Символите на Деня на храбростта са родени от личните съдби на хора като Никола Сокеров

 На 6 май – Гергьовден, отбелязваме Деня на храбростта и празника на Българската армия, когато обществото има нагласата да отправя обобщен поглед към важните неща. Зад същността на Гергьовден, като символ на държавната ни мощ – все пак без армия няма независимост, стоят съдбите на милиони. Българските воини участват във войните, водени за защита на националните каузи, а в мирно време се подготвят за бъдещи битки. Да, решенията да започне една война се вземат, най-често, в уютни кабинети, сред скъпи мебели, вероятно на чаша скъпо питие. Икономически интереси и политически кроежи съпътстват всяка война. Материалните изгоди от нея са за ограничен кръг лица. Цената се плаща от останалите. В масовото съзнание обаче не остават спекулантите, нито облагодетелстваните. Запазват се образите на героите. За да стане човек такъв, не е необходимо непременно да се „възпламени“. Понякога е достатъчно да издържи. Много бързо масовото съзнание обобщава такива образи в един, за да се роди националното разбиране за героичност.

Символите, с които свързваме Деня на храбростта и празника на Българската армия, са родени от личните съдби на милиони хора.

Един от тях е адвокат Никола Сокеров. „От предварителната информация за Никола Сокеров – човек на дълга, сдържан перфекционалист и професионалист, следящ педантично закона, си бях създала образа на буквояд, чийто личен фонд е пълен с преписки от служебната му дейност. От малкото лични документи и снимки, запазени в Държавен архив, не се виждаше нищо грабващо, нищо, говорещо за интересите и душевността на адвоката. Отвсякъде „крещеше“ юристът и почти никъде не прозираше човекът. Едва след като се запознах с изданията, свързани с извънпрофесионалните интереси на адвокат Сокеров, пред мен изникна образът на патриота, ерудита с разностранни интереси.“ Уредникът на музей „Етър“ Румяна Денчева описва тези свои впечатления в статията си „Библиотеката – неизвестното лице на адвокат Сокеров“. През 1978 г. музеят се сдобива с 1392 книги, лекции, списания, бюлетини, вестници от наследниците на видния габровски адвокат Никола Сокеров (1884-1945). От тях 630 са откупени, останалите 763 – дарени. В статията си Румяна Денчева проследява житейския път на Никола Сокеров, включително и връзката му с Българската армия. Той завършва Школата за запасни офицери през 1906 г. с чин подпоручик. Участва в Балканската война като запасен офицер и е тежко ранен при обсадата на Одрин. През 1913 г. е повишен в чин поручик, а през 1918 г. – в капитан. „Скорошните войни, в които пряко участва, вълнуват адвоката, карат го да потърси причините и виновниците за тях. Болката на всички българи – откъснатата Македония, е болка и на патриота Сокеров. В библиотеката му се срещат заглавия като: „Балканската война 1912-1913 г.“ на ген. Ив. Фичев, „Възраждането на Македония“ на Г. Константинов, „Балканските войни“ на А. Тошев, „Освободителни борби на Македония“ на Хр. Силянов, „Доклад на Карнегиевата комисия по войните 1912-1913“, „Македония в Българската история“ на Ив. Дуйчев, „Македония – минало и нови борби“, „Престъпното безумие и анкетата по него“ на Иван Евст. Гешов и др.

Историята на съвременност – политиката също е възбуждала интереса на Сокеров, като основа на бъдещата българска история. Запазени са: „Странички от нашата нова политическа история“ на Ал. Малинов, „Реч на министъра на вътрешните работи П. Габровски по отговора на тронното слово“, „Кризата в съвременния парламентаризъм“ на С. Баламезов, „Пътят на България“ – реч на Б. Филов, произнесена в народното събрание през 1941 година.“

Краят на земния живот на Никола Сокеров не е свързан с Българската армия. Умира след боледуване на 12 март 1945 г. в София. Погребан е в габровските гробища. Всяка човешка съдба е необикновена сама по себе си. Във фамилната памет на милиони български семейства са запазени спомени. В историите има и геройства, и разбираеми човешки слабости. Както е в живота на обикновените хора. Но именно техните изпитания дават основание на обществото да приема символично Гергьовден за Ден на храбростта и за празник на Българската армия.