Томислав Дончев: „Важно за реализацията на тунела под Шипка е завършването на Обходния път“

- Г-н Дончев, всеизвестна е предприемчивостта на старите габровци, издигнали индустриалната мощ на града без наличието на днешните възможности, свързани с отпускането на средства по различни европрограми, а единствено с амбицията за създаване на силно местно производство, което да осигурява поминък на населението от Габрово. Промени ли се днешният габровец в сравнение със своите предци, загуби ли той от предприемчивостта си, разглезен ли е той от обстоятелствата?
- Не знам дали е разглезен, дали е обезверен. Ще ми се да мисля, че частица от този дух не е загубeна. Спомням си една истинска история. Преди десет години г-н Мирослав Хинков ме учеше да летя с малкия му самолет - така и не си завърших обучението, не мога да кацам и да излитам. Научих се само да държа курса във въздуха, което не е да е нищо, но не са пълни пилотски умения. И понеже самолетът е много малък и много шумен, си говорим със слушалки и микрофони. Спомням си как той ми казваше: „Самочувствие не им достига на нашите хора, Томиславе“, и даваше пример от конкретната си практика. В контекста на въпроса не мисля, че създадените възможности за европейско финансиране и т. н. разглезват. Напротив, ако някой има инат, ако има самочувствие и амбиция, те само могат да помагат. А за духа е сложен въпрос. Къде се произвежда духът? Човек се ражда с него? Произвежда се в семейството? Училището трябва да го даде? Кое от всичките места?
- Съществуват и хора с дух, който впоследствие е смазан?
- Сигурно има и такива случаи. Един смазан дух е по-страшен от фалиране на фирма. Човек, който се е съхранил, може да основе нова компания. Смазаният дух е по-страшен от фалит във фирмата. Който е съхранил силния си дух, може да основе нова.
- Дискусията в Габрово от гледна точка на държавата с какво допринася за развитието на региона?
- Има и обратна връзка. Аз освен да чета документи, освен да гледам данни от статистиката, което правя всекидневно, за да следя пулса, да следя тенденцията на световно, на европейско, на национално и регионално ниво, трябва да слушам хората. Живея със самочувствието, че в Габрово и в България познавам всички по-големи фабрики, производството. Познавам мениджърите им, познавам производството им, всяко ново мнение, виждане, болка, която е изказана, смея да твърдя, ми помага. Защото държавната политика само по документи не се прави. Трябва да се говори с хората. Особено в такъв структуриран формат, където всеки може да каже какво мисли. Това е полезно не само за хората, които са в залата, но и за мен включително е изключително полезно. После обаче си мисля, че това помага малко за един колективен дух, където всеки, слушайки другия, може да е с една идея по-добър, вършейки си работата. Предприемачът научава какви са сигналите, които се излъчват от централната, от местната власт. За Университета е изключително полезно, защото следи вижданията, болките, пулса на пазара. Мисля, че е полезно за всички.
- Бихте ли доразяснили казаното по време на форума за тунела под Шипка?
- Обяснявам каква е ситуацията. АПИ е готова с обществената поръчка, която да бъде обявена за тунела. Това, което ни кара да сме колебливи на този етап, е фактът, че има нов идентифицирал се кандидат, който иска да го вземе на концесия. Исторически такива са се появявали четири или пет. И винаги в един момент в разговорите сме стигали до въпроса държавна гаранция. Наша принципна позиция е, че по отношение на публично-частно партньорство през Закона за концесиите ние държавна гаранция не издаваме. Не знам как да съдя за намеренията на новия кандидат. Не ми се иска фактът, че някой е проявил желание към момента доста неконкретно, да забавя проекта. Предстои ни да водим разговори следващите седмици и с министъра на регионалното развитие, и с министър- председателя кой от двата пътя ще изберем. Дали ще вървим към подготовка на концесия, което отнема време, или ще обявяваме обществена поръчка.
- Все пак Вие казахте, че сте подкрепили варианта за обявяване на обществена поръчка?
- Да, защото такива кандидати са се появявали няколко в годините назад и винаги в един момент разговорът е стигал до държавна гаранция. Да строим инфраструктура на база държавна гаранция нямаме нужда. По-добре да си я изградим сами, отколкото да даваме гаранция да я гради той.
- Възможно ли е до края на лятото да бъде обявена обществена поръчка за строителството на тунела?
- Каквото има да се случва, би трябвало да се случи тази година, като нямам предвид края й. Надявам се до няколко месеца каквото има да се случи, да се случи.
- Да бъде обявена обществена поръчка?
- Надявам се.
- Има доста иронични коментари по този въпрос?
- В годините назад иронични коментари е имало всякакви. Когато, образно казано, преди десет години рестартирахме темата за тунела и тогава имаше иронични коментари, както и когато стартира строителството на Обходния път - че никога няма да се случи, че ще асфалтират няколко километра вече изграден път, че малък тунел никога няма да има, че той е много сложен и т. н.
Само ще припомня, че това, което се изгражда към момента, струва 90 милиона. И цената му е вероятно една трета или една втора от цената, която би струвал тунелът. Никой не би вкарал пари в нещо подобно, ако няма намерение да го довърши. Тук въпросът е как. И за да си говорим за време, има един много важен фактор, а това е завършването на Обходния път. И то трябва да съвпадне с времето с подготвителната и началната фаза на строителството на тунела по чисто инфраструктурни съображения. Защото до завоя на тунела е удобно да има път. Трудно ще се вършат строително-монтажни работи, ако дотам няма път. Тоест хоризонтът за вземане на решение е в рамките на тази година. За да може по какъвто и да било ред да има избран изпълнител, той да може да си върши работата от началото на следващата година, минавайки през изграден път.