Символиката в една картина на г-жа Нора подсказва, че художничката е Великата княгиня Анастасия Романова

Официалната версия е, че те са частица от забягналото руско белогвардейско войнство, приело трудно разпадането на руската царска държава.
За първи път със своя хипотеза по този въпрос излиза писателят д-р Няголов на страниците на сп. „Кула”. Той развива идеята, че Елеонора Алексеева, наричана от всички г-жа Нора, и Жорж Жудин са всъщност престолонаследникът княз Алексей и княгиня Анастасия. Следващите опити са на Благой Емануилов, бивш следовател, разработващ същата хипотеза в книгата си „Тайната на Николай Втори”, и на журналистката Донка Йотова в книга й „Романови - краят на една мистерия”.
През първите дни на 2010 г. попаднах почти случайно на един от артефактите - картина от Нора Алексиева (сн.). Бях я виждал и преди на корицата на книгата на Донка Йотова. Още тогава забелязах буквата „А”, образувана от овесен лист, но помислих, че е случайност.Когато взех оригинала в ръцете си, веднага забелязах и другите овесени листчета от букета, които нямат естествено положение и определено напомнят букви. Помолих да направя снимки и собственичката ми разреши. Два дни разглеждах кръстосаните листенца, докато опровергах в себе си всички възражения.

Първото, което ми направи впечатление, беше, че картината е нарисувана професионално, с умения и знания, характерни за обучен да рисува човек. Нора е вземала много уроци по рисуване, разбирала е от композиция и е разположила букета с усет и вкус. Най-долната пъпка от неразцъфнал мак уравновесява добре композицията, а малкото розово петно в дясната част на картината, над трите синчеца, със своята неконкретна форма и характер показва тънък усет за баланс. Композицията представлява равнобедрен триъгълник. Основата на триъгълника се определя от най-ниско стоящата пъпка на мак, върхът на листа над подписа на художничката и долното стебло на букета (виж сн. АR1-1). Тези два края на основата се събират естествено в средата на най-горния цвят на букета. Проследявайки основната част на тази композиция, веднага ми направи впечатление особената форма на мака, в който се намира върхът на композицията – формата ми заприлича на човешко лице. Това ме накара да го увелича и да направя следващото си съвсем неочаквано за мен откритие, което ще разгледаме по-късно. Интересен момент от композиционното решение на натюрморта е, че най-левият маков цвят и безформеното, но в същите цветове петно в най-дясната част, на същото ниво, изграждат втора основа на композицията, чийто връх се слива с върха на големия триъгълник, тоест във формичката от букета, която прилича на човешко лице. Сега вече съмненията ми, че е случайност, напълно отпаднаха.
Снимка 1-1
И въпреки това прецизно композиране имаше нещо неточно – трите синчеца извън букета. Целият букет е находчиво събран и разположен в картинното пространство, чудесно организиран от един-единствен лист от овеса, падащ напряко на снопчето и така служещ за връзка, за „завързване” на стеблата в едно цяло. Само три цвята синчец нарушаваха това единство и внушаваха идеята за естествено израснали цветя в полето - някъде в пространството, в друга среда. С този детайл идеята на художничката, нейният замисъл излизаше от принципите на натюрморта. Който рисува натюрморт, никога не прави естествено растящи цветя. И обратното - екстериорното рисуване носи идеята за пространственост, за естественост на обектите в природата – в естествена среда никой не рисува откъснати мъртви цветя. Голяма част от художниците пейзажисти ревниво преследват натурата, стремейки се да предадат неповторимата природна красота и естественост. Дори модернистите поддържат тази идея. Изящен пример в това отношение е Николай Райнов. Нещо не се връзваше в идеята на картината: от една страна откъснат и завързан в цялост букет цветя - и непосредствено до него три синчеца като поникнали в полето. Според мен авторката е имала нещо на ум, нещо, което да озадачи и смути зрителя, притежаващ познания върху принципите на жанра. Но нека се върнем на цветята, защото те са подредени особено, със замисъл.
Композицията от цветя изгражда прецизно преценена структура, в която се налагат шестте цвята от мак (виж сн. 1). Два от тях – отделени и намиращи се на върха на композицията. Четири в основата – разцъфнали и красиви, съпътствани от четири пъпки – неразцъфнали. Долните две пъпки затварят отдолу композицията и „загръщат” в малкото пространство десетина на пръв поглед хаотично пречупени овесени листа.
Между двата мака горе и четирите долу са разположени девет бели маргаритки. Според Донка Йотова всички цветя имат символичен характер и насочват мисълта ни към имената на княгини от фамилията Романови: мак - Мария, овес - Олга, тинтява - Татяна, синчец - принцът Алексей, а лайката е Романови. Приемам тази символика и затова няма да я коментирам. Читателят може да намери тълкуванието на авторката в книгата й.
Да направим последователен анализ на картината и заложените според мен идеи в нея.
1. В композиционно отношение букетът е много добре хармонизиран. Композицията е триъгълна, вертикална, правилна. Прави впечатление разпределението на основните цветя - маковете: два горе, на върха, и четири отдолу. Единият от маковете, горният, доминира над целия букет. Върхът на композицията се намира в него. Идеята, че горните два са символи на Царя и Царицата, се налага веднага. Долните четири са на децата им - княгините. Липсва цветето на престолонаследника Алексей. Ако обаче приемем, че наистина имаме символично представяне на семейството под формата на букет цветя, то логично е да осъзнаем, че княгиня Анастасия също присъства, но скрито – чрез своя подпис. Когато рисува букета, те са мъртви, а тя е жива. Това предполага княгинята да не постави свое цвете в семейната символика, защото тя присъства по друг начин: с нейния личен подпис (вместо цвете), броят на символите става седем – колкото са членовете на царското семейство.
Снимка 2
Имаме ли допълнителни символи, подкрепящи този извод? Да. Умът и прецизната символика на художничката са блестящи и потвърждение за това намираме в най-горния цвят от макове - доминиращият в композицията. Според мен той символизира Императора Николай Втори. Да разгледаме увеличен този цвят – виж снимка 2. Виждаме една малка фигурка, чудесно вписана в цветето. Фигурата на Цар. Фигура-символ на царска особа. С корона, царска дреха и вдигната дясна ръка. Това е лице на владетел с типичната руска брада, носещ корона и облечен като царска особа - пурпурна и пищна. Професионално тази миниатюрна фигурка подкрепя убеждението, че госпожа Нора притежава неопровержими качества на художник. Да допуснем случайност е твърде неубедително, затова усилено започнах да търся и други подобни скрити решения. Докато се сетя, че това би означавало пълен провал на идеята да се прикрие истинското съдържание и цел на рисунката. Лесно ще се разбере от професионалист. Нора е имала за цел да насити натюрморта с тайни знаци. Тяхното повторение може да доведе до обратен резултат – да бъдат разкрити лесно, приживе – символът на Царя е достатъчен. Напълно разбираемо е, ако осъзнаем факта, че е трябвало да живеят в строга тайна.
2. Двете групи макове „загръщат” девет маргаритки – броят на убитите от царското семейство, плюс трима от прислугата – общо единадесет. Но двете маргаритки са пъпки – може би двете останали живи деца? Всички в бяло и еднакви в светостта си на жертви.
3. Трите синчеца. Виж сн. 3. Те не могат да бъдат разглеждани по друг начин, освен като допълнителна идея, част от цялото, но извън него – извън семейството. Можем ли да предположим, че това са дойката Демидова и двете й деца, принесени в жертва, за да спаси престолонаследника и най-малката княгиня Анастасия? „Забодени” в пространството на фона, те хем присъстват, хем са извън целостта на букета: един синчец (дойката) и две пъпки (децата й), които са в композицията, но не са вътре в букета, защото не са членове на царското семейството. Но тяхната саможертва заслужава да бъдат почетени. И Анастасия им отдава нужната почит.
Снимка 3
Тази идея се подкрепя много добре от изследването на същата част от картината от д-р Няголов. Той откри в кръстосаните до синчеца листенца ясно изразената буква Д (виж сн. 7). Красиво изписана, с украсен сериф, тази типична за църковно българския език буква се вписва убедително в общата идея за кодиране на имената на разстреляните чрез техните заглавни букви.
4. Точно под трите синчеца пада един лист от овес, който не идва отникъде – той не излиза от букета или от полето, където расте синчецът. Този факт е много важен, защото овесеният лист обгръща стеблата на букета и го организира като единно цяло. Този лист не е случайно преметнат така, той е базата, по която се разполага явният официален подпис на художничката: N.Alk.veva. Заедно с четвъртата от маковите пъпки, този лист затваря пространството, където се намира основната тайна на авторката – скритият подпис.
5. В това загърнато и скътано пространство се намират десет листа от овес, които прекрасно изграждат основната идея на картината – да съхрани подписа, истината за госпожа Нора, а именно, че тя е княгиня Анастасия. Да се опитаме да го разчетем.
5.1. Разглеждаме сн. 4. Най-вляво се намират два листа, образуващи ясно и четливо буквата А. Ако внимателно разгледаме тази първа и най-ясна буква, не може да не забележим, че нямаме две листчета, а едно: буквата А е образувана от един прегънат на две овесен лист. Двете вертикални греди (тялото) на буквата са образувани от този прегънат лист, а листът, служещ за пресечна греда, долната, идва от букета – той естествено излиза от букета и пресича прегънатия лист. Над него има още едно пресичане, което е сложено в повече по друга причина и за да се прикрие голямата яснота във формата на буквата.
5.2. Следващата буква (сн. 4), образувана от овесените листа, която може да се прочете ясно, е Н. Тя е образувана от два листа, отличаващи се по цвят – жълтеещи по отношение на зелената буква А. Двата листа, образуващи вертикалните греди на буквата Н, излизат от тялото на букета естествено и логично. Но така ли е с напречната? Вижда се ясно, че напречната гредичка, в същия жълтеникав цвят, не излиза от букета, няма връзка с него. Отново една част от буквата е направена така, че да породи въпроси при внимателно разглеждане.
Снимка 4
5.3. Сега нека разгледаме отново втората, дясната, вертикална греда на буквата Н. Странно превита и начупена, тази греда рисува още една буква - Р. И отново тя няма връзка с букета. Подобно на буквата А, буквата Р е изградена от един лист, превит и огънат така, че да я образува ясно и красиво, без да има категорична връзка със стръкчетата в букета.
От направения анализ дотук става ясно, че чрез тези десет листа от овеса е кодиран надпис: буквите А, Н, Р са главните букви на името Анастасия Николаевна Романова.
Удивително, нали? Блестящ ум и перфектен художник, оставил ни ясен код за принадлежност. Силно впечатлен и удивен от откритието си, направих отново проверка на буквените знаци и тогава разбрах, че тези три букви, кодиращи личното име на Великата княгиня Анастасия, са изписани и на латиница.
Да проследим този дублиращ вариант.
6. Ако внимателно се взрем в буквите, ще открием, че те са сдвоени – всяка буква на кирилица има двойник на латински. Виж сн. AR5.
6.1. Буквата А е еднаква и в двете азбуки (латиница и кирилица), затова тя притежава две листенца, явяващи се напречни гредички, което я прави двойна. Така втората горна напречна гредичка удвоява буквата А.
6.2. Ако се вгледаме в листа, служещ за напречна гредичка на буквата А, ще открием, че той, заедно с един друг лист, падащ от букета, образува двете вертикални греди на латинската буква N. За напречна греда служи първата греда на буквата Н на кирилица.
6.3. Буквата Р, която видяхме как изглежда на кирилица, всъщност има сложно пречупен лист, чийто край се прегъва и връща обратно върху буквата и образува латинската буква R - сн. 5. Като буквата А и тя е двойна – латинска и кирилска.
Снимка 5
Или: A, N, R.
Перфектно! Кодираното не може да бъде случайно. Не е възможно шест символа, вплетени ясно и категорично в листата, да бъдат получени неволно, без предварителен замисъл и ясно поставена цел.
7. Официалният подпис на Нора Алексеева.
