Снежана Сидерова: „Детето се възпитава не само с казване, но и с показване"

Препоръчана! <p>В брой 167 от 22.07.2017: Снежана Сидорова бе удостоена с
Snegana-Sidorova.jpg

В брой 167 от 22.07.2017: Снежана Сидорова бе удостоена с голямата награда на СБУ „Учител на годината“ по повод Деня на славянската писменост и култура - 24 май.

- Г-жо Сидерова, кое е по-сладко – да си учител или администратор?
- В момента, а и винаги, директорът е не само администратор, но и учител. Не бива някой да остава с впечатлението, че директорът е само администратор. Той е и учител, и винаги е в помощ на останалата колегия. Според мен, ако един директор реши да прекрати учителската си дейност, той просто трябва да напусне училището.


- Възможно ли е човек с малък педагогически опит да ръководи учителите?
- Мисля, че човек трябва сам да усети себе си, но в никакъв случай с малко опит не можеш да бъдеш уверен, че ти си човекът, който трябва да ръководи образователната институция. Трябва да смениш няколко реформи, за да разбереш как да управляваш. В момента сме в ситуация на сериозни реформи в образованието и ако един директор няма натрупан опит, трудно би се справил.


- След промените през 1989 година в българското образование непрекъснато се извършват реформи. Има ли надежда тя да приключи?
- Не съм убедена, че всички реформи в България, които аз съм преживяла като учител, са завършени докрай. И затова нямаме право да поставяме оценка дали тя е успешна или е неуспешна. За съжаление, за мен това е печалният факт. Защото имаше един момент в началото на моя педагогически стаж, когато се налагаше всеки випуск да започва при различни учебни програми. Така че това го е имало и преди. И не бива в момента да правим трагедии или ситуацията да е такава, че видите ли, това е последната реформа или че с тази реформа ние ще решим всички въпроси. Не мога да направя оценка, защото нито една реформа, според мен, не е изживяна докрай.


- Този факт затруднява ли работата в образователната система?
- В момента съм сигурна, че във всички училища в страната преживяхме една много тежка учебна година, тъй като не всички нормативни актове бяха готови и доста от нещата още първата година се видя, че не са удачни. Това сериозно затрудни нашата работа. По училищата ние свършихме своите задължения, както се искаше. И сега продължаваме да го правим. Но не съм убедена, че по този начин трябва да тръгне една реформа, както сегашната.


- Учителят чувства ли известна несигурност от непрекъснатата промяна на правилата?
- Учителят е изключително пренатоварен заради непрекъснатите спешни задачи, които трябва да се свършат, и той няма време да погледне пряката си работа. Както и директорът. Всичко е спешно – оставяш едното, започваш другото, някой се сетил за трето и иска него. Не може така да се работи. Образователният процес иска време и вниманието на ученика. А настоящата реформа изтърва този момент.


- За да се стреми младият човек, детето да учи и научава все повече и повече за света, зависи ли от учителя?
- Учителят е не само най-важният фактор за детето и не само човекът, който дава ясната представа за света. Защото въобще той въвежда изключително много понятия и представи за детето, обобщава, анализира. Детето черпи опит от него. И затова е важно спокойствието на учителя, неговото време, което той може в повече да отдели за децата. Всичко това в момента е на заден план. Реформата е внимание към ученика, грижата към него и повече време за контакти с родителите. Но ученикът е подпомаган и мотивиран, особено е валидно това за първокласниците, и от родителите. Семейството има своя принос в образователния процес с изградените вече нагласи. Детето идва в училище с определена нагласа да я обогати, да обогати представите си за науката, за знанието, за света въобще. На учителя му е нужна и подкрепата от ръководството на училището, да му вдъхне увереност, че въпреки всичките тези бързи, спешни мерки той трябва в крайна сметка да даде необходимото на детето.


- Ученикът усеща ли настроенията, проблемите, колебанията, които изпитва преподавателят - както всеки човек, впрочем?
- Това зависи от самия емоционален статус и от подхода на учителя – дали той ще успее да прикрие чувствата си, дали ще успее да преодолее личните моменти, за да може детето да бъде по-уверено. Не всеки учител успява.


- Човек има трудни, тежки моменти в живота си, как успявате да надскочите своите проблеми, за да бъдете полезни на ученика – длъжни сте да запазите самообладание във всяка една ситуация?
- Това по-скоро е професионализъм, който се изгражда с годините и с опита от самия учител. Трудно е повече може би на по-младите колеги, но учителят трябва да има подкрепата на ръководството и на колегите от колектива. Учителят има тази подкрепа, намира я и това му вдъхва сили. Ето защо професионалното израстване на учителя се крепи на това той да има непрекъснат контакт с хората, с децата, което също изгражда опита.


- Казвате, че непрекъснато общувате с децата и с техните родители. Навремето нашите учители посещаваха и домовете ни, на вас остава ли ви време и за това?
- Не ни остава, но има много други механизми в момента, които използваме активно. Учителят има приемно време всяка седмица в училище. Има и втори час на класа за консултиране на ученици и родители. Когато родителят и детето искат учителят да отдели повече време, той винаги е готов. Съществуват дребни нещица, при които всеки може да намери възможност за контакт. Ще кажа, че както учителите, така и директорът сме на разположение 24 часа за всички родители.
Телефоните ни са известни и хората ни се обаждат по всяко време – дали да съобщят, че детето е болно, или пък при няколкодневно отсъствие да проверят до кой урок са стигнали – контактите са непрекъснато. Мисля, че в момента не е нужно да обикаляме по домовете. Ето например последното, което реши Министерството на образованието и науката и което е изключително облекчение за родителите, както и за училището, е да не се дават бележки от училището към Агенцията за социално подпомагане за това, че детето посещава занятията и е записано като ученик, а пуснаха работни анкетни карти „Характеристика на средата“. Ние създадохме много добра организация, родителите попълниха бързо анкетните карти, въведохме данните в електронната система на министерството и в момента социалното министерство има представа какво се случва с нашите ученици, в каква семейна среда те израстват, работят ли техните родители или са безработни, какво е образованието им. Това също е много хубав момент, който дойде навреме.


- Тоест намали се бюрокрацията?
- Облекчава се идването на родителите, някои от които закъсняват с бележките и губят детски добавки. А така става възможно всичко да се извърши в срок. Считам, че е облекчение и за самата организация, и за държавата. Освен това в министерството добиват представа в каква среда, извън училище, израстват българските деца, т. е. за семейната среда. По този начин се получава много добра информация за социалното израстване на децата.


- Семейната среда оказва ли влияние върху поведението на децата в училище?
- Изключително много. Семейната среда е характерна за всяко едно дете. Защото все пак те копират, особено в началния етап на своето развитие, поведението на възрастните около себе си. За тях те са хората образец за поведение, на жизнен опит и черпят много голяма информация от тях. Така че от изключително значение е каква е семейната среда, тъй като тя влияе върху развитието на детето от първия ден на неговото раждане.


- Тоест от поведението на детето можете да си направите извод каква грижа се полага за него вкъщи?
- Когато наблюдаваме децата, ние не можем да даваме и нямаме право да даваме определена оценка. Но родителите са тези, които трябва да знаят, че всяко тяхно поведение и действие се отразява и се наблюдава от детето. Както казват някои древни педагози – детето се възпитава не само с това, което му се казва, но и с това, което му се показва. Това важи както за родители, така и за учители, както и за всички възрастни, които полагат грижи за децата.


- Дори и за тези, които не полагат?
- Дори и те. Улицата, Интернет, телевизия, всичко оказва влияние върху възпитанието на човека. Днес децата имат невероятно много информация. Те още от детската градина са с телефони, ай подове, с таблети, с различни комуникационни средства, от които черпят информация. Дори детските филми, които гледат, са много по-различни от една спокойна приказка с хепиенд, например.


- Как се справяте в училище с инвазията на новите технологии?
- Трудно. Мисля, че новите технологии са нещо много хубаво, когато те вършат своята работа в ясно определена посока. Новите технологии могат да бъдат използвани с научна цел. Това рядко се прави в училище. В момента децата ги използват за игри и забавления, само не и в научната област. Разбира се, не мога да отрека, че има деца, които изключително много се интересуват и технологиите ги привличат като наука.


- Навлизането на технологиите е нож с две остриета за децата и зависи как ще им бъдат поднесени те. Ако човек успее да събуди градивния интерес и да ограничи прекаляването в използването им за игри, те ще бъдат изключително полезни за развитието на подрастващите?
- Технологиите са нещо добро и се радвам, че много образователни програми ги използват и вече изключително много материал се помества в тях. В нашето училище например работим с mozaBook, чрез който се разширява учебният инструментариум с разнообразни илюстрации, анимации и други възможности за презентации. Тази образователна програма се ползва от много колеги, всяка година ги обучаваме поетапно и те все повече се възползват от предимствата, които тя им дава. Имаме млади колеги, които изключително добре работят с технологиите, което представлява голям интерес и за децата. Проектът за развитие на индивидуалните способности на децата, който тръгна в началото на настоящата учебна година през септември, „Твоят час“ на МОН е изключително полезен в тази насока. И ние използваме всички тези нови технологии във всички 20 групи, които имаме. Технологиите са полезни и затова, защото имаме вече доста кабинети в училище, които са за интерактивно обучение, а това е от голяма помощ за децата. Използват се в групите за деца с обучителни затруднения и в групите за извънкласна дейност. Затова считам, че когато използването на новите технологии е контролирано и насочвано с научна и образователна цел, за допълнително развитие на способностите на учениците, е изключително полезно. Но когато оставим детето да си играе примерно три часа с телефона си, въобще не е полезно за развитието му. Считам, че дори и в играта то трябва да бъде насочвано, да се контролира какво играе, къде влиза в Интернет. Изключително много се говори вече за безопасния интернет, за контролиране интернет контактите на децата. Социалните мрежи също са място, в което неконтролируемо се развихрят страстите, а това може да доведе до неприятен, дори до фатален край за подрастващите. Затова за да се елиминират опасностите в тази посока, трябва да се намесят и други институции. В това отношение има много добре подготвени колеги, които са с възможност да представят пред децата полезните направления за използване на новите технологии. По този начин самото дете усеща, че научава повече и се развива. Така че динамиката на днешното време е такава и ние сме длъжни да използваме всички възможности, чрез които подрастващото поколение да изгражда и развива градивни качества у себе си. Няма връщане назад. Технологиите са бъдещето на XXI век, в който живеем и всички ние.


- И учителят трябва да направи всичко възможно, за да концентрира вниманието на ученика върху себе си, върху това, което има да му каже той по време на учебния час?
- Всичко започва и зависи от мотивацията. Насреща си ученикът трябва да има много добре подготвен учител, който да съумее да му грабне вниманието, който да умее да докаже научната си подготовка. За да могат учениците наистина да разберат, че от този учител могат да научат много. Че този учител ще им помогне да се развиват, ще им посочи вярната посока в науката и познанието ще им стане много интересно. И забавно дори.


- Самата Вие кога разбрахте, че професията педагог е тази, на която да се посветите?
- Още със завършването на средното си образование вече категорично бях решила да се посветя на тази професия. Без колебания записах в Института в Плевен. Имах щастието да бъда обучавана през всичките етапи и степени на образованието си от много добри учители в Габрово. Някои са все още живи и здрави и от сърце им желая да са бодри и жизнени още дълги години. От тях мога и продължавам да черпя опит и знания.


- Бихте ли споменали някои от тях?
- Моят учител по български език и литература в Първо основно училище „Ран Босилек“ Пенка Пенчева, по физика Мария Недкова, лека й пръст, както и много други мои учители. За мен те винаги са били пример. Обожавам първата си учителка от началното училище Вера Цанева. Вижте, човек избира и професията си въз основа на това кого е срещнал по пътя си на развитие. И когато те са му дали вярната посока, показали са му къде е неговото място, означава, че и неговият избор е правилен. А и всички мои учители, освен знаещи и можещи, бяха и добри хора.


- Кой е оказал най-голямо влияние върху Вашето развитие?
- Всички мои учители, не мога да отделя никого. Всеки е оставил по частица от себе си в мен. Класната ми в Първо основно Елена Цифудин беше невероятен учител и човек. Не мога да забравя нито един от моите учители, всички те са пред очите ми. В моето съзнание са се запечатали частици от всеки от тях, от онова, с което те са ме впечатлили. Скоро със свои приятели коментирахме стихотворението „Мечешка кожа“ на Иван Радоев, което беше включено в нашите учебници по литература. Още оттогава то е оставило отпечатък у мен, за да не се колебая в своя избор. Така че обожавам всички свои учители.


- И все пак, кое е онова чудо, което грабва сърцето на детето, та да обикне то за цял живот своя учител и тази обич непрекъснато да го тласка напред?
- Истинският професионализъм на учителя се изразява в това да види как един ученик може да промени интересите си и да тръгне след него. Учителят трябва да грабне вниманието на ученика още в първите минути на първия час. Не успее ли, каузата му е загубена.


- Как успявате?
- Успяваме! Нали това ни е работата. Ако не успея да грабна вниманието на учениците си, означава, че не съм си свършила работата. Това е нещо, което идва отвътре. То е осанката на учителя, неговият поглед, усмивката му. Това е самият Той, учителят. Няма формула, чрез която да се обясни всичко това.
Учителят е като един образ, който остава в съзнанието на детето завинаги. Независимо по кой предмет и в коя степен на обучение. Той трябва да е самият себе си, за да остане в сърцето! За да го запомни ученикът за цял живот. Това е професионализмът. Затова самата аз нося винаги своите учители в сърцето си и те са винаги с мен. Когато имам проблем или трудност, връщам се назад, премислям, спомням си как са постъпвали те и си казвам, нима не мога да се справя и аз. Така техният опит ми дава винаги кураж да вървя напред и самата аз да трупам своя си опит.


- Понякога не сте ли се чувствала уморена?
- В нашата професия трябва да си винаги ангажиран, в противен случай губиш темпото, стереотипа за изпълнение на задълженията. Между другото и в живота на човека е така – самата работа държи човека жизнен и уверен. Ако не работи и се отпусне, след това нагласата трудно се постига. Така че самата ни професия изисква да си винаги готов, винаги на разположение.


- Възможно ли е учител, който не е влюбен в професията си, да бъде добър?
- Много са важни мотивите, поради които един човек е станал учител. И аз се радвам, че в последно време в нашето училище дойдоха млади хора, които заявиха, че искат да бъдат учители. Така знам, че всеки от тях е мотивиран да работи, той иска да научи някого. Тези, които не са мотивирани или по незнайно каква причина са попаднали в училище да работят, бързо си проличават. То е като естественият подбор – разбира след няколко години и си тръгва. Затова и аз задавам този въпрос: „Искаш ли да бъдеш учител?“, при определени ситуации.


- И как Ви отговарят?
- Днес е много по-трудно, отколкото по онова време, когато учителят е бил на почит, когато е бил авторитет в гражданското общество. В момента хората са колебливи, не са винаги искрени. В самия разговор проличава, че не е удобно да кажат всичко. Разбира се, след време се разбираме, че това не е точното място за тях и хубавото е, че самите те са се убедили в своя грешен избор.


- Трудна ли е професията на начален учител?
- Началният учител поставя основите. Той е този, който започва да гради представата за учителя пред ученика, създава неговия образ в детското съзнание.


