен, след като по новия закон за образованието децата със специални образователни потребности трябва да се интегрират в масовото училище. Тези дечица имат нужда от допълнителни занимания, макар че има ресурсни учители, които ги посещават. Но е недомислица, че те имат малко време за тези деца, а и не са много на брой. Оттам нататък остава предизвикателството за учителя, който работи с тях, но в класа има и други деца, и с тях трябва да се занимава. В Априловската гимназия няма такива деца, но колегите - психолози в другите училища се занимават много интензивно с тези дечица, които искат специална грижа и отношение. Колегите се сблъскват не само с тази трудност, но и с документацията, която е огромна. Моля, срещнете се с училищни психолози в начални и средни училища, те са важните. При мен проблемите не са толкова големи.
- Обещавам. Какво още прави училищният психолог?
- Училищният психолог работи с цели класове по различни теми. Темата може да се подаде при нужда от класния ръководител, може да бъде по желание и интерес от учениците. Може да е тема, свързана с превенция на употреба на психоактивни вещества или превенция на неприемливо поведение. Училищният психолог се явява като странично лице, не като учител, защото психолозите са обучени да работят на емоционално ниво, чрез упражнения и практика работят с деца от различна възрастова група.
Училищният психолог подпомага работата на класния ръководител за управление на класа, групова динамика, етапи, методи, начини на работа в различни групи. Той работи много с родители по различни поводи, свързани с успехи и неуспехи на децата в училище, свързани с поведенчески ситуации, които изискват работа и съдействие от страна на родителя. Той участва в четириъгълника - училищен психолог, родител, учител, ученик. Училищният психолог е медиатор, включва се в разрешаване на конфликти от различен тип между ученици, съдейства в работата на ресурсния учител за деца със специални образователни потребности, на логопеди. Училищният психолог може да работи и по проекти с деца да развива способностите и уменията им, например Невена Стоенчева, която е психолог в Първо основно училище е организирала клуб по дебати, като се развиват уменията на децата в тази област. Има много проекти, по които може да се работи.
Училищният психолог подпомага дейността на ученическите съвети за изграждане на организационни умения, има правомощия и възможности да прави различни видове диагностика, в зависимост от нуждите на училището, на класа. Пускат се различни анкети, примерно за тормоза в училище, какви са взаимоотношенията в класа. Понякога се налага да се работи с различни институции, като Отдела за закрила на детето, Социално подпомагане, със Съвета за наркотични вещества, с ИМКА, Детска педагогическа стая, с неправителствени организации.
Функция на училищния психолог е когато има нужда, деца да се препращат към други институции, държим връзка помежду си.
- Вие преподавате ли психология в класовете?
- Имам педагогическа правоспособност. Сега замествам и преподавам философия, която съдържа психология, логика, етика. Преподавам на 8 клас, където се изучава повече психология, наскоро примерно говорихме за вербално и невербално общуване. На децата им е интересно, имаме и упражнения, успявам да им задържа вниманието.
- Как се разбирате с учениците, особено с по-големите, разбрах че те ви харесват? Търсят ли ви учениците?
- Разбирам се с тях, сигурно има ученици, на които не съм особено симпатична, но не съм имала сблъсъци досега, не се е случвал категоричен отпор от ученик да разговаря с мен.
Търсят ме за някои лични ситуации, проблеми в семейството, с приятелствата, за конфликти в класа. А също така, когато не се чувстват щастливи, когато им е трудно да вземат някакво решение, когато се колебаят каква професия да изберат. Търсят ме по повод приложната психология, в тази връзка организирах Клуб по психология в училище за децата, които повече се интересуват от нея.
- Как ви приемат учениците, като учител или по-голям приятел, споделят ли с вас?
- Ако ме приемат като учител, съпротивата е по-голяма. Старая се да проявявам наистина разбиране към техните чувства и емоции, житейски ситуации, има деца с тежки семейни проблеми. Когато на един човек му се е разклатила основата, няма как да му вървят добре нещата. Неуспехите в училище не винаги се дължат на това, че ученикът е палав или агресивен, а на хаоса в живота му.
- Специалистите твърдят, че напоследък децата са по интровертни, не споделят много с родители и учители, дори със съучениците си. И върнат по улиците с поглед, вторачен в телефоните. Какво ли ги вълнува, знаете ли?
- Тези млади хора, според мен, като махнем смартфоните и технологиите, не са кой знае колко по-различни от нас, когато сме били на тяхната възраст. Дванадесетокласниците отиват вече към зрялост, но от 8 до 10 клас децата са в онзи бунтарски период, независимо от епохата. Така е било и така ще бъде.
Тези млади хора са отражение на времето, в което живеем. Има ученици, които са мотивирани, целеустремени, които искат да се реализират в сериозни професии, които изискват много учене, воля, упоритост. Естествено има ученици, които го дават по-полекичка, все още не са се ориентирали точно какво ще правят с живота си. Това също не е нещо ново. Определено телефоните им изземват вниманието, тук и сега, губят настоящия момент. Тялом са тук, но духовно и емоционално някъде другаде. После трудно се връщат тук и сега, много бързо им скача концентрацията и вниманието.
Действително имат проблеми с общуването. Много по-лесно е да се общува чрез някакво устройство, за сметка на личния контакт. Не че го няма, но в процентно отношение преди 10 години и сега има разлика. Колкото повече порастват, започват да чувстват дефицита на контакта очи в очи.
- Не само се говори, но и вече има статистика, че децата ни стават все по-неграмотни, четат само в интернет, книга не поглеждат, според Вас така ли е?
- Ох, това е болна за мен тема. Това е слабост на образователната система, не е вина само на учениците. Отговорността за това е разпределена, като тръгнем от това какво налага образователната система - методи, преподаване, материала как е написан, как се поднася, има значение. Не може материал за две години да се компресира в часовете за една година. Концентрацията на учениците е различна, възприятията им са различни. Важно е и времето за изпитване, масово това стана под формата на тест, там няма мисъл, много ученици си позволяват да играят на тото в отговорите, има един въпрос и 3-4 възможности. Отворените въпроси стават все по-малко за сметка на тестовите, а така няма аналитична мисъл, няма развитие на речевите способности. Тази припряност, този натиск за оценки, за статистика, за документация притиска колегите, притиска учениците. От гледна точка на психологията това е креативно приспособяване. Системата за приобщаващото образование не позволява децата от първи до четвърти клас да повтарят, знае не знае, пише не пише, чете не чете, преминава в по- горен клас. Ако съвсем не може с него се работи допълнително през лятната ваканция.
Грамотността или липсата на такава е резултат на нещо по-голямо. Но е добре, че все още има много четящи деца.
- Нищо не разказахте за себе си, имате интересна биография, кажете нещо повече за вашата специалност гещалт психология?
- Гещалт психологията е вид психотерапия. Тя значи "форма", "структура." Гещалтистката школа е от хуманистичното направление. Едно от най-важните неща в работата на гещалт терапевта е да проследи и да разбере заедно с клиента си каква е фигурата, която го води в неговия живот, т.е. кое е основното, което е като пътеводна светлина. Да се изследва дали водещата фигура пречи, дали помага, как може да се преработи , как функционира.
Аз съм и психотерапевт извън училище, работя с възрастни хора. Там се срещам с по-други човешки съдби и с по-различни предизвикателства. Хора, в трудни житейски ситуации и емоционално състояние, търсят помощ, когато не могат да се справят сами с живота си.
- Имате интересни хобита, разкажете нещо повече за тях, моля?
- Интересни, колко да са интересни. Вече много хора правят това, което и аз правя - играя народни танци от 1 клас и все още продължавам. Започнах в ансамбъл "Габровче" като дете, после в групата към читалище "Априлов-Палаузов", сега - в ансамбъл "Сивек". Това е начин за релакс, за отдих, за изчистване на стреса от деня.
Обичам планината, често ходя там. На високото също забелязвам огромен наплив от хора, цели групи. От 4-5 години се ориентирах към планинарството, като място за отдих. Хората там си почиват от стреса, от напрегнатите задачи, дори от технологиите. Събота, неделя, през ваканциите съм в планината, правя с приятели преходи до Шипка и Мазалат, в Тревненския балкан също има хубави маршрути, има интересни селца в ниските хълмове на планината.
- Следва логичният въпрос - защо останахте в Габрово, какво ви задържа тук, с вашата професия можете да работите в столицата или да станете психоаналитик на звезди в чужбина?
- Разликата, ако съм София или в чужбина е само в парите. Но проблемите са едни и същи навсякъде. Не знам защо не мога да се изкуша от това. С отворените граници в Европейския съюз няма пречка да пътувам навсякъде. Мога и да работя там - образоването ми на психотерапевт ще да бъде признато.
Но аз много силно съм свързана с родния си град, със семейството. Тук съм реализирана. Какво да покорявам, какво да доказвам? Обичам да откривам нови места, но ми харесва да се връщам вкъщи. Това, което ме задържа в Габрово и нямам порив да се местя, пак повтарям - тук се чувствам реализирана. Доволна съм от това, което работя. Дали ще бъда психолог в това училище или в училище в София е все едно. И училищната психология ми харесва, и гимназията ми харесва, и града ми харесва. Не ми липсват други гледки, аз много пътувам.
В Габрово съм открила своето призвание. Не ми е тясно, защото ми е широко скроена душата. Големината на града не ме ограничава, като личност, като душевност. Аз си правя живота интересен, никой не ми е длъжен, ако нещо не е хубаво, не са ми виновни хората, нито града, нито държавата.
Имам забележки, негативи има, не съм чак толкова позитивна. Имам си своите възмущения и своите лични претенции, но в същото време аз за себе си съм открила мястото си в този град, в тази държава и в този свят.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от Образование

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Препоръчано от редактора

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня