Проф. Петков представи „Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка“ първо в Габрово

На 21 март в Регионалния исторически музей в Габрово бе представена „Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка“ на проф. Петко Петков. След издадения наскоро сборник на комитета „Памет габровска“, в който е събрано всичко писано по темата от краеведа Ангел Ангелов и радетеля за връщане на името на връх Свети Никола - бившият кмет на Габрово Иван Ненов, сега се появява и „тежката артилерия“ - историческо изследване, което уточнява промените в имената на по-високия връх от Свети Никола през Столетов връх до Шипка, каквото е името и на съседния по-нисък връх. Така и двата върха получават едно и също име – Шипка. Проф. Петков защитава тезата на сегашните защитници на историческата истина от двете страни на Балкана – от Габрово, Казанлък , Ст. Загора, гр. Шипка, които настояват за връщане на името Свети Никола. Той също смята че възстановяването на историческата традиция и връщането на името Свети Никола на по-високия връх ще има благоприятно въздействие за активизирането на културно-туристическата дейност и за изваждането от забравата на много по-малко посещавания след 1977 г. връх Шипка Книгата e единственото досега монографично изследване за имената на върховете на националната слава и величие Шипка и Св. Никола.
Проф. д-р Петко Петков е известен учен, преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, роден и израснал в Казанлък, отлично запознат с историческите факти по именуването и преименуването на по-високия старопланински връх. Той е изкушен от темите, свързани със Старопланинския регион и дори е кръстник на нова научна област в българската историческа наука - „Старопланинистика“. Той е научен ръководител и на петата научна конференция „Старопланинският регион – минало, настояще, перспективи. Развитие на културния туризъм“, която ще се проведе през октомври в Габрово.
Професорът избра именно Габрово, за да представи за първи път книгата си. Пълната зала в музея беше доказателство за живия интерес на габровци към темата за имената на двата върха и желанието им най-после тази несправедливост да бъде премахната.
Проф. Петков се спря на някои възлови моменти от труда си като историята на преименуването на върха от Свети Никола на Столетов връх. Опроверга твърдението, че това е станало заради забележка на Леонид Брежнев, че върхът на бива да носи името на царски генерал, опроверга и писанията, че и Иван Вазов нарича върха Шипка. С използването на много документи и исторически факти в книгата си той проследява и как се стига до преименуването на върха от Столетов връх на връх Шипка през 1977 година, ролята на парка-музей „Шипка-Бузлуджа“, в който има и още едно несъответствие – връх Бузлуджа се нарича Хаджи Димитър от 1942 година, но никой не го нарича така. Книгата има и актуално обществено звучение. Професор Петков призна, че е един от многото ентусиасти, който влязъл малко късно в движението за връщане на истинското историческо име на по-високия връх Свети Никола и за запазване на историческото име на истинския връх Шипка. За съжаление и след последното искане на голяма група българи за връщане на името, реакцията на предишната президентска администрация от началото на 2017 година е формален и кратък отказ. Това мотивирало проф. Петков да събере доказателства, аргументи, исторически извори, географски карти и т. н., за да стане ясно, че не става дума просто за едно искане на някакви си хора.
„Тук става дума наистина за един много сериозен въпрос от национално значение – каза проф. Петков. - Даже донякъде от интернационално, защото 100% към Шипка имат отношение и други страни. Тази пълна зала ме кара да съм пълен с оптимизъм, че този път може би ще има адекватен отговор от президентската канцелария. Надявам се, че сега като получи и прочете книгата, президентът ще бъде още по-наясно в неговото убеждение в полза на нашето искане... Надявам се, че експертното ми мнение, ще има ефекта да подсили аргументацията на това искане и да убеди държавните органи, от които зависи, да направят тази смела крачка, защото сме вече в 40-тата година след второто преименуване. Минат ли 50 години и ако нищо не се направи, че ще бъде забравен този връх. Представяте ли си – да бъде възпят върхът, възпят от Вазов, основната част от нашата национална гордост. Мисля, че този път няма да го допуснем.“
Сред изводите, които авторът на книгата прави накрая, е и този, че връх Свети Никола, където е Паметникът на Свободата, не е променял това свое име поне две столетия – със сигурност през деветнадесети век и през по-голямата част на двадесети. С това име той е известен през османското време, не са го променили дори османците, защото пътуващите през този проход са вярвали, че светията ги пази. Няма никакво съмнение, че и нашите опълченци и русите от Брянския и Орловския полк са вярвали в тази закриляща ги енергия. В това проф. Петков е почти сигурен. Никога връх Свети Никола според него до преименуването му през 1977 година не се е казвал Шипка. Този факт се подкрепя от множество документи и карти, а след излизането на книгата има открити и нови доказателства.
Какво да се направи занапред? Това е въпросът който вълнува както проф. Петков, така и дошлите да го чуят габровци. Според него трябва да се направи нова подписка до президентството от ветераните в битката за връщане на името Свети Никола и запазване на славното име Шипка на по-ниския връх, към която ще се присъедини и той.
Иван Ненов благодари на проф. Петко Петков, че е удържал на думата си, дадена преди три години в същата зала, че ще се бори за връщането на името Свети Никола. Според него малката част от дадената дума с написването на книгата е изпълнена. Той предложи професор Петков заедно със свои колеги историци и съмишленици да поиска лична среща с президента по този въпрос. Така би било по-авторитетно, ако учени хора аргументират искането. Вторият вариант е общинските съвети в Габрово, Казанлък и Стара Загора да излязат със съвместни решения, в които се предлага връщането на името Свети Никола, да се иска лична среща на председателите на общинските съвети с президента и решението да му се връчи тогава, а не да се изпраща първо на Комисията по наименуване на обекти от национално значение и населени места. Третият вариант – по предложение на група народни представители такова предложение да направи Народното събрание. А аргументите, изложени в книгата на проф. Петков, да се ползват като основание за искането за връщане на името Свети Никола.
„Трябва да се поправи тази неправда – категоричен е проф. Петков. - Става дума за едно много сериозно изкривяване на националната памет и на основанията за нашето достойнство.“