Сабина Стругарова: „Радвам се когато съм си свършила работата и виждам усмивките на пациентите“

Сабина Стругарова е най-младата медицинска сестра в габровската областна болница „Д-р Тота Венкова“. Радват й се не само в Кардиологичното отделение, където работи, а и в цялата болница. Причината – 27 са вакантните работни места, които чакат медицински сестри, но млади хора почти не идват. Сабина е едно приятно изключение, което все пак дава надежди, че и други могат да я последват. Защо е избрала трудната професия на медицинска сестра, защо се е върнала в родното Габрово и какво бъдеще вижда пред себе си? По темата разговаряхме със Сабина Стругарова.
- Кога завършихте образованието си за медицинска сестра?
- Завърших миналата година в Плевен. Сега уча магистратура по управление на здравни грижи и ми остава още една година. В габровската болница започнах да работя от октомври 2017 година. Вече 5-6 месеца работя, тук съм засега.
- Защо записахте тази магистратура?
- По принцип се чудех много, защото не ми харесва работата с документи – да стоя цял ден на бюро. Обичам да има движение, разнообразие. Но нещата в живота се развиват, може да ми се наложи след време, да ми потрябва това образование и прецених, че ще е добре сега, докато нямам семейни ангажименти, да завърша.
- Как избрахте професията на медицинската сестра?
- И майка ми, и баща ми работят в тази сфера. Всички още като малка ми казваха, че ще стана или доктор или сестра като тях. Аз бях категорична, че това няма да се случи. Завърших биология в математическата гимназия и в дванадесети клас, когато трябваше да реша къде и какво да уча, покрай майка ми и с една моя приятелка кандидатствах в Плевен. Реших да завърша за медицинска сестра и от една страна не съжалявам, тъй като виждам хората как ми се радват, защото съм млада и се държа добре с тях. Това ми харесва и ме радва. А и наистина няма персонал, всички заминават за някъде. Всяка година завършват много медицински сестри, а никой не работи. Не знам къде отиват.
- Какво се случи например с Вашите колежки, с които завършихте?
- Някои останаха да работят в Плевен, защото са оттам. Другите работят някъде, но като цяло не мисля, че са много доволни най-вече заради заплащането. А и отношението на пациентите към тях не е добро. Тази професия вече не е толкова ценена като че ли.
- Към Вас как се отнасят пациенти и лекари?
- Аз съм доволна. Мисля, че ако се държиш добре към човека и той ще ти отвърне със същото.
- В работата на медицинската сестра има доста негативи. Професията не е много привлекателна заради нощните смени, заради работата в почивни и празнични дни. Срещате се с различни болни хора с различни характери, които не винаги са добронамерени и в добро настроение. Как се справяте с тези трудности? Кое Ви притеснява най-много в тази професия?
- Специално в нашето отделение аз съм много доволна и от лекарите, и от колежките. Добре се държат. Пациентите – също. Ако се държиш добре с човека, ако той е възпитан и културен, ще ти отвърне със същото, няма да има причина да се държи лошо. Относно смените – на мен ми харесват. Занапред когато ще имам семейство, деца, не знам как ще бъде, но засега е добре – имам свободно време.
- През миналата седмица в болницата идва здравният министър. Ако бяхте се срещнала с него очи в очи, какво бихте му казала? Какво трябва да се направи според Вас, за да има повече млади хора в професията?
- По някакъв начин трябва да се стимулират според мен. Най-важно е заплащането. Наистина професията ни е много отговорна, грижим се за хора. Не че колкото повече пари ни дават, толкова повече ще се грижим. Но много от колежките ми, с които сме си говорили докато учехме, казваха, че е много малко заплащането. Това е важна причина много от хората да не завършват образованието си за тази професия или да не искат да я работят след като завършат. Търсят работа за повече пари.
- Промени ли се отношението на хората към професията на лекаря и медицинската сестра? Имат ли те авторитет?
- Да, доста се говори за това. Няма вече уважение. Чувала съм, а и по телевизията дават, постоянни скандали и дори побой на пациенти или техни близки над лекари. Не знам къде е причината. Дори причината да е в пациентите, мисля, че лекарите трябва да бъдат търпеливи, да обясняват добре. Има пациенти, които идват и се оплакват, че докторът не им е казал нищо. И доктори, и сестри трябва да им обясняват повече всичко, което трябва да знаят пациентите и да бъдат информирани. Ако пациентите имат въпроси, трябва да си ги зададат и да бъдат информирани.
- Кое Ви стресна най-много когато започнахте за първи път работа?
- Притеснявах се да не сбъркам нещо, да не навредя на някого. Още като почнах да уча, в началото ме беше страх от кръв. Аз съм чувствителен човек и ми е трудно да гледам някой като страда. Но винаги се старая да се държа добре и да съм усмихната пред пациентите. Виждам, че това се харесва от тяхна страна.
- В това ли е удовлетворението от работата?
- Радвам се винаги, когато съм си свършила работата и когато виждам усмивките на пациентите. Когато ми благодарят – това ми харесва.
- Какви са намеренията Ви за в бъдеще? Ще останете ли да работите в габровската болница?
- Засега съм тук. Не съм от хората, които обичат да сменят местата. Харесвам града си, въпреки че много мои приятели вече ги няма тук. Младите хора почти ги няма. Много хора ме „пращат“ в чужбина, но аз не съм мислила въобще да заминавам. Засега съм тук.