Томислав Дончев: "Силен в омразата си е само слабият"

Шипка отпреди век и половина е пот, барут, стомана и кръв. Така образно описа върха в словото си вицепремиерът Томислав Дончев пред десетките хиляди българи, които от всички краища на страната бяха дошли, за да отдадат почит и признание към тези, които отдадоха живота си за българската свобода.
Панихидата в памет на загиналите воини и опълченци преди 137 години в Руско-турската война от 1877/78 г. отслужи Великотърновският митрополит Григорий в съслужие с габровски свещеници. В тържествения митинг участваха областните управители на Габрово и Стара Загора, руски дипломати, народни представители от Габровска и Старозагорска област.
„Балканът отново ни събра на това събитие, за да ни разкаже за възкресението на един народ, който след 5 столетия мъка, страдания и загубено достойнство сбъдва заветната си мечта за освобождение - каза в словото си кметът на Община Габрово Таня Христова. - За всички нас 3 март 1878 г. е дата-символ, олицетворение на едно начало. Според историците значимостта на този ден е, че тогава е направена онази първа крачка, заради която жертвите на Априлското въстание и хилядите, които се сражаваха в руско-турската освободителна война, не бяха напразни... На тази дата всяка година историята изпитва всеки от нас дали сме достойни като народ да продължим подвига на тези, които дадоха най-свидното, и дали свободата грее истински в сърцата ни и най-вече - дали заедно вървим по пътя, начертан от предците ни, да изградим чиста и свята република и да бъдем равни на другите европейски народи. Историята не обича слаби ученици. Балканът роби не търпи. Една държава е силна не затова, че няма кризи, а затова, че успява да ги преодолява в единение със своя народ” – заяви в словото си кметът Таня Христова.
„Историята трябва да ни прави силни, а не да се мразим - продължи мисълта й вицепремиерът Томислав Дончев. - Силен в омразата е само слабият. А ние слаби не сме били и няма да бъдем! Ние вражески народи по дефиниция нямаме. Наш враг е този, който иска да ни отнеме свободата. А наш приятел - който вярва в нея.

И знам, и вярвам, че трябва да оставим на децата си поне толкова България, колкото сме получили от предците си. По-малко България - като територия, сила, гордост, достойнство означава, че сме пропиляли наследството, че не сме оставили нищо за идните поколения. Означава предателство. Без значения колко тежки са били времената, не ще ни го прости никой – ни живите, ни мъртвите. Но днес никой не тук, само защото има памет, има гордост, има цел, има народ. Духът ни като деца, внуци, правнуци на героите на Шипка означава не само да идваме тук на всеки Трети март с цветя и байрак. Означава когато грапавият релеф на историята го изисква да сме готови да правим това, което трябва да се прави.
Ако трябва да се борим, да се борим както, с когото и където трябва – със заплахите, с враговете, с предателите, със страха с малодушието. Защото историята не помни нищо от диванния уют нито от мърморенето, нито от оплакването нито от оправаднията. Следи по нея остават само разбитите нози бойният вик писъкт на куршумите големите победи и големите каузи” – заяви в словото си Томислав Дончев. Той напомни на всички присъстващи на площада, че „заплахите, които могат да унищожат един народ са липсата на памет и липсата на цел.
Възгласите „Да живее България!”, стотиците развени знамена, хилядното множество, което тръгна по 894 –те стъпала към паметника на Свободата, е доказателство, че българите имат памет за своите герои. Най-важното е, че памет към героичната ни история имат децата и младите хора – те бяха най-много на върха. Там бяха и учениците от клуб „Родолюбие” - 5 и 7 клас от ОУ”Радион Умников” – Габрово с ръководители Стефана Брънекова, Румяна Христова и Светлана Антова.
Рано сутринта, преди да тръгнат към върха, те положиа цветя на братската могила до църквата „Успение на Света Богоридица” в Габрово и заедно с Н.В.Пр. Митополит Григорий казаха „Бог да прости” на погребаните руски войни на това място.
Оставиха и по едно цвете за паметника на Свободата.
„Защото това място е свято за всеки българин, защото той е символ на нашата свобода и, защото от този пометник се вижда при хубаво време чак р.Дунав, нали госпожо?”
Толкова голямо беше желанието им да се кажат горе, че не приемаха притесненията на по-възрастните – музиканти, хористи и други участници в програмата на тържестгвения митинг, че няма да се включат в нея. А реална опасност за това имаше – задръствания и движение на автобуси и леки автомобили от двете страни на прохода създаваха задръствания.
Организацията на движението тази година е под всякаква критика, коментираха хора, които всяка година имат ангажименти на честванията на върха.