- Кога сте изпитала най-голямо удовлетворение от работата си?
- Всеки ден човек трябва да работи, за да има удовлетворение.
В противен случай учителят трудно би могъл да работи като учител. В края на деня той да бъде удовлетворен и да вижда, че учениците му напредват, че знаят и могат. Това е. И когато видим, че са доволни и учениците, и техните родители, когато видим успехите на децата – е достатъчно за нас.


- Трудно ли се съвместяват директорските и учителските задължения?
- Трудно е. Не мога да скрия, че е по-лесно да си само учител. Докато директорът трябва да съвместява грижата за учениците от цялото училище, грижата за целия персонал на учебното заведение със своята работа като учител. Включително и грижата за сградния фонд. В същото време учителят има отговорността пред учениците, родителите им, пред един или повече класове.
Така че като учител съм била всеки ден удовлетворена. А като директор – когато успешно приключи една учебна година за училището и когато започне успешно новата учебна година. Това са най-вълнуващите моменти.
Особено като видим децата в първия учебен ден отпочинали от ваканцията и обзети от желание да трупат отново знания. Всички са с нови сили и 15 септември за нас е много хубав празник. Скоро гледах един американски филм, в който майката изпраща детето си за първия учебен ден до автобуса и то отива само до училище. Този празник, който в нашата държава като традиция имаме на 15 септември, не може да се види и изживее в много държави.


- Но точно американците направиха великолепния филм „На учителя с любов“.
- За съжаление, ние имаме малко български филми за добрия образ и работата на учителите, освен „Най-добрият човек, когото познавам“.


- Обществото оценява ли подобаващо усилията, труда на българския учител, който изгражда бъдещето на нацията?
- Аз също съм част от обществото и не бива да давам оценка. Има родители и ученици, които дават изключително високи оценки за нашия труд и винаги са признателни за нашите усилия.
Но има и такива, за които каквото и да направиш, все нещо им липсва и училището и учителите са им виновни, макар за тях да се полагат значително повече грижи и внимание.
Може би е така, защото ние не правим достатъчно изчерпателни оценки на всичко, което е около нас, включително и на училището и учителите. Затова повтарям, че има хора, които са изключително признателни.


- Въпреки натоварения като учител и директор делник Вие приехте и да сте общински съветник, защо?
- Поканиха ме и поех ангажимента през март 2008 година, когато не бях директор, и то с уговорката, че ще се занимавам само с въпросите, свързани с образованието.


- Трудно ли се „тъче на два стана“?
- Трудно е. Защото освен ангажиментите за училището, имам и доста обществено значими задължения като общински съветник. И за да ги изпълня, се лишавам от лично време, от времето за семейството. Имам предимството, че семейството ми ме подкрепя безусловно. Но в нашето семейство винаги сме се чувствали обществено ангажирани.


- Въпрос на възпитание или на лично усещане е обществената ангажираност?
- И на двете. Ако човек усеща, че не може да се справи, по-добре е да не се захваща. А възпитанието е дотолкова, доколкото човек трябва да може да прецени и бъде уверен, че може да се справи и на двете места. Не може едното да е за сметка на другото. Защото обществените ангажименти са такива, че не търпят отлагане. Училището също не търпи отлагане. И се изисква много точно разпределение на времето ежедневно, за да се свърши всичко. Но не е невъзможно. Самата аз мисля, че има много повече ангажирани хора от мен.


- Как си почива г-жа Сидерова?
- С книга в ръка или на разходка сред природата. За моята почивка се грижи предимно съпругът ми, който е много активен и ме подпомага, защото има моменти, в които съм с множество ангажименти и тогава не се спирам и не си почивам. И той е човекът, който наблюдава отстрани и ме подсеща, че трябва да си отдъхна.

- Днес за какво си мечтаете?
- За предстоящата тридневна почивка, която е подарък от децата и ще бъде извън Габрово, но в България. Вече си мечтая как няма да върша нищо, как няма да ми звънят телефоните, как няма да има нищо спешно.  

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Анфас

Към началото