Радул Серафимов: “Невинаги ръката прави това, което мисли главата“

Radul-Serafimov--“Nevinagi-r-
Радул Серафимов: “Невинаги ръ

- Г-н Самуилов, възможно ли е художникът да се изхранва единствено със своето изкуство? - Много е трудно. Вероятно би могло, ако човек се обърне към пазарните нужди и интереси, които да продават неговите картини. Да открие търсения тип сюжети, приемани м

Роден е на 11 юли 1988 г. в Габрово. Завършва специалността „Иконопис“ в Национална гимназия по приложни изкуства „Тревненска школа“, след което през 2012 г. бакалавърска степен и магистратура по „Живопис“ в класа на доц. Красимир Карабаджаков във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ във Велико Търново.
Радуил Самуилов е участвал в общи изложби в Габрово, Велико Търново, Пловдив, София, има самостоятелна изложба в галерия „Орловска 10“. Носител е на наградата на името на Едмонд Демирджиян за обещаващо развитие и посветеност на изкуството за млади автори и прави изложба в софийската галерия „Ракурси“. Участвал е в изложби на „Шипка“ 6, в галерия „Нюанси“. В момента той работи в ДТ „Рачо Стоянов“ - Габрово.

 

- Г-н Самуилов, възможно ли е художникът да се изхранва единствено със своето изкуство?

- Много е трудно. Вероятно би могло, ако човек се обърне към пазарните нужди и интереси, които да продават неговите картини. Да открие търсения тип сюжети, приемани масово. Но това, което изкарва един млад художник, съвсем не е достатъчно за осигуряване на битието му. Затова той прави компромиси най-вече с цената. Ако трябва да постави по-реална за вложения труд цена, доста трудно ще се намерят хора, които да купят картината. Това е причината за компромиса, за да се вземе една поръчка или да се продаде готова вече картина.
- Какви са предпочитанията на купувачите на изкуство?
- Колкото и да са различни, публиката в България предпочита неголеми формати картина, която да им създава определен уют, да радва окото им с цветовете си. Все пак, живописта е доста емоционална като занимание. А чисто от сюжетна линия всеки подхожда спрямо собствените си разбирания и възприятия.
- Като млад художник считате ли, че можете да се справяте с изискванията на пазара, осмелявате ли се да правите поръчкова живопис?
- Да, работил съм и по поръчка със зададени предварително изисквания, правил съм и копия на картини, на снимки без проблеми.
- Участията Ви в общи и самостоятелни изложби осигуряват ли продажби на Ваши картини?
- Участвам с работи, които, така да се каже, рисувам за себе си, от лична потребност. Този тип картини биха били продаваеми за много малка част от хора – предимно колекционери на съвременно изкуство, поради големия си размер. Привърженик съм на големите формати, които достигат до 2 метра, а те са трудно продаваеми. Те са създадени за собствено удовлетворение, въпреки че и от тях имам две продажби. Едната е чрез „Саче арт“ – най-голямата интернет платформа за продажба на изкуство на галерия „Саче“, а другата е от самостоятелна изложба в София.
- И Вие сте като хората от бизнеса, голяма част от чиито експортни поръчки са в резултат на участията им в международни изложения?
- Може и така да се каже, но не толкова за поръчки, а за контакти, за участия и в други изложби. И евентуално за поръчки.
Все пак и ние произвеждаме своеобразен продукт. Културен продукт, който следва своя път на експониране, на интерес от колекционери, докато се стигне до евентуална продажба.
- Всеки художник има различни периоди в своето творчество. Вие имате ли си такива?
- Не бих могъл да кажа, че изпадам в различни периоди. Може би от литературна гледна точка се разкрасява живота на художниците при описването на техните вълнения, на работата в ателието или местата, където творят. При мен е по-просто. Има периоди, в които човек е с много идеи и кипи от желание за работа, в други моменти не може да поддържа темпото и следва малко почивка, поглед отстрани на свършеното дотогава – да види какво е направил. Та, от тази гледна точка бих могъл да кажа, че в момента съм до известна степен в латентен период.
- Може би зимата предизвиква подобна нагласа?
- Сезоните нямат значение. Обикновено повече работя през зимата, повечето картини съм направил в този сезон. През лятото човек има възможност да е непрекъснато навън, да трупа впечатления, да попада на интересни места, които на по-късен етап раждат различните идеи.
- Кое Ви тласна към рисуването, наследствена ли е страстта Ви към изкуството?
- Още от малък обичах да се занимавам с рисуване, доставяше ми голямо удоволствие да покривам белите листове с някакви мои си фантазии.
- Кои бяха учителите Ви?
- Още преди да отида в Трявна, може би на около 5-6-годишна възраст, ме записаха на уроци при Божидар Ковачев в Детската школа по изкуствата и първите ми стъпки са свързани с него. После, за да ме приемат в Трявна, се подготвях при Иван Донков. В университета много силно влияние върху мен оказа доц. Красимир Карабаджаков, който е невероятен художник и чрез своя начин на мислене успя да ми отвори очите за тънкостите на съвременното изкуство. Всеки учител оказва влияние върху развитието на ученика, който непрекъснато трупа информация, която с времето изкристализира и остават точните думи или щрихи и цветове.
- Идва ли момент, в който натрупаните впечатления са толкова много, че си казвате: „Не бих могъл да продължа, ако не се освободя от тях!“?
- Има го и този момент, особено когато нещо ти е направило много силно впечатление, когато го виждаш вече като картина и бързаш, докато я има тази емоция вътре в теб, да я хвърлиш върху платното. А там вече тя си тръгва по своя път – всичко е по-различно от представата. Случването на една картина е много и различно. От първоначалната мисъл, че от започнатото може да се получи шедьовъра на живота ти, изведнъж да разбереш, че нищо няма да излезе от това, което правиш. Често се случва. Всяка картина носи в себе си своите различни етапи на развитие.
- Как се развива творческият процес при Вас?
- Не бих казал, че всеки път е по един и същи начин. Преди да захвана всяка своя работа е различно. А и всеки художник реагира различно. Специално аз преди да започна обичам известно време да наблюдавам платното. Бялата повърхност, която по определен начин провокира да се случи нещо върху нея. Преди да сложиш боята върху нея, това е идеалната повърхност, която кара човека първо да си събере мислите, да разбере какво точно иска да направи, да си отговори на въпроса защо иска да го направи. Въобще, преминава един период на вътрешен разпит, на непрекъснати въпроси и отговори, докато започне същинското рисуване.
- Отговаряте си защо рисувате точно това, което прави ръката?
- Невинаги ръката прави това, което мисли главата. Има случаи, когато вътрешното усещане те припира и ти казва, че всичко върви както трябва, че си на прав път и продължава. Но има случаи, в които внезапно спираш, без да можеш да си отговориш защо е така. Тогава се налага да се дистанцираш, два-три дни дори, да не гледаш какво си направил и едва след това да се върнеш към свършеното, за да разбереш какъв е бил първоначалният ти поглед, какво не е наред, какво може да се промени и как да продължиш. Всъщност, тези усещания са трудни за обяснение.
- След като получихте наградата, почувствахте ли се поласкан, егото Ви промени ли се?
- Почувствах се по-добре. Хубаво е, когато човек получава награда, то е един вид поощрение, оценка за труда му, стимул за по-нататъшната работа. И най-вече усещането, че е тръгнал в правилната посока, а не върви по задънен път.
- Вие сте млад художник, какво е отношението на по-възрастните творци към Вас, общувате ли помежду си?
- Познавам се с част от габровските художници, но се виждаме само при откриването на изложби. Тогава всеки обсъжда с останалите какво е правил. Но освен тези срещи, габровските художници нямат друго свое място, където да се събират, да коментират това, което ги вълнува, да споделят помежду си.
- Имате ли нужда от по-чести контакти помежду си?
- Хубаво е да има общуване помежду ни. Да се срещаме младите художници, да коментираме актуалните тенденции в изкуството не само за България, но и за света. В Габрово младите художници останахме много малко, но всеки е зает със собственото си оцеляване и се затваря в себе си. На семейните колеги им е по-трудно, отговорностите им са по-големи. Докато аз разполагам с времето си, съобразявам се единствено със себе си и правя повече картини, включително и по-големи по размери.
- Любовта не Ви ли е застигала?
- Все още не.
- Питал ли сте се какво би станало, ако...
- Човек си задава такива въпроси, но си мисля, че обикновено когато тези неща се случат, не знае как ще реагира. И ситуацията, в която ще попадне, няма да има нищо общо с представите му до този момент. Но вярвам, че би било прекрасно.
- Успявате ли да поддържате духа си бодър?
- Старая се, ако не го правя, съм заникъде. Човешкият живот е непрекъсната борба и много труд, което всеки трябва да го осъзнае. Затова съм благодарен на съдбата, че попаднах в театъра. Видях, че се търси сценичен работник, кандидатствах, но директорът на театъра г-жа Невена Митева прецени, че ще бъда по-полезен като художник-изпълнител и ето ме, вече няколко седмици работя тук.
- За това време успяхте ли да усетите дъха на театралната атмосфера?
- Тепърва ми предстои да дишам този, зареден със специфичното ежедневно творческо напрежение, въздух, непрекъснатото движение носи предчувствието, че предстои нещо хубаво да се случи. Интересно е как в началото от един текст само постепенно постановката ще бъде „облечена“ в декори, между които актьорите ще преживяват на сцената поредната история за своята публика. Досега съм бил в театъра от едната страна - на зрителя, а сега се потапям в атмосферата на истинските театрали. Засега изпълнявам работата, която ми се възлага. И продължавам да рисувам.
- Считате ли, че наистина човек сам гради своето бъдеще и от него зависи докъде ще стигне?
- От човека зависят много неща, но винаги има външни фактори, които невинаги могат да бъдат контролирани и понякога да го поведат в друга посока. Като предложения за нещо различно. Или болести.
- Важно ли е човек да умее да се възползва от момента, да успява да подготвя следващите си крачки в живота?
- Всеки има своите цели и стремежи, преследва ги по свой начин, опитва се да осмисли живота си, но рецепти за справяне с всяка ситуация няма. Въпреки това човекът продължава да върви напред. Да, понякога се спъва, изправя се и продължава. И винаги си задава въпроси как да живее по-нататък, колебае се да остане ли в Габрово, търси възможности да припечелва повече, иска и още, и още.
- Направил ли сте окончателния избор на своя път?
- За мен би било най-добре да се занимавам единствено с живопис и съм го решил отдавна, но не зависи само от личния избор, от качествата на човека, а и страничните влияния са от значение.
- Какви компромиси сте готов да правите в името на своето изкуство?
- И сега ги правя с цената на картините си, за да си купувам материали – бои, платна и други материали. Не знам докога ще продължавам да ги правя.
- Компромисите с цената на своя труд носят ли Ви усещане за непълноценност, създават ли дискомфорт?
- Не си разрешавам да изпадам в отчаяние, макар компромисите да ми създават лошо настроение, но живея с мисълта, че всичко минава с времето и се преодолява. Може би, защото съм оптимист.
- Извън рисуването кои са любимите Ви занимания?
- Обичам туризма - с приятели непрекъснато ходим сред природата. Катерим се по баирите най-вече около Габрово и из Стара планина. Най-голямо удоволствие ми е доставил масивът Триглав в нашия Балкан. Наоколо има толкова хубави места – Витата стена, Градище, стига да умееш да им се наслаждаваш. Понякога се занимавам с колоездене. Много ми е приятно да цепя дърва.
- Сбъдвате ли детските се мечти?
- Детските ми мечти са били много и мимолетни, отлитали са нанякъде. Към днешния ден искам животът да ми донесе шанса да продължа да правя хубави картини. Когато направя картини, които си харесвам, се чувствам удовлетворен от работата си, дори и никой да не ги види.
- Кога разбирате, че картината Ви е добра?
- Понякога веднага, друг път трябва да се откъсна за повече време – за седмица или две, от картината, да я погледна отстрани с различен поглед и едва тогава успявам да преценя и оценя свършеното от мен. Когато работата ми е несполучлива, да се запитам как съм могъл да направя нещо толкова калпазанско. В такива моменти започва задаването на многото въпроси към себе си – защо се е стигнало до такъв резултат, какъв е бил подходът ми, не съм ли избрал подходяща цветова гама, въобще какво съм пропуснал. Който се занимава с изкуство, знае, че това е постоянен процес на самонаблюдение и то доколкото е възможно със страничен поглед - как би видял тази картина напълно дистанцираният от изкуството човек. Важно е да я види с очите на публиката. И това е непрекъснат мисловен процес.
- Какво са човешките мечти всъщност - илюзия, копнеж, стих?
- Мечтите! Те са много различни. Зависят от това по какъв начин човек гледа на света. Понякога всичко наоколо е илюзия, а всъщност днес сме тук, утре ни няма.
- Кои за Вас са най-важните неща?
- Като всеки човек, считам, че най-важно е здравето. Няма ли здравословни проблеми, би могло да се намери изход от всяка друга ситуация. И да продължа да се занимавам с това, което ми доставя най-голямо удоволствие.
- Рисуването ли е Вашата страст?
- Да. Всяка една дейност, независимо дали е свързана с изкуство или с друго, върши ли се с желание, отдава ли й се човек изцяло, тя се получава добре.
- Споменахте, че искате да стигнете до големите западни галерии?
- Да, защото тогава се откриват значително по-големи възможности. За съвременното изкуство има няколко големи центъра - Берлин, Лондон, Ню Йорк. В пазарно отношение на Запад има много и мощни финансово институции, свързани с музеи за съвременно изкуство, които работят с много художници. Голяма роля играе и рекламата. За жалост, българите сме много бедни, за да си позволим дори малко разточителство. А и тук самото възприемане за съвременно изкуство е доста по-различно, да не говорим, че във финансово отношение разликата е огромна. Въпреки това и Габрово има своите художници, с които да се гордее и за които светът говори - Христо Явашев, Недко Солаков, Николай Панайотов от Севлиево.
- Важно ли е за твореца да успее да вдъхне от въздуха на мястото, наситено с изкуство, с творчески дух и силна мисъл?
- Хубаво е човек да пътува и да попива различни култури. Да усетиш многообразието от творчески попадения, за да видиш къде си самият ти, да разбереш кой как разсъждава и възприема нещата от заобикалящия го свят в живописта. Аз съм пътувал до Франция, Швейцария, до биеналето във Венеция. И когато съпоставям, разликата е огромна между това, което се прави там, между публиката там и тази, която почти липсва тук.
- Опитвал ли сте да разберете защо в другите европейски държави гъмжи от публика дори в малките провинциални галерии, а при нас хората, които посещават изложби, са все едни и същи?
- Освен като среда - културна, обществена, има значение и чисто икономическата възможност на една държава да се грижи за развитието на изкуството и културата, доколко ще съумее да отдели достатъчно средства за това. Тук, разбира се, има определени плюсове. Няма такъв наплив на художници, например като в Западна Европа. Там конкуренцията е огромна и е много по-трудно да бъдеш забелязан, да участваш в изложба, да не говорим за самостоятелна изява. Всичко опира до оцеляване и реализиране на идеи. Тук ограниченията са в материален план докъде можеш да реализираш своите виждания, не бих могъл да направя изложба например от предпочитаните от мен голямоформатни картини, чиито размери са по 3-4 метра - в материално отношение и като пространство за рисуването им, и за съхраняването след това. Когато на Запад се прави изложба, всяко нещо е точно разпределено, включително и къде ще отидат след това картините като продажби. Планирането на една изложба там се прави повече от година преди откриването й. Затова считам за важно човек да се докосне до начина на мислене на големите, за да успее да се впише в креативността на съвременния свят.
- Мечтите умират с времето?
- Мечтите никога не умират. По-скоро в един момент разбираш, че вече е отминало времето за осъществяването й и възможността за реализирането й е безвъзвратно загубена. Тогава човек започва да търси следващите си цели, като ги осъществи, да набележи новите и така непрестанно да върви напред, да не се спира. За нас, художниците, вероятно може да се каже, че животът ни е като низ от изложба на изложба. А сега се стягам за участие в изложба пейзажи в ново галерийно пространство в София през април, за която съм поканен заедно с още трима колеги от страната.
- И все пак какви са мечтите Ви?
- Той, човекът, е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Но когато са прекалено големи, в стремежа си да ги достигне, може да се загуби в тях и да остане разочарован. Затова предпочитам да действам стъпка по стъпка. Пък, докъдето стигна.
- На кой връх бихте искал да се изкачите?
- На Вихрен и на някой връх на изкуството в Западна Европа - там има много върхове за покоряване!

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Индустрия

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня