Възстановка на един от най-важните празници за капанците от село Паламарца бе представена в ЕМО „Етъ

„Културите ни се преливат и те също започват да уважават и отбелязват нашите празници, които са свързани с поминъка ни. Овцевъдството е важна част от него”, разказва Юлиана Попова, секретар на Народно читалище „Искра 1893”, село Паламарца.

Ансамбълът за автентичен фолклор „Капанци”, който е част от читалището, представи възстановка на гергьовденска обредност в ЕМО „Етър” на 6 май.

Земеделието и животновъдството се развиват в село Паламарца, тъй като там има плодородна земя. Местното читалище от години е известно в цялата страна, негови членове пътуват, за да показват обреди, характерни за капанската общност.

„Когато в читалището започнахме да изравяме бисер по бисер от съкровищницата на нашето културно наследство, се насочихме и към празника Гергьовден. Тогава възрастните хора, някои от които бяха над 90-годишни, ни разказваха какво се е извършвало като ритуали. По техните спомени направихме възстановката. Празничната обредност е запазена от много старо време до днес. Гергьовден връща капанците към общата трапеза, ритуалното клане на агнето, кръстния знак, който се слага на мъжките деца.”

Проучването започва през 2012 година, а през 2015-та от читалището вече представят обичаите във вид на постановка, предназначена за по-голяма публика. Гергьовденската обредност е показана в Одеса пред българската общност. Там Великден е познат празник, а Гергьовден – доста по-малко. Одеска телевизия заснема постановката.

Гергьовденската обредност на капанците се различава в наименованията на обредните хлябове, в начина на месенето, в украсата.

„При нас върху големия гергьовски кравай присъстват кошарата, венеца за здраве, агнетата. Куче няма, за разлика от други места на страната. При капанците всичко е твърде езическо. Оралцата е хляб, който се дава на пастира и той го яде на Гергьовден за здраве. Запазено сред капанците вярване е, че ако поставиш „синчан” колан под прага на вратата вечерта преди Гергьовден, това води до плодовитост сред овцете”, разкрива Юлиана Попова.

Този колан се тъче на вертикален стан, четири метра е дълъг и четири сантиметра е широк. Тъмен е, каквато по принцип е носията на жените от капанската общност.

Сред капанците се изработват тъкани и от коноп, освен от вълна. Затова е важно и това растение да даде добра реколта. По време на гергьовденската обредност невестата вдига високо хляба, наричан оралца, който е увит в конопена кърпа.