Цанко Дюзтабанов пред въстаниците: "Назад въже ни чака, напред - куршум и смърт!"

Водеща! TSanko-Dyuztabanov
Цанко Дюзтабанов
147 години от избухването на Априлското въстание

    За габровския войвода Цанко Дюзтабанов пишат, че е „едно от чудесата на 1876 г. и една от загадките на българския дух“. предстои през 2023 г. на 13 май да честваме 180 години от неговото рождение. Във връзка с тази годишнина от рождението му искам да припомня бойния път на неговата чета през Априлското въстание 1876 г. и трагичната гибел на войводата Цанко Дюзтабанов.
    На 28 април 1876 г. Габровският революционен комитет научава, че българите в Южна България вече се вдигнали на въстание. След получаване вестта за вдигнатото въстание в Южна България на 30 април 1876 г. Габровският революционен комитет рано сутринта се събира на заседание в местността „Михалевото“ на левия бряг на река Янтра в близост до днешния „Шиваров мост“. На заседанието присъствали Еким Цанков, председател на революционния комитет, Тотьо Иванов, Христо Конкилев, Пенчо Постомпиров, Георги Кръстников и Димитър Денчев Видинлиев. Участващите в това съвещание вземат съдбоносни за Габрово решения:
    - на другия ден 1 май 1876 г. да се провъзгласи в Габрово вдигане на въстание;
    - избират за войвода на въстаническата чета Цанко Дюзтабанов;
    - решило се всички въстаници да се съберат на 1 май на Соколския манастир и там да решат как да действат. На съвещанието се решило още председателят Еким Цанков да не излиза с въстаническата чета, а да остане в Габрово, за да следи разпорежданията на турската власт и да ги информира, също да доставя на въстаниците храна.
    Според Братя Гъбенски Цанко Дюзтабанов на драго сърце приел избирането му от Революционния комитет за войвода на въстаническата чета. След като се съгласил да бъде войвода той казал на членовете на революционния комитет: „Аз зная, че няма да освободим България, но нека да научим народа си поне да мре, защото той предпочита да ходи гол. бос, гладен и тъне в невежество и мрак, отколкото да мре за свобода и правда“.
    След заседанието на Революционния комитет в местността Михалевото Дюзтабанов урежда служебните си въпроси в турския конак като член на Околийския съд в Габрово и се прибира в дома си. Привечер облича белите си шаячни дрехи, ушити по подобие на румънската военна униформа. Обува чепици, на главата си слага калпак. Взема бащиния си револвер, подарен му от Юмер паша и съхраняваната у тях пушка на даскал Никола Стефанов. Взема мушама за предпазване от дъжд, бинокъл, хининова кора и чаша. Така екипиран и въоръжен той напуска дома си. 
    Заедно с 30 четници Цанко Дюзтабанов тръгва от Габрово за село Новата махала, Габровско. Минали през селата Бичкиня и Етъра като от последното към четата се присъединили 12 четници. Новомахленци били предизвестени от Тотьо Иванов и Коста Априлов, че от тяхното село ще започне Габровското въстание, затова много тържествено посрещнали Цанко Дюзтабанов и четата му: били църковните камбани, възрастни и деца излезли да ги посрещнат. Към четата се присъединили 37 въстаници. Всички преспали  в село Новата махала.
    На другия ден 1 май 1876 г. всички въстаници ходили на църква. След църковния отпус Цанко Дюзтабанов събрал въстаниците на площада до църквата. Присъствали и много жители на селото. Пред тях воеводата тържествено провъзгласил началото на Априлското въстание 1876 г. в Габрово. Избран бил щаб на въстаническата чета в състав: Цанко Христов Дюзтабанов, Тотьо Иванов Досев, Йристо Колчев Конкилев, Петър Постомпиров, Георги Димитров Бочаров, Данаил Стоянов Бурмов, дядо Михаил Гетьов, Христо Партинков, Никола Кавалов и Цвятко Михов Каролев. След това войводата Цанко Дюзтабанов подредил четниците в редица и потеглили за Соколския манастир. Пътят им вървял от село Новата махала през колиби Недялковци, Петковци, Кашлите, Ганевци, Кръстевци, Курвина могила, Бяла ряка, Златева бахчия, Потока, Власовци, Чарковете, Бойчетата , Червена локва – Соколския манастир. На Курвин лом под Курвина могила четата спряла на почивка. Нахранили се. След това всеки четник пил от чашата хинина вода.
