Николай Сираков: „Когато искаме да променим нещо в живота, трябва да променим мисълта си”

 От 2007 година Сираков е бил секретар на Община Габрово, зам.-кмет, кмет, председател на ОбС. Пракува йога и е привърженик на древната източна философия. За „100 вести” Николай Сираков коментира как ще прилага в управлението на Габровска област наученото досега в общинската администрация и уроците на източните философи.

- Г-н Сираков, какъв късмет Ви се падна в новогодишната баница?
- Много късмети изтеглих. В тях имаше от трите неща, които човек си пожелава - здраве, пари и партньор в живота. Понякога е препоръчително да имаме лек физически дискомфорт, за да имаме цялостно здраве. Но преди всичко е необходимо да имаме стабилен ум, затова е задължително да бъдем физически здрави.
Пари – това са необходимите материални условия, за да съществуваме на Земята, защото когато ги имаме, не трябва да губим време да ги създаваме, а да се отдадем на нашата работа. И третото нещо – партньор в живота, това са взаимоотношенията между хората.
- Каква беше 2014 година за Вас в личен и професионален план?
- Това беше една от последните години от един цикъл, в който аз работех изключително върху себе си – по-скоро лабораторно. Това означава, че се бях малко изолирал, затворил в средата, в която общувам, за да поработя върху себе си. За мен беше важно да приложа вече на практика онова, което знаех от години. 2014 година беше последната от този цикъл на подготовка. Оттук нататък ми предстои всичко, което научих лабораторно, да го приложа на практика. А това означава да вдъхновявам и да помагам на хората да се справят с удоволствие с предизвикателствата на живота.
- Освен тези практики, как ще Ви помага административният опит, който натрупахте в местната власт?
- Това ще ми помогне, защото вече съм запознат как чисто административно работят институциите и няма да ми е необходимо време, за да се запознавам тепърва с механизмите на работа на тези институции. За мен всичките постове, през които преминах, бяха едни изключителни предизвикателства, защото пораждаха онези силни контрасти в мен, които пък пораждаха и моите силни желания. Пътувайки към тях, аз развивах други способности от моя характер. Продължавам да твърдя, че не съм политик, не разбирам политиката такава, каквато е в момента. И се опитвам във всяка една от администрациите, в които съм работил, да открия нейния скрит потенциал, както и на работата, която съм вършил.
Ако погледнем нашата източноправославна религия, ще открием, че Бог създава първо условията, а след това и човека. Така е и в живота – първо ни се дават условията, а след това трябва да открием какво да вършим. И тук е едно от погрешните виждания според мен. Ние, хората, решаваме с нашия аналитичен ум какво да правим. Измисляме си и си поставяме някаква цел. И за да постигнем тази цел, ние започваме да създаваме условия за нея. Искаме да сложим определени хора на определени места. Да имаме определени средства, за да изпълним определени дейности, т. е. създаваме всички условия, за да постигнем нашата цел. Но това е в разрез с нашата религия, в разрез с това как е устроена Вселената. Първо са условията, а след това онова, което трябва да правим. Затова аз се оглеждам в условията, в които се намирам, и се опитвам да открия скрития потенциал, т. е. кое е онова нещо, което трябва да правя, а съм забравил, за което са ми необходими точно тези условия. Така че аз не променям условията, откривам скрития потенциал на тези условия и започвам да реализирам този скрит потенциал. Това е предизвикателството и едно от нещата, които се опитвам да приложа във всяка една от администрациите, в които съм бил, и в работата си във всяка една от ситуациите.
- Може ли да кажем, че една от причините българският преход да е толкова дълъг и не толкова успешен е, че управленците ни досега не са надграждали условията в страната, а са ги създавали отново и отново – все едно, че историята започва от тях?
- Знаете ли каква е разликата между политическия и духовния водач? Политическият се мисли за много умен и той решава какво трябва да се случи на народа, а след това започва да го убеждава в неговата истина и да иска да подчини народа да го следва. Духовният водач е този, който умее да слуша народа, умее да формулира зараждащите се потребности в хората и да помага със създаването на условия тези потребности бързо да израснат. В контекста на това, което казвам, ще дам един нагледен пример. Представете си живота – личният си живот, работата, която вършите, включително и политическата обстановка, като едно кино. А ние сме зрителите – седим и гледаме на един голям бял екран филма. Докато го гледаме, виждаме в него нещо, което не ни харесва. И то поражда желание в нас да го променим. Примерно, гледаме главния герой, че е без мустаци и си казваме, че ако е с мустаци, ще е по-добре и ни се иска да променим филма. Въпросът ми е: „Колко от зрителите, които искат да променят филма, стават и отиват до белия екран и рисуват мустаци на героя? Никой не го прави! Никой, който иска да промени филма, не отива да променя героите, които са прожектирани на белия екран, защото те са илюзия. Белият екран е живота, а ние сме зрителите. Къде е киномашината? Тя е нашият ум. Онази лента с 24 кадъра в секунда са мислите, които преминават през нашия ум. А очите са онези лампи, които прожектират. Това, което виждаме в полезрението си, е филмът – животът на белия екран. Когато искаме да променим нещо в живота, който виждаме чрез очите си, не отиваме да сложим насила мустаци на човека. А трябва да се върнем вътре в себе си и да променим кадъра на лентата, т. е мисълта.
Променяйки мисълта, ние променяме всичко в живота си. Когато това нещо го осъзнаем, когато успеем да дистанцираме нашия ум от обусловената природа, която виждаме около себе си, тогава ще видим в какъв пълен абсурд живеем.
- Как ще определите условията в Габровска област, които Вие като областен управител ще използвате и ще надграждате?
- Габровска област е една от добре развиващите се области в страната, да не кажа най-добрата, като изключа столицата. Някои ще кажат, че това са глупости – няма бизнес, няма пари, населението застарява, живее се зле. Но позволете ми да не се съглася с това. Първо – брутният вътрешен продукт на глава от населението за Габровска област е най-високият. Второ – средната работа заплата в Габровска област е по-висока от средната за страната. Трето – тук има университет, имаме големи инвеститори, имаме изключително атрактивни културно-исторически забележителности, които са в основата на туристически дестинации. В същото това време една добре развиваща се област е част от един регион – Северен Централен регион за развитие, който стремглаво върви надолу. И вече по икономически показатели се е изравнил със Северозападна България. Това са фактите. Да, демографското развитие е такова, че населението намалява. Да, бизнес климатът е такъв, че не се правят големи инвестиции. Да, в някои от общините, като Габрово, нямаме ресурс да привличаме инвестиции с хиляди хора, както в Севлиево. Но ние трябва да открием скрития потенциал на тези условия, т. е. коя е онази насока, в която трябва да се развива нашата област, за който са необходими тези условия.
Често ме питат: „Ще сменяте ли хора в областната администрация?” Не! Няма да правя промени! Много съм благодарен на демографското развитие – то е полезно за България. Когато останем толкова малко хора, ще спрем да се делим на сини и червени, а на кадърни и некадърни. И вече няма да има значение кой от коя политическа партия е, а кой може да свърши определена работа качествено. Когато останем по-малко хора, може да работим в по-тесен кръг, по-вдъхновено и да вървим по-лесно по пътя, по който сме тръгнали. Когато имаме потенциала на една по-добре развиваща се област към момента, ние можем да се фокусираме в силните страни, които имаме и да ги засилим още повече.
В същото време, когато сме част от един регион, който върви надолу в собственото си развитие, ни кара да бъдем лидери в този регион и да ни държи нащрек да откриваме скрития потенциал къде може да бъдем още по-добри. Не кои са нашите слабости, а къде може да бъдем по-добри. Тогава вече имаме ролята да бъдем локомотив и двигател да теглим в развитието си цял регион. Когато помагаме на другите, ние помагаме на себе си. Една от древните тибетски мантри гласи: „Всичко, което искам за себе си, трябва да го дам на другите. Когато ние сме добре, но сме в регион, който не е добре, тогава имаме уникалния шанс да помагаме на другите да бъдат и те добре. Така може да говорим за условията и на отделните сектори, какво трябва да правим там, въпреки че трябва да кажа, че структурите областна администрация трябва да бъдат преосмислени, защото те нямат ресурса към момента да упражняват отделна политика.
- Вие определихте ли вече Вашите приоритети като областен управител?
- Аз се срещнах с всички кметове – остана само да се срещна с кмета на Дряново. Срещнах се и с повечето ръководители на държавните институции. Аз не определям приоритетите, при моите срещи помагам на институциите сами да определят приоритетите си.
А ако говорим за най-големите приоритети на Габровска област, това са тунелът под Шипка, справянето с надстройката на стената на язовир „Христо Смирненски”, водохващането на габровските села по посока Севлиево, защото това ще реши проблема с водоснабдяването на община Севлиево. Изграждането на язовир „Мокра Бяла” ще остане проблем не само заради финансирането, а жителите остават толкова малко, че става безсмислено изграждането на такова голямо съоръжение. В същото време трябва да се мисли има ли друга възможност за решаването на проблема. Оказа се, че има. Язовир „Нейковци” си остава приоритет за района на община Трявна.
Ако говорим за пътища, има един участък Крамолин - Малък Вършец, който трябва да бъде ремонтиран. Трябва да бъде рехабилитиран пътят Габрово-Севлиево. Входът на Севлиево след Водния проект е необходимо да се възстанови.
Следвайки правилото, че човешкият ум помни до три, свеждам приоритетите до три, върху които да се фокусираме и да изпълним. А под черта има много и всеки, който бъде изпълнен, ще е добре.
Но тук пак ще стигна до големите болки на областните администрации, че нямат властови механизми. Политиките, които би трябвало областна администрация да свежда до местните структури, сега преминават през съответните министерства и агенции. В крайна сметка областният управител остава изолиран.
- Това е констатация и на предишни областни управители. Не е ли време вече това да се промени?
- С народните представители на ГЕРБ и на Реформаторския блок вече съм провел срещи и съм доволен от тях, защото говорим вече за конкретни приоритети на региона, които те трябва да отстояват. За някои от тях се изискваха законодателни промени, които вече са направиха. Едни от партиите подкрепиха промените в Закона за държавната собственост. Други, които твърдят, че работят за региона, не подкрепиха тази промяна. Към тези депутати имам конкретен въпрос: „Как работят точно за региона извън политическите си партии?”
За съжаление, все още не съм имал среща с тях. Надявам се в първите седмици от 2015 година да имам тази възможност.
- Г-н Казак и г-н Добрев ли имате предвид?
- Да! Те като че ли са фокусирани повече върху националните приоритети, а по-малко обръщат внимание на местните. Но пък съм изключително очарован от депутата от Реформаторския блок Борис Станимиров и на ДСБ, че имат такава политика - да имат излъчен представител, който да отговоря за региона все едно, че е избран за този регион, въпреки че не е. И смятам, че това е правилната политика, защото на кметовете им е изключително трудно. Ако искаме те да бъдат по-близо до населението, трябва по-малко да стоят в София. А по-малкото стоене в София не означава областният управител да ги отмени и да ходи от министър на министър да проси пари и да решава казуси. Това означава да имаме силно законодателство, което да регулира и да решава проблемите така, че да не се налага на местната власт да търси лоби в София.
- Каква следа искате да оставите като областен управител?
- Аз се наслаждавам на пътуването. Не мисля за следа, защото, както виждаме, ситуацията е динамична и не се знае колко време ще бъда областен управител. Ако кажа, че искам нещо да бъде завършено, може да не стигне мандатът. Но искам да кажа нещо друго – няма нещо, което един областен управител иска да бъде завършено, защото няма такива механизми в неговите дейности. Той нито може да направи път, нито може да построи сграда или културно събитие. Това не е негова работа и това е едно от нещата, които се опитвам да преосмисля в момента.
Областните управители трябва да дават добра среда на местните власти да работят. Да могат ясно да формулират настроенията и потребностите на общността през изпълнителната власт.
Областните администрации са по-скоро посредници и се грижат за добрата комуникация и добрия климат за осъществяване на всички намерения на местно ниво. Така че трудно бих могъл да кажа, че има нещо, което да е физическо видимо, което един областен управител може да направи. И тъй като областните администрации са оставени малко във вакуум, всеки от моите колеги преосмисля по различен начин работата. В тези, които са в по-отдалечени райони от столицата, областният управител изземва по-голяма част от функциите на кметовете и народните представители и стои по министерства, лобира, за да се случат нещата. Но аз си мисля, че най-чистият начин за работа е чрез изпълнителната власт и това е необходимо да се промени със закон. Защото ще важи за всички, ще важи винаги и защото няма да се работи на парче, а стратегически. Но това зависи от изпълнителната власт.
- Как трябва да се изглеждат областните администрации според Вас?
- Моята визия е съвсем различна. Те трябва да са шест, както са регионите. И тези регионални структури, които са дирекции на министерства и агенции, да са към областните администрации. Примерно Регионалният инспекторат по образование да е дирекция към Областната администрация. Но това е част от сериозна реформа за децентрализацията на местната власт. Тя не означава само 1% от данъците да остават в общините. Това означава част от този ресурс да се преразпределя от областните администрации, които вече са много по-големи. В момента какво се получава? Когато потребностите на една област са 100 единици за пътища, но министерството може да отпусне само 60. Как се разпределят те – стратегически от необходимостите на областта или от това кой кмет има по-голямо лоби на национално ниво? Затова разпределението е необходимо да се проведе на ниво областни администрации. Но осъзнавам, че времето не е днес, не е 2015 г., не е и 2016 година. От 2017 година може да се говори вече за тази промяна, когато успокоим държавата.
- Г-н Сираков, какво ще пожелаете на читателите на вестника, за да бъде успешна 2015 година?
- Пожелавам на всички много здраве, пожелавам материално благосъстояние, което им е потребно, и да имат прекрасни взаимоотношения с хората.Това са задължителните неща, но най-важните сме самите ние. Да започнем да виждаме хубавото! Да започнем във всяка ситуация да се чувстваме добре. Това искам да пожелая на всички, защото ако ние започнем да се чувстваме добре там, където сме, ако започнем да виждаме хубавото, тогава и филмът, който прожектираме, ще бъде романтичен.
Знам какво ще ми отговорят повечето хора: „Когато си затънал в блатото до уши, как да виждаш хубавото?” И веднага ще им отговоря. Едно от най-хубавите цветя е лотосът. Колкото по-дълбоко в блатото му е коренът, толкова е по-красив цветът отгоре. Колкото една почва е по-добре наторена, толкова по-вкусни плодове дават растенията. Така че нямаме оправдания, ситуациите са такива, каквито са.