Символиката в една картина на г-жа Нора подсказва, че художничката е Великата княгиня Анастасия Романова

<p>Спас Мавров От години се правят редица публикации за загадъчните
Символиката в една картина на

Спас Мавров От години се правят редица публикации за загадъчните жители на село Габарево – Елеонора Албертова Алексеева, доктор Петър Алексеев и Жорж Жудин, както и на още няколко руснаци, пристигнали да изживеят остатъка от живота си в селото. П

Официалната версия е, че те са частица от забягналото руско белогвардейско войнство, приело трудно разпадането на руската царска държава.
За първи път със своя хипотеза по този въпрос излиза писателят д-р Няголов на страниците на сп. „Кула”. Той развива идеята, че Елеонора Алексеева, наричана от всички г-жа Нора, и Жорж Жудин са всъщност престолонаследникът княз Алексей и княгиня Анастасия. Следващите опити са на Благой Емануилов, бивш следовател, разработващ същата хипотеза в книгата си „Тайната на Николай Втори”, и на журналистката Донка Йотова в книга й „Романови - краят на една мистерия”.
През първите дни на 2010 г. попаднах почти случайно на един от артефактите - картина от Нора Алексиева (сн.). Бях я виждал и преди на корицата на книгата на Донка Йотова. Още тогава забелязах буквата „А”, образувана от овесен лист, но помислих, че е случайност.Когато взех оригинала в ръцете си, веднага забелязах и другите овесени листчета от букета, които нямат естествено положение и определено напомнят букви. Помолих да направя снимки и собственичката ми разреши. Два дни разглеждах кръстосаните листенца, докато опровергах в себе си всички възражения.

Първото, което ми направи впечатление, беше, че картината е нарисувана професионално, с умения и знания, характерни за обучен да рисува човек. Нора е вземала много уроци по рисуване, разбирала е от композиция и е разположила букета с усет и вкус. Най-долната пъпка от неразцъфнал мак уравновесява добре композицията, а малкото розово петно в дясната част на картината, над трите синчеца, със своята неконкретна форма и характер показва тънък усет за баланс. Композицията представлява равнобедрен триъгълник. Основата на триъгълника се определя от най-ниско стоящата пъпка на мак, върхът на листа над подписа на художничката и долното стебло на букета (виж сн. АR1-1). Тези два края на основата се събират естествено в средата на най-горния цвят на букета. Проследявайки основната част на тази композиция, веднага ми направи впечатление особената форма на мака, в който се намира върхът на композицията – формата ми заприлича на човешко лице. Това ме накара да го увелича и да направя следващото си съвсем неочаквано за мен откритие, което ще разгледаме по-късно. Интересен момент от композиционното решение на натюрморта е, че най-левият маков цвят и безформеното, но в същите цветове петно в най-дясната част, на същото ниво, изграждат втора основа на композицията, чийто връх се слива с върха на големия триъгълник, тоест във формичката от букета, която прилича на човешко лице. Сега вече съмненията ми, че е случайност, напълно отпаднаха.
Снимка 1-1
И въпреки това прецизно композиране имаше нещо неточно – трите синчеца извън букета. Целият букет е находчиво събран и разположен в картинното пространство, чудесно организиран от един-единствен лист от овеса, падащ напряко на снопчето и така служещ за връзка, за „завързване” на стеблата в едно цяло. Само три цвята синчец нарушаваха това единство и внушаваха идеята за естествено израснали цветя в полето - някъде в пространството, в друга среда. С този детайл идеята на художничката, нейният замисъл излизаше от принципите на натюрморта. Който рисува натюрморт, никога не прави естествено растящи цветя. И обратното - екстериорното рисуване носи идеята за пространственост, за естественост на обектите в природата – в естествена среда никой не рисува откъснати мъртви цветя. Голяма част от художниците пейзажисти ревниво преследват натурата, стремейки се да предадат неповторимата природна красота и естественост. Дори модернистите поддържат тази идея. Изящен пример в това отношение е Николай Райнов. Нещо не се връзваше в идеята на картината: от една страна откъснат и завързан в цялост букет цветя - и непосредствено до него три синчеца като поникнали в полето. Според мен авторката е имала нещо на ум, нещо, което да озадачи и смути зрителя, притежаващ познания върху принципите на жанра. Но нека се върнем на цветята, защото те са подредени особено, със замисъл.
Композицията от цветя изгражда прецизно преценена структура, в която се налагат шестте цвята от мак (виж сн. 1). Два от тях – отделени и намиращи се на върха на композицията. Четири в основата – разцъфнали и красиви, съпътствани от четири пъпки – неразцъфнали. Долните две пъпки затварят отдолу композицията и „загръщат” в малкото пространство десетина на пръв поглед хаотично пречупени овесени листа.
Между двата мака горе и четирите долу са разположени девет бели маргаритки. Според Донка Йотова всички цветя имат символичен характер и насочват мисълта ни към имената на княгини от фамилията Романови: мак - Мария, овес - Олга, тинтява - Татяна, синчец - принцът Алексей, а лайката е Романови. Приемам тази символика и затова няма да я коментирам. Читателят може да намери тълкуванието на авторката в книгата й.
Да направим последователен анализ на картината и заложените според мен идеи в нея.
1. В композиционно отношение букетът е много добре хармонизиран. Композицията е триъгълна, вертикална, правилна. Прави впечатление разпределението на основните цветя - маковете: два горе, на върха, и четири отдолу. Единият от маковете, горният, доминира над целия букет. Върхът на композицията се намира в него. Идеята, че горните два са символи на Царя и Царицата, се налага веднага. Долните четири са на децата им - княгините. Липсва цветето на престолонаследника Алексей. Ако обаче приемем, че наистина имаме символично представяне на семейството под формата на букет цветя, то логично е да осъзнаем, че княгиня Анастасия също присъства, но скрито – чрез своя подпис. Когато рисува букета, те са мъртви, а тя е жива. Това предполага княгинята да не постави свое цвете в семейната символика, защото тя присъства по друг начин: с нейния личен подпис (вместо цвете), броят на символите става седем – колкото са членовете на царското семейство.
Снимка 2
