Наше село в Украйна поддържа две държави с арпаджик

Наше село в Украйна поддържа д

И Русия, и Украйна получават арпаджик от едно село - Чушмелия, населено с „бясно работливи българи“, разказа вчера синът на кмета Николай Велков

То се намира в Украйна (Одеска област), има около 5 хиляди жители, 90% от които са българи. Лукът за разсад е извезан и на знамето му. Всички жители са заети предимно с това производството, а „обработваемите земи и най-вече нивите с арпаджик са безкрайни“, обясни Николай. В селото има училище, където се изучава български, и църква, наречена на Св. Димитър.

В Габрово Николай пристигнал преди три дни на 10-дневно обучение в Техническия университет по български език. Случайна среща на улицата стана причина 33-годишният зъболекар и политолог да разкаже повече за селото и за рода си, преселници в Украйна отпреди 200 години. Още по време на турското робство част от жителите на Каспичан и цялото близко село Невша се вдигнали и преминали Дунав в търсене на свобода и спокойствие.

„Чист българин съм - представи се на старинен български Николай още в началото на разговора. - Село Чушмелия (на украински Криничне) е в Одеска област, между градовете Болград и