7.1. Интересен е и официалният подпис на Нора Алексеева: N.Alk.veva., виж сн. 6. Изписан е с латински букви. Фамилното име Alekseeva е изписано с две букви v, които няма как да присъстват в него, защото то съдържа само една такава буква. Буквата k не е ясна, може да бъде прочетена и като латинското r. Още по-необяснимо е присъствието на точката вътре в името, след буквата k (или r), непосредствено преди първата буква v. Нямам друго обяснение защо авторката е направила това граматическо разделение на фамилното си име, освен отново да привлече вниманието ни към тази част от картината (буквите). Изключено е да бъде случайно, неволно. Художниците са много внимателни при изписване на името си, защото то е удостоверение за авторство. Първото нещо, по което се определя авторството, е подписът. Обикновено всеки художник избира и усъвършенства своя подпис, докато го превърне в своеобразен знак. Всички хора, специалисти и неспециалисти, винаги търсят подписа, за да разберат кой е рисувал. Нора е разчитала на този интерес у зрителите. Още повече на специалистите, чието внимание ще бъде привлечено от подписа и грешката в него. Освен това тя се подписва с едно Е вместо с две, както е правилното изписване на руското име Алексеев.
7.2. Ако внимателно разгледаме първата буква от подписа - съкратено представящ името Нора (виж сн. 6 ), ще открием още една на пръв поглед незначителна подробност: буквата N всъщност има допълнително хоризонтална греда, което я превръща в кирилската буква Н. Буквата е латинска, има дори нарисувани серифи, но допълнително направената хоризонтална греда я превръща и в буква от кирилицата. Отново удвоен графичен символ.
Снимка 6
8. Трябва да имаме предвид и факта на кого г-жа Нора подарява тази рисунка – на своята ученичка Стефанка. Едва ли само заради таланта й да рисува или тъкмо заради него, защото цени изкуството и ще запази картината. Така посланието ще остане в поколенията, докато дойде времето да заговори за себе си. Несторова пази картината наистина като скъп спомен от своята учителка и така изпълнява тайното желание на Нора да пренесе символиката й.
Към всичко казано дотук можем да прибавим още един щрих към необикновената находчивост и талант на Нора Алексеева, защото той говори за дълбочината на познанията й към жанровете на изобразителното изкуство.
9. Нора преработва този натюрморт в гоблен и го раздава на много жени в селото да го бродират. Този факт сам за себе си говори, че тя е била запозната и с тайните на бродерията, по-точно със специфичната структура на рисунките, предназначени за изпълнение в гоблени. Само обучен човек може да преработи правилно живописна картина в бодова разработка, без да деформира качеството на рисунъка и цветовите отношения. Една картина и пресметливото й размножаване в гоблени оставят нужната следа във времето. Интересно дали ще бъдат открити тези гоблени и дали там отново ще открием буквите АНР. Умната и находчива Нора е осъзнала, че нашиваните чеизи на момичетата ще съхранят не само спомена, но и предназначението на рисунката. Никоя жена не би изхвърлила с лека ръка ръчно бродирания в младостта си гоблен. Картината може да се захаби, да бъде повредена и дори изхвърлена, но нашит на ръка гоблен е почти сигурно, че ще остане дълго, след като смъртта отнесе притежателката й в небитието, ще се превърне в спомен за дъщери, снахи и внучки.
Снимка 7
С направената разработка се опитах да дам своето виждане върху структурното и символично значение на тази малка маслена картина, нарисувана от госпожа Нора или Великата княгиня Анастасия Николаевна Романова. За мен замисълът и яснотата в изписването на буквите са категорични и неоспорими. Миниатюрният портрет на руски цар - също. Преднамереното и планирано изваждане на трите синчеца от общото тяло на букета изобщо не може да бъде случайно или плод на допълнително хрумване. Още по-малко авторката може да обърка изписването на собственото си име, тя владее няколко езика перфектно и допускането на такава грешка е невъзможно, освен ако не е планирано. В тази картина всичко е преценено, обмислено и направено със завидно умение. Във времето, когато живее княгиня Анастасия, такова обучение в живописта може да получи само високо издигнат член на царско или аристократично семейство. Като прибавим към него владеенето на 4-5 езика и всички други умения на госпожа Нора, които впечатляват непрекъснато и трайно гъбаревци, имаме достатъчно основание да мислим, че г-жа Нора е Великата княгиня Анастасия Николаевна Романова. А Жорж Жудин - престолонаследникът Алексей. И двамата са живели и са погребани в село Габарево.
Обработка на снимките: Стефан Христов