Имаме ли допълнителни символи, подкрепящи този извод? Да. Умът и прецизната символика на художничката са блестящи и потвърждение за това намираме в най-горния цвят от макове - доминиращият в композицията. Според мен той символизира Императора Николай Втори. Да разгледаме увеличен този цвят – виж снимка 2. Виждаме една малка фигурка, чудесно вписана в цветето. Фигурата на Цар. Фигура-символ на царска особа. С корона, царска дреха и вдигната дясна ръка. Това е лице на владетел с типичната руска брада, носещ корона и облечен като царска особа - пурпурна и пищна. Професионално тази миниатюрна фигурка подкрепя убеждението, че госпожа Нора притежава неопровержими качества на художник. Да допуснем случайност е твърде неубедително, затова усилено започнах да търся и други подобни скрити решения. Докато се сетя, че това би означавало пълен провал на идеята да се прикрие истинското съдържание и цел на рисунката. Лесно ще се разбере от професионалист. Нора е имала за цел да насити натюрморта с тайни знаци. Тяхното повторение може да доведе до обратен резултат – да бъдат разкрити лесно, приживе – символът на Царя е достатъчен. Напълно разбираемо е, ако осъзнаем факта, че е трябвало да живеят в строга тайна.
2. Двете групи макове „загръщат” девет маргаритки – броят на убитите от царското семейство, плюс трима от прислугата – общо единадесет. Но двете маргаритки са пъпки – може би двете останали живи деца? Всички в бяло и еднакви в светостта си на жертви.
3. Трите синчеца. Виж сн. 3. Те не могат да бъдат разглеждани по друг начин, освен като допълнителна идея, част от цялото, но извън него – извън семейството. Можем ли да предположим, че това са дойката Демидова и двете й деца, принесени в жертва, за да спаси престолонаследника и най-малката княгиня Анастасия? „Забодени” в пространството на фона, те хем присъстват, хем са извън целостта на букета: един синчец (дойката) и две пъпки (децата й), които са в композицията, но не са вътре в букета, защото не са членове на царското семейството. Но тяхната саможертва заслужава да бъдат почетени. И Анастасия им отдава нужната почит.
Снимка 3
Тази идея се подкрепя много добре от изследването на същата част от картината от д-р Няголов. Той откри в кръстосаните до синчеца листенца ясно изразената буква Д (виж сн. 7). Красиво изписана, с украсен сериф, тази типична за църковно българския език буква се вписва убедително в общата идея за кодиране на имената на разстреляните чрез техните заглавни букви.
4. Точно под трите синчеца пада един лист от овес, който не идва отникъде – той не излиза от букета или от полето, където расте синчецът. Този факт е много важен, защото овесеният лист обгръща стеблата на букета и го организира като единно цяло. Този лист не е случайно преметнат така, той е базата, по която се разполага явният официален подпис на художничката: N.Alk.veva. Заедно с четвъртата от маковите пъпки, този лист затваря пространството, където се намира основната тайна на авторката – скритият подпис.
5. В това загърнато и скътано пространство се намират десет листа от овес, които прекрасно изграждат основната идея на картината – да съхрани подписа, истината за госпожа Нора, а именно, че тя е княгиня Анастасия. Да се опитаме да го разчетем.
5.1. Разглеждаме сн. 4. Най-вляво се намират два листа, образуващи ясно и четливо буквата А. Ако внимателно разгледаме тази първа и най-ясна буква, не може да не забележим, че нямаме две листчета, а едно: буквата А е образувана от един прегънат на две овесен лист. Двете вертикални греди (тялото) на буквата са образувани от този прегънат лист, а листът, служещ за пресечна греда, долната, идва от букета – той естествено излиза от букета и пресича прегънатия лист. Над него има още едно пресичане, което е сложено в повече по друга причина и за да се прикрие голямата яснота във формата на буквата.
5.2. Следващата буква (сн. 4), образувана от овесените листа, която може да се прочете ясно, е Н. Тя е образувана от два листа, отличаващи се по цвят – жълтеещи по отношение на зелената буква А. Двата листа, образуващи вертикалните греди на буквата Н, излизат от тялото на букета естествено и логично. Но така ли е с напречната? Вижда се ясно, че напречната гредичка, в същия жълтеникав цвят, не излиза от букета, няма връзка с него. Отново една част от буквата е направена така, че да породи въпроси при внимателно разглеждане.
Снимка 4
5.3. Сега нека разгледаме отново втората, дясната, вертикална греда на буквата Н. Странно превита и начупена, тази греда рисува още една буква - Р. И отново тя няма връзка с букета. Подобно на буквата А, буквата Р е изградена от един лист, превит и огънат така, че да я образува ясно и красиво, без да има категорична връзка със стръкчетата в букета.
От направения анализ дотук става ясно, че чрез тези десет листа от овеса е кодиран надпис: буквите А, Н, Р са главните букви на името Анастасия Николаевна Романова.
Удивително, нали? Блестящ ум и перфектен художник, оставил ни ясен код за принадлежност. Силно впечатлен и удивен от откритието си, направих отново проверка на буквените знаци и тогава разбрах, че тези три букви, кодиращи личното име на Великата княгиня Анастасия, са изписани и на латиница.
Да проследим този дублиращ вариант.
6. Ако внимателно се взрем в буквите, ще открием, че те са сдвоени – всяка буква на кирилица има двойник на латински. Виж сн. AR5.
6.1. Буквата А е еднаква и в двете азбуки (латиница и кирилица), затова тя притежава две листенца, явяващи се напречни гредички, което я прави двойна. Така втората горна напречна гредичка удвоява буквата А.
6.2. Ако се вгледаме в листа, служещ за напречна гредичка на буквата А, ще открием, че той, заедно с един друг лист, падащ от букета, образува двете вертикални греди на латинската буква N. За напречна греда служи първата греда на буквата Н на кирилица.
6.3. Буквата Р, която видяхме как изглежда на кирилица, всъщност има сложно пречупен лист, чийто край се прегъва и връща обратно върху буквата и образува латинската буква R - сн. 5. Като буквата А и тя е двойна – латинска и кирилска.
Снимка 5
Или: A, N, R.
Перфектно! Кодираното не може да бъде случайно. Не е възможно шест символа, вплетени ясно и категорично в листата, да бъдат получени неволно, без предварителен замисъл и ясно поставена цел.
7. Официалният подпис на Нора Алексеева.
7.1. Интересен е и официалният подпис на Нора Алексеева: N.Alk.veva., виж сн. 6. Изписан е с латински букви. Фамилното име Alekseeva е изписано с две букви v, които няма как да присъстват в него, защото то съдържа само една такава буква. Буквата k не е ясна, може да бъде прочетена и като латинското r. Още по-необяснимо е присъствието на точката вътре в името, след буквата k (или r), непосредствено преди първата буква v. Нямам друго обяснение защо авторката е направила това граматическо разделение на фамилното си име, освен отново да привлече вниманието ни към тази част от картината (буквите). Изключено е да бъде случайно, неволно. Художниците са много внимателни при изписване на името си, защото то е удостоверение за авторство. Първото нещо, по което се определя авторството, е подписът. Обикновено всеки художник избира и усъвършенства своя подпис, докато го превърне в своеобразен знак. Всички хора, специалисти и неспециалисти, винаги търсят подписа, за да разберат кой е рисувал. Нора е разчитала на този интерес у зрителите. Още повече на специалистите, чието внимание ще бъде привлечено от подписа и грешката в него. Освен това тя се подписва с едно Е вместо с две, както е правилното изписване на руското име Алексеев.
7.2. Ако внимателно разгледаме първата буква от подписа - съкратено представящ името Нора (виж сн. 6 ), ще открием още една на пръв поглед незначителна подробност: буквата N всъщност има допълнително хоризонтална греда, което я превръща в кирилската буква Н. Буквата е латинска, има дори нарисувани серифи, но допълнително направената хоризонтална греда я превръща и в буква от кирилицата. Отново удвоен графичен символ.
Снимка 6
8. Трябва да имаме предвид и факта на кого г-жа Нора подарява тази рисунка – на своята ученичка Стефанка. Едва ли само заради таланта й да рисува или тъкмо заради него, защото цени изкуството и ще запази картината. Така посланието ще остане в поколенията, докато дойде времето да заговори за себе си. Несторова пази картината наистина като скъп спомен от своята учителка и така изпълнява тайното желание на Нора да пренесе символиката й.
Към всичко казано дотук можем да прибавим още един щрих към необикновената находчивост и талант на Нора Алексеева, защото той говори за дълбочината на познанията й към жанровете на изобразителното изкуство.
9. Нора преработва този натюрморт в гоблен и го раздава на много жени в селото да го бродират. Този факт сам за себе си говори, че тя е била запозната и с тайните на бродерията, по-точно със специфичната структура на рисунките, предназначени за изпълнение в гоблени. Само обучен човек може да преработи правилно живописна картина в бодова разработка, без да деформира качеството на рисунъка и цветовите отношения. Една картина и пресметливото й размножаване в гоблени оставят нужната следа във времето. Интересно дали ще бъдат открити тези гоблени и дали там отново ще открием буквите АНР. Умната и находчива Нора е осъзнала, че нашиваните чеизи на момичетата ще съхранят не само спомена, но и предназначението на рисунката. Никоя жена не би изхвърлила с лека ръка ръчно бродирания в младостта си гоблен. Картината може да се захаби, да бъде повредена и дори изхвърлена, но нашит на ръка гоблен е почти сигурно, че ще остане дълго, след като смъртта отнесе притежателката й в небитието, ще се превърне в спомен за дъщери, снахи и внучки.
Снимка 7
С направената разработка се опитах да дам своето виждане върху структурното и символично значение на тази малка маслена картина, нарисувана от госпожа Нора или Великата княгиня Анастасия Николаевна Романова. За мен замисълът и яснотата в изписването на буквите са категорични и неоспорими. Миниатюрният портрет на руски цар - също. Преднамереното и планирано изваждане на трите синчеца от общото тяло на букета изобщо не може да бъде случайно или плод на допълнително хрумване. Още по-малко авторката може да обърка изписването на собственото си име, тя владее няколко езика перфектно и допускането на такава грешка е невъзможно, освен ако не е планирано. В тази картина всичко е преценено, обмислено и направено със завидно умение. Във времето, когато живее княгиня Анастасия, такова обучение в живописта може да получи само високо издигнат член на царско или аристократично семейство. Като прибавим към него владеенето на 4-5 езика и всички други умения на госпожа Нора, които впечатляват непрекъснато и трайно гъбаревци, имаме достатъчно основание да мислим, че г-жа Нора е Великата княгиня Анастасия Николаевна Романова. А Жорж Жудин - престолонаследникът Алексей. И двамата са живели и са погребани в село Габарево.
Обработка на снимките: Стефан Христов

 

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Култура

Към началото