Проф. Румен Пенин: „Географията е пътешествие и приключение”

Проф. д-р Румен Пенин е преподавател по природна география в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Роден е в гр. Септември. Завършил е гимназия в родния град и география в Софийския университет (1981 г.). Бил е учител две години в VII училище в София. Докторант на Московския университет с дисертация „Басейнът на река Струма и екологичните й проблеми“. Професионалният му път на учен, повече от 25 години, започва като асистент на проф. Милан Георгиев по „Природна география на България“ в СУ. В момента чете лекции и по „Природна география на континентите“, „Геохимия на ландшафтите“, а също и „Методика на изследване на природната среда“. 

Автор е на 72 учебници, учебни помагала, 17 книги, речници, монографии, някои в съавторство.

- Проф. Пенин, добре дошли отново в Габрово след няколкогодишно прекъсване. Как опознавате природата на света?
- Бях ученик в пети клас, когато се запалих по предмета география. Преподаваше ми г-жа Тошкова. И оттогава 40 години интересът ми не секва към физическата, природна география. А това е свързано с пътувания. Със собствени пари. Използвам самолети, кораби, дори автостоп. Наскоро бях на остров Мартиника в Карибския басейн. От Париж до там пътувах със самолет. Обиколих острова за седем дни на автостоп. Бил съм в 100 държави на петте континента за около 40 години. Първите няколко държави се посещават лесно, но после е трудно. Бивша Югославия беше първата страна, която посетих, когато бях 10-годишен. Имахме приятели в Македония, която сега е самостоятелна държава. В Европа съм бил във всички държави с изключение на Люксембург. Още не съм ходил на шестия континент - Антарктида, но там няма държави и няма да прибавя нищо към броя им... Ха-ха-ха.
- Избрахте темата „Индонезия“ за аудиторията в Габрово.
- Изборът ми бе, защото темата е много комплексна със самата природа, селища, култура. Това е най-голямата мюсюлманска държава - с 230 милиона население и 90 народности.
Опитах се да предам на публиката това, което успях да видя преди шест години за около един месец - ландшафта като природно образование, безспорно флората, фауната, хората, вулканите. Какво ли не може да се види там - от растенията: огромният фикус с площ 2.5 дка с въздушните корени, хлебното дърво, плантации от тиково дърво, мангови гори с много птици, многоетажните екваториални гори, амароро - най-високият, красив цвят в природата, 10 000 вида орхидеи, екзотичните плодове, водопадите и... голямата бедност сред населението.
От Източна Индонезия впечатляват островите с вулкани. Интересно е, че на остров Ява управляват мъжете, жените работят на полето. На остров Суматра управляват жените... Развит е много риболовът. На остров Калимантан (Борнео) в джунглата живеят орангутани. Придвижването е с водачи и лодка по реката (магистралата на джунглата). Във вътрешността се спазват правила на придвижване за наблюдение на живота в джунглата. Много интересно бе стадото маймуни, което се придвижваше с прехвърляне по дърветата. Малкото маймунче живее 3 години на гърба на майка си. Някои дървесни видове достигат до 80 метра височина. Тук е и гибонът с характерните си дълги ръце и крака. Привличат внимание дивата свиня, торният бръмбар.
На остров Комодо са разпространени вараните (като праисторически чудовища) - огромни гущери с дължина 3-4 м и тегло 160-200 кг. Хранят се с месо. Един френски изследовател имал неблагоразумието да остане сам през нощта и бил бързо надушен...
- Кои природни забележителности по света са Ви впечатлили?
- От Европа харесвам природата на остров Сицилия, вулканите на остров Исландия, особено Скандинавския полуостров - бях повече от 10 дни по фиордите, Алпите и разбира се, българската природа. От Азия - Далечният Изток с пътуване по река Амур. Попадал съм в Сибир, в пустинята Руб Ел Хали в Обединените арабски емирства. От Южна Америка - може би Галапаговските острови. Невероятно красива е Бразилия, от Северна Америка – Ниагара. Куба от Големите Антилски острови. В Южна Африка невероятно нещо е остров Мадагаскар. Обиколил съм Кения, Мароко, Египет. Неотдавна посетих Тунис. В пустинята Гоби бях на голяма експедиция от Московския университет (1991 г.). Вътре в пустинята не беше падал дъжд дълго време и с камиона, с който пътувахме по една суха река, която само след 4 часа паднал дъжд в планините оживя. Камионът затъна и ни трябваше цяла нощ да успеем да се измъкнем живи. Така че съм попадал в ситуация, когато животът много се цени. Приключение, което не е от най-приятните.
Невероятно красив е изгревът от вулкана Фуджи в Япония, на който специално съм се изкачвал. Земетресение съм преживявал в Индонезия.
- Какво приканвате Вашите студенти?
- Светът е прекрасен. Стига да искат, може да го видят. Светът трябва да се опознае с географските методи. Обикаляйки го, да можем да го сравним с България.
Моят преподавател проф. Мартин Гловня казваше: „Няма нищо случайно в природата“. Аз добавям и в обществото и света.
- Върху какво работите сега?
- Върху геофизични методи на околната среда на Азия.
- Какво Ви очаква?
- В 120 университета в Русия се преподава география. Предстои голям руски географски фестивал в Санкт Петербург от 5 до 11 април. Ще водя осем студенти. На фестивала има състезание между всички тези университети. Показват се фотоизложби, карти. Картографията е вторият език на географията. Интересни са културните вечери. За нашето участие подготвяме българска ръченица. Ще пеем.
В България също предстои такава интересна проява.
На 25-26 април в Ямбол ще се проведе първият географски фестивал у нас. Член съм на организационния комитет. Замислили сме голямо шоу. Поканили сме и габровци.