Симона Петкова, голмайстор на английския клуб „Watford Ladies“:

 - В последния брой на The Hornet, издание на  английския клуб „Уотфорд“, има Ваша снимка на корицата, постер на цялото фолио, още снимки на другите страници, интервю. Вероятно този интерес е свързан с новината, че сте голмайстор на сезона?
 - Наистина, в последния брой на официалното издание има доста мои снимки, интервю. Много съм щастлива, че са ми отделили толкова място за информация и разговор на лични и професионални теми.
 Труден сезон, но лично за мен - супер успешен. Това е първият ми завършен сезон в Англия. Както знаете, играех в четвъртодивизионния „Лийдс Лейдис“. В Лийдс нямах завършен сезон. Реших да се прехвърля на по-високо ниво - във втора дивизия. Сега играя в „Watford Ladies“ в едноименния град и първия сезон станах голмайстор на отбора.
 Играем с отбори от Висшата лига, срещаме се в турнири за купи и трябва да кажа, че не сме много назад от тях. Няма толкова голяма разлика. Първа лига е моментът, в който натискаш яко педалите и се опитваш да стигнеш до Висшата лига.
 - Колко време ти трябваше да стигнеш до това ниво?
 - Няма две години. Първият  мач с екипа на „Лийдс Лейдис“ - контролна среща със състава на „Лестър“, беше преди две години. 
 - Това е светкавична кариера за жена?
 - О, да определено. Когато отидеш в Англия, разликата е огромна, съвсем различно ниво. Там се играе силов футбол, физически силен. Да се адаптираш към английския начин на живот и английския начин на игра е много трудно.
 - Тежки тренировки, и тежка програма ли имате предвид?
 - Не е проблем колко пъти тренираш и колко си натоварен. Самият факт, че те играят силов футбол, с физика, това те убива. Аз съм техничен състезател. Дребничка съм и моята сила не е в единоборството и да играя физически футбол. От това идва трудността.
 Всички момичета са по-високи, по-силни от мен, влизат агресивно. Играят твърд футбол - къде позволен, къде - не. Такива са момичетата - здрави физически, добре подготвени и супер агресивни.
 - Не сме те виждали една година - изглеждаш някак по-слаба, но излъчваш сила. Как се постига тази визия - хубаво нежно българско момиче и едновременно професионален футболист от Острова?
 -  С много тежки тренировки, професионален начин на живот, хранителен режим, правилно възстановяване. Отделяш цялото си време и внимание на футбола. А как изглеждаш е много важно. И да си физически здрав. Това е най-важно.
 - Освен футбол с какво друго се занимаваш. Училиш ли?
 - Уча езика. Труден е. Още свиквам с него. Мога да разговарям, но искам да го усъвършенствам. Пиша и стихове, когато имам време. Не съм забравила тази моя втора страст - поезията. Пътувам...
 - Бяхте гост на Арт-изданието на „100 вести“ със стихове от двете поетични стихосбирки – „Откровения“ и „Малките неща“. Имаше много хубаво стихотворение за Габрово. Сега пишете ли?
 - Сега се двоумя - дали да е поезия или под формата на разказ, проза. Много неща ми се случиха, нови преживявания. Играя с отбори като „Арсенал“ и „Ливърпул“. И моите лични преживявания съм ги записала като съчинения, нямам време да обмислям в рими. Това, което изживяваш, е хубаво да го записваш, но това са емоции, които не се побират в рими.
 - Ти си толкова млада, хубава, известна, няма ли по-добър начин да споделяш чувства и емоции. Ако позволите такъв въпрос, излизате ли с приятели, забавлявате ли се в свободното време?
 - Да, имам приятели, макар това да е различно от българското разбиране за приятел. Има го, макар че то се състои в това да излезеш, да изпиеш по кафе, да се видите. Впрочем в Англия не се излиза на кафе, а на по питие, по-скоро. По-различно е от България.
 - От изданието и от сайта на клуба се вижда, че имате фенове, децата тичат за автографи.
 - Да, това много ме радва - уважението, вниманието, феновете. Самата атмосфера, когато вкараш гол, е страхотна - пеят името ти. Те са много обичат футбола. Уважават твоя труд на терена. И това, че децата те чакат след мача, може само да те радва и да ти дава мотивация да покажеш най-доброто от себе си. Това в България не съм го срещала. То ме прави щастлива и ми дава сили да продължавам да се боря.
 - Докато сте в Габрово, пак сте на стадиона с първия Ви треньор Маргарит Георгиев. Няма почивка за професионалиста?
 - О, да. Аз съм в почивка, но поддържам някакъв вид форма. С Георгиев ходим на стадиона, правим упражнения, пасове. Включих се в тренировките на габровските момчета от „Янтра 1919“. Като цяло - поддържам форма.
 - Какво ще кажете за габровския футбол?
 - Благодаря на момчетата, че ме допуснаха до тренировка и на треньора Светлин Иванов - даде ми шанс да играя с отбора. Предизвикателство - както за мен, така и за тях. Страхотна тренировка и удоволствие.
 - Какво си говорихте с момчетата. Как се държат с Вас?
 - С някои от тях се познавам отпреди и те ме познават. Ех, имаше бъзици. „Как мирише на женски парфюм на мъжка тренировка...“, но това е част от играта....
 - В Англия ухажват ли Ви?
 - Може би показват интерес, но те са по-предпазливи, не ти влизат в личното пространство. Ако не ги поканиш, никога няма да влязат никога по свояинициатива.
 - Да се върнем  малко назад. От колко години се занимавае с футбол?
 - В Габрово, когато започнах, бях на 16. Девети клас завърших в София. После бакалавърска степен в НСА, педагогически профил. Все с отличен успех. Не записах магистратура, защото заминах за Англия. Тоест от 8 години се занимавам активно с футбол.
 - Треньорите в Англия как се държат с момичетата? Строги ли са?
 - Няма връзка треньор - състезател, както в България. Тук чувстваме треньора по-близък, при тях има дистанция, друг подход. В България можеш да позвъниш на треньора, да говориш с него, В Англия е по-сложно. Но там не се крещи на състезателите - забранено е. Не повишават тон, не викат, не се карат, не крещят, не псуват. Дори да падаме с 4:0, те казват: „Браво! Well done! Добра игра!“ Само градивна критика има. Няма никога да ти кажат: „Днес игра супер зле. Заради теб загубихме!“ Те са много сдържани, знаят, че момичетата са чувствителни.
 - Имате ли приятелки в отбора?
 - Момичатата са пълни професионалисти. Няма като тук „Хайде да излезем в петък вечер“. Там отиваш на тренировка, тренираш, ставаш и си отиваш вкъщи. Няма го този манталитет, комуникация, забавление. Аз там работя, не търся познанства. Има респект. Има уважение между момичетата, но дотам.
 - Заплащането добро ли е?
 - Да, това е Втора дивизия. Надявам се да достигнем Първа лига и да е по-добро. Говоря в личен план да направя стъпка. Не знам момиче българка в чужбина да е голмайстор. Това е сериозен успех. Впрочем българка в Англия няма засега. Имаше едно момиче. То играеше във Висшата лига, не успя да заеме титулярно място, влезе във Втора дивизия, където аз съм голмайстор, сега играе в САЩ на университетско ниво. Битката е много голяма. Футболът е непрекъснато доказване. Много борба и огромен труд. Никой не ти дава масло и мед. 
 - В колко часа си лягате вечер?
 - Рано, в 20 часа, уморена съм. Сутрин ставам рано, крос, плуване и на тренировка. След мач също плувам, много добре възстановява плуването.
 - Колко мача имате седмично?
 - Сряда, неделя, сряда, неделя.... Този цикъл е убийствен, натрупва се умора.
 - Стадионите са пълни...
 - Да, има интерес. Когато играем с „Арсенал“ или „Ливърпул“, идват още повече хора. От “Арсенал“ паднахме с 6:0. Аз играх срещу една от моите любими футболистки - Джордан Нобс, вътрешен халф. Тя също е по-дребна. Но е страхотна, уникален играч. На моите години, малко по-голяма. Искам да бъда като нея. Започнах като крило, играх вътрешен халф, зад нападателя, и оттам ми дойдоха повечето голове. Реално обичам всичко в атака. Нямам претенции. Въпросът е да съм на терена и да играя. И ако имам възможност да вкарвам - добре!
 Голът си е гол. Аз съм щастлива от играта, дори когато падаме. Да играеш с големи състезатели е страхотно. Няма щастливи губещи, но е уникално на терена.
 - На една от снимките се вижда GPS под потника...
 - Сега в Англия е много модерно да играеш с GPS. Една малка машина със зададени функции - колко тичаш, колко грешки правиш, има анализ. Когато започнах вътрешен халф, за мен беше важно да видя къде изразходвам неправилно енергия на терена. Не можеш да тичаш 90 минути. GPS-ът ти дава линии на терена и ти помага да видиш къде е правилно и къде не. Дава ти информация и можеш да анализираш себе си. В мача с „Ливърпул“ за 60 минути съм изтичала 9500 м. Това е страшно много. Не може да се разхождаш в Англия. Като искаш да успяваш, трябва да тичаш.
 - Симулират ли английските момичета?
 - Не. Като цяло играят грубо, разчитат на физическите единоборства доста и няма симулации. Мъжете лежат повече от жените, показва световната статистика.
 - Какво хубаво ти се случи през тази една година?
 - Бих се похвалила с двете дузпи. Да отидеш в чужбина и да ти дадат да биеш дузпа, не съм си го представяла, а аз имам две реализирани. Имам ли 3 свободни дни, се връщам в Габрово. Градът е станал много по-красив - градинки, цветя, пейки, места за отдих... Истински променен и красив!
 
 * * *
 Малък инцидент помрачи първия ден след завръщането на Симона в родния град и първата й тренировка на стадион „Априлов“. За случилото се - фоторазказ на нейния треньор Маргарит Георгиев на стр.  3