    След като си починали въстаниците продължили пътя си към Соколския манастир. При колиби Ганевци срещнали една българска мома с червена престилка, Тотьо Иванов купил от момата червената престилка за едно рубе (жълтичка). Пришили на престилката един бял кръст, прикачили я на един лесков прът и така направили от моминската червена престилка знаме на четата. За знаменосец избрали Цанко Николов Кавалов. Той бил ученик в V клас на Мъжката гимназия в Габрово, но напуснал училището и се включил в четата на Цанко Дюзтабанов. По пътя към манастира в четата се включили още въстаници и когато на 1 май вечерта пристигнали на Соколския манастир, четата брояла вече 137 четника. През нощта Цвятко Каролев от Габрово довел още 82 четници, та станали всичко 219 четници. Игуменът на манастира архимандрит Иларион пуснал само щаба на четата да влезе вътре в манастира. Не пуснал въстаниците, защото се страхувал, че турската власт като научи, че са нощували вътре в манастира, ще го запали и изгори. Въстаниците запалили огньове край манастира и се приготвили да нощуват край тях, но завалял силен дъжд и всички въстаници влезли и нощували в манастира.
    През нощта щабът на четата взел решение на другия ден 2 май 1876 г. да тръгнат за севлиевските села Батошево, Кръвеник и Ново село, които били въстанали, да им окажат помощ. Сутринта на 2 май въстаниците отишли на богослужението в манастирската църква, а след края на богослужението, войводата Цанко Дюзтабанов ги събрал на манастирската поляна. Тук разделили четата на 7 отделения с командири членовете на щаба. За писар на четата избрали Георги Бочаров. След това войводата Цанко Дюзтабанов изпратил напред авангард и след него цялата чета потеглила за севлиевските села. Преминала през Страшката река и се насочила към колиби Червен бряг, днес квартал Радецки. Когато авангардът на четата излязъл на шосето Габрово – Шипка над колиби Червен бряг се засякъл с турската поща от Габрово за Шипка. Турската поща се състояла от един куриер, един пощальон и три заптиета за охрана. Между въстаниците от авангарда и турските заптиета се завързало сражение. Тук пукнала първата пушка против турците в габровското въстание. Турската поща успяла да избяга и да се върне невредима в Габрово. А Цанко Дюзтабанов продължил с четата си към севлиевските села. Преминали през колиби Червен бряг, Стомонеци, Зелено дърво и Топлеш и вечерта достигнали до поляната край Моровешките скали.
    На поляната край скалите се спрели да нощуват. Габровската местност Моровешките скали, наричана още Моровешката стена, се намира на 6,5 км югозападно от Габрово и около 2 км северозападно от язовир „Смирненски“, над несъществуващото днес село Руйчевци, Габровско. Въстаниците наклали на поляната при Моровешките скали големи огньове, които се виждали чак от Габрово. Войводата Цанко Дюзтабанов заповядал на четниците да се строят на поляната край огньовете с извадени саби. Под негова команда въстаниците дружно извикали три пъти: „Свобода или смърт“. След това войводата произнесъл кратко слово. Той казал на въстаниците, че пред тях има само два пътя. 
    Единият е назад, където ги чака въже и бесило. Вторият път е напред, където ги чака куршум и нож. След това войводата Цанко Дюзтабанов и подвойводата Тотьо Иванов кръстосали сабите си под форма на арка. Тогава Цанко Дюзтабанов поканил всички въстаници, които са готови да се бият и умрат за свободата на своето отечество да минат под арката.
    Всички минали под нея и с това завършило полагането на клетва от габровските въстаници. След Освобождението братята Кольо и Иван Моровякови от несъществуващото село Моровеците днес и с помощта на своите съселяни на мястото, където четата на Цанко Дюзтабанов положила клетва, построили скромен паметник от местен камък. с времето този паметник се разрушил. През 2018 г. Атанас Сидеров, председател на Габровското туристическо дружество и със свои другари възстановили паметника и на него изписали: „На 2 май 1876 г. край село Моровеци четата на Цанко Дюзтабанов полага клетва под кръстосаните саби на войводата и Тотьо Иванов“. През 1979 г.  местността Моровешките скали, където четата на Цанко Дюзтабанов полага 
клетва, е обявена за Паметник на културата от местно значение. Много години и днес местното население на 1 май при този паметник организира поклонение и курбан.
    След полагане на клетвата въстаниците вечеряли. После се оттеглили в една близка горичка, където преспали. През нощта част от въстаниците избягали и се разотишли по селата си. На сутринта 3 май Цанко Дюзтабанов  с четата си продължил пътя си към севлиевските села. Минали край колиби Мечковци, след това край колиби Бойновци и спрели на почивка в местността „Завой“ над Мечкови чуки. Тук ги настигнали 11 въстаници от Габрово водени от Гаврил Колев Кръстев. Пристигналите още на 2 май вечерта се събрали и въоръжили в чарковете на Тотьо Станчев. при подготовката им в чарковете присъствал и Продан Тишков – бъдещият войвода Чардафон. Той предал на Гаврил Кръстев знамето за четата, което било ушито от Мария Рязкова, което той укрил в пазвата си. Знамето било от червено сукно. На сукното бил пришит разярен

    Знамето на четата на Цанко Дюзтабанов през 1876 г. лъв, а над лъва и под него думите „Свобода или смърт“, изрязани от бяло хасе. Групата на Гаврил Кръстев тръгнала от Габрово още вечерта на 2 май 1876 г. през Бакойския баир. В тъмното се лутала и осъмнала в колиби Хаджи Цонев мост. От там групата отишла в колиби Топлеш. Тук Гаврил Кръстев извадил от пазвата си знамето, завързали го за лесков прът и го дали на Никола Христов Хелески да го носи. Тук над „Мечкови чуки“ войводата Цанко Дюзтабанов разделил четата на две отделения. Едното отделение под негова команда и четниците Тотьо Иванов, Петър Постомпиров, Христо Конкилев и Христо Партинков и старото знаме потеглило през колиби Дебел дял и село Гъбене за село Батошево. Другото отделение под командата на Георги Бочаров и четниците Данаил Бурмов, дядо Михаил и Никола Кавалов с новото знаме носено от Хелески тръгнало през селата Купен, Тумбалово и Стоките също за Батошево. В село Гъбене Цанко Дюзтабанов и воденото от него отделение били посрещнати от гъбенския поп и селяни. Под една круша край селото попът извършил водосвет и поръсил четниците със светена вода. След това тръгнали от Гъбене за Батошево, където пристигнали на разсъмване. През деня на 4 май 1876 г. в Батошево пристигнал и Георги Бочаров с другото отделение.
    На 4 май 1876 г. в Батошево войводата Цанко Дюзтабанов разделил четата си на пет отделения. Оставил в Батошево Георги Бочаров с 20 габровски въстаници и въстаниците от Батошево да бранят селото от нападения на башибозуци и черкези. Никола Хелески с новото знаме също останал при Георги Бочаров в Батошево.
    На 4 май 1876 г. Цанко Дюзтабанов с по-голямата чета от своята чета тръгва за село Кръвеник. Дядо Фильо, ръководител на въстанието в Кръвеник, ги посреща с въстаници от Кръвеник. Посрещат ги при голямата могила край колиби Душевски колиби. Вечерта на 4 май 1876 г. войводата Цанко Дюзтабанов с габровските въстаници нощували в село Кръвеник. На 5 май той оставил в Кръвеник при дядо Фильо Тотьо Иванов и Никола Кавалов, а с останалите въстаници заминал за село Ново село да защитава Новоселския боаз. Вечерта на 5 май той пристигнал в Ново село, където му било устроено бляскаво посрещане.
    Оставеният в Батошево за командир Георги Бочаров разположил на 4 май въстаниците на височината „Чукара“ с командир Гаврил Кръстев. На 6 май башибозуци и черкези нападнали Батошево. Разбили въстаниците и опожарили селото. Въстаниците на „Чукара“ също побягнали. В реката Никола Хелески откъснал знамето от дръжката и го скрил в пазвата. Гаврил Кръстников, Кънчо Буренов и Никола Хелески успели да достигнат чак до село Угорелец, където преспали. На другия ден успели да достигнат до Ново село и се присъединили към четата на Цанко Дюзтабанов. Участвали в сражението в село Зла река. На 7 май 1876 г. габровските въстаници храбро се сражавали с башибозуци при село Дебнево, Троянско и ги разбили.
    На 8 май 1876 г. от село Кръвеник пристигнал и подвойводата Тотьо Иванов с неговата чета. Към него се бил присъединил и Георги Бочаров с разбитите въстаници в село Батошево. В това време откъм село Млечево, Севлиевско башибозуци и черкези настъпили към Ново село. Силите били неравни и войводата Цанко Дюзтабанов дал заповед четата му да отстъпи към Балкана по посока на връх „Марагидик“. Турците влезли в Ново село, запалили го и избили много от жителите му и ги ограбили.
    Последното сражение четата на войводата Цанко Дюзтабанов водила в местността „Ранибунар“ на 11 май 1876 година. Братя Гъбенски са публикували имената на 72 четници от Габрово участвали в последното сражение на четата на 11 май 1876 г. Башибозуците и черкезите били много пъти повече. Силите били неравностойни. Четата била разбита и разпръсната. В сражението Постомпиров и Дончо Фесчиев били съсечени от черкезите, а Колчо Влайков, Никола Фтичев и Досьо Димов убити от куршуми. Войводата Цанко Дюзтабанов бил ранен тежко в дясната ръка. Въстаниците отстъпили назад.
    След разбиване на четата войводата Цанко Дюзтабанов с 9 четници от Габрово тръгнали по билото на Балкана към Габрово. На 16 май 1876 г. достигнали до Габровския край. Тук войводата се укрил в плевнята на свой приятел в колиби Бойновци, но бил открит от селяни и предаден на турската власт в Габрово. Властта го арестувала и бил изпратен в Търново, където бил съден от Турския извънреден военен съд с председател Али Тефик бей. В едно от последните заседания  на съда Али Тефик бей запитал войводата Цанко Дюзтабанов как той такъв учен човек е станал бунтовник, като добре знае колко силна е турската държава и войската й. На въпроса му той му отговорил на турски език: „Аз зная много добре, че царството Ви е голямо, че със сила ние не ще Ви надвием. Но аз зная още, че Вие сте варвари и тирани, че поради въстанието ще нападнете невинните и мирни жители и ще направите зверства. Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да Ви предизвикаме и да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние победихме. Затова стягайте се да бягате към Анадола“.
    На 15 юни 1876 г. в публично заседание  на Турския извънреден съд в Търново били прочетени смъртните присъди на габровците: Цанко Дюзтабанов, войвода; Еким Цанков, председател на Габровския революционен комитет; свещеник Иван Поппетков Гъбенски, подвел под клетва габровските въстаници. В същия ден следобед съдените габровци били обесени. Войводата Цанко Дюзтабанов застава горд и величествен пред бесилката изрича последните си думи: „За мене бесилката не е страшна, защото знам, че през нея ще дойде  свободата. Аз вярвам в бъдещето на своя народ!“
    На следващия ден 16 юни 1876 г. в църквата „Свети Атанас“ в Търново станало опелото на тримата обесени габровци. След това те били погребани в една овощна градина съседна на църквата. На погребението им присъствали майката на войводата Рада Досева и най-малката му сестра Цана Дюзтабанова и Христо Гъбенски, най-големият син на свещеник Иван Поппетков.
    След освобождението на 15 юни 1881 г. костите на войводата Цанко Дюзтабанов, Еким Цанков и на свещеник Иван Поппетков са пренесени от Търново в Габрово. На мястото в Търново, където да били обесени същите през 1876 г., е издигнат паметник през 1883 г., на който е изписано:
    „В памет на починалите за българската свобода поборници – мъченици! Въздигат от признателното потомство в 1883 година от Рождество Христово”. Паметникът е осветен на 25 юни 1885 година.
    При пренасяне в 1881 г. костите на Цанко Дюзтабанов, Еким Цанков и свещеник Иван Поппетков били оставени на съхранение в голямата гробница под камбанарията на Девическия манастир „Свето Благовещение“ в Габрово. При разрушаване на манастира 1959 г. костите на свещеник Иван Поппетков са пренесени в църквата „Успение на Света Богородица“, в която е бил свещеник. А костите на войводата Цанко Дюзтабанов са пренесени на Соколския манастир. В 1876 г. черепът на Цанко Дюзтабанов е предаден от Соколския манастир на Регионалния исторически музей в Габрово. През месец декември същата Музеят предава черепа на професор д-р Йордан Йорданов от Антропологичния музей в София с цел да направи пластична антропологична реконструкция на главата на войводата. При работата си върху лицево-черепната реконструкция проф. Йорданов използвал данните от измерването на черепа на войводата, които проф. д-р Ватев направил на 28 юни 1903 г. и установил следните му размери:
    • най-голяма дължина 179 мм;
    • височина 149 мм;
    • чело 96 мм.
    Скулптурната възстановка на главата на войводата Цанко Дюзтабанов, направена от проф. д-р Й. Йорданов днес се съхранява в регионалния исторически музей в Габрово.
    За увековечаване паметта за войводата Цанко Христов Дюзтабанов на десния бряг на река Янтра в близост до Баев мост му е издигнат монументален паметник.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Българщина

Към началото