Най-възрастният интернет потребител на „Глобални библиотеки-България" Мария Мирчева от Сенник вчера навърши 96 години

Baba-Pena-ot-Sennik
Баба Пена от Сенник

„Направих 95 години и желая през другите пет до навършването на столетието да кореспондирам чрез Интернет!“ - сподели баба Мария.

    „В нашето родно село Сенник отново имаме повод за празник“, написала е до редакцията на „100 вести“ Росица Радкова, библиотекар при народно читалище „Св. Климент Охридски-1899“ в село Сенник. Сенничанката Мария Миленова Мирчева навърши 96 години. Единадесетгодишната Антоанета Стефанова успя да стопли сърцето на баба Мария с няколко изпяти народни песни, с които е печелила награди. „Подарихме на рожденичката торта, осигурена от Съби Гичев (96 години), с когото са кръщавани в един ден през 1919 г. Мария ни изненада с вкусни сладкиши, направени от сръчните й ръце. Разказа ни случки от живота си. Тя ни сподели, че има само едно желание: „Възможно ли е поне веднъж в седмицата някой добър човек да ми пазарува, защото магазинът е далеч от дома?“. Мъдрата и трудолюбива баба Мария сама се грижи за градината, сама си цепи дървата и поддържа в образцов вид двора и къщата.“
    В началото на октомври „24 часа“ пусна обширен материал за Мария Мирчева.
    Пред кореспондента на вестника Ваньо Стоилов баба Мария разказва спомени за героя от Балканската война генерал Стилиян Ковачев, в чийто дом била слугиня.
    Един от най-ярките спомени на жената от Сенник е гроздето, което ген. Ковачев й подарил на софийския пазар:
    „Един ден излязохме двамата на пазара и той ми вика: „Марийке, яде ли ти се нещо, кажи и ще ти купя?”. И аз поисках грозде, на сергиите имаше памид. И той ми купи, не помня колко - килограм ли, повече ли. Но генералът често идваше с мен на пазара - той пазаруваше, аз вървях след него и носех чантите. Стъпваше бавно, тежко, вече беше болен. Понякога готвехме двамата в кухнята. Винаги беше добър с мен”.
    Когато била на 17 ненавършени, през 1936-а, работила 6 месеца като слугиня в дома на генерала в София.  Тогава той бил на 76 години.
    Навремето традицията в Сенник била такава - момчетата да ходят на гурбет като градинари в Унгария или Чехия, а момичетата се хващали слугини на богаташи в София,
за да се подготвят добре за бъдещия си семеен живот. И Мария попаднала в София. Тъкмо била завършила трети прогимназиален клас - 7-ми според днешните представи. Там я изпратила майка й Гена.         Мария първо работила при други, после попада в дома на ген. Ковачев.         „Пред него ме препоръча друго момиче от нашето село - Неда Колева. Тя изкарала година при генерала, но семейството му искало за слугиня по-малко момиче. И аз отидох, още помня, че къщата беше на ул. „Раковски” № 156.”
    През 1936 г. ген. Ковачев вече е вдовец. Имал три дъщери и син - Теофана, Димитрина, Олга и Тодор, когото баба Мария нарича Тотьо.
    „В къщата живееха Олга, която никога не се омъжи, и Тотьо. Не помня другите му дъщери, може и да са идвали на гости, не зная. Помня, че често идваха внуците му - 8-10-годишни, сигурно са били децата на Димитрина, и той много им се радваше. А с Олга бяхме като приятелки, макар да е била към 40-годишна. Когато се върнах на село и се омъжих, пак поддържахме връзка - пишехме си писма, пращала ми е малки колети. Веднъж баща ми се разболя и Олга ни прати от София една билка, за да го лекуваме - болеше го корем”, казва Мария Мирчева.
    Олга тогава работела в банката, а Тотьо бил архитект. Приемали гостите си в голяма стая - къщата била едноетажна, с големи стаи, на двора имали беседка. Кухнята също била просторна, с много рафтове и посуда. Тя била царството на младата слугиня - нейните задължения били да пазарува, да готви и да чисти дома. Метяла и тротоара пред къщата.
    „Ген. Ковачев не ми се скара нито веднъж, държеше се мило с мен. Имаше ми доверие. Веднъж, помня, че вече навън беше тъмно и лампите светеха, ми даде 5000 лв. и ме прати да купя кафе. Тогава продаваха кафето в стъклени буркани. Но 5000 лв. бяха страшно много пари за килограм кафе. Още се чудя как се е доверил да ми даде такава сума - момиче, което трябваше да иде в тъмното до магазина”, недоумява Мария.
    Пари давал, но никога не позволил да му измие краката. „Той имаше навика, като влезе вкъщи, първо да си измива краката. Слагаше леген на малко столче и потапяше в него краката си. Виждах, че е стар и му е трудно да се навежда, затова предложих да му помогна. Той ме погледна: „Как си представяш, че ще миеш краката на един генерал.“
    Такъв е останал в спомените на 96-годишната Мария Мирчева от Сенник ген. Стилиян Ковачев - участник в Априлското въстание и в 4 войни след това, военен министър в кабинета на Стоян Данев, макар и за кратко. След като изкарва близо 6 месеца като слугиня в дома му, тя се прибира на село и на 18 г. се омъжила. „Бързах, за да не остарея”, казва с усмивка. Повече никога не вижда генерала, който умира през юли 1939 г. в същата къща, където тя му прислужвала.
   

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Християни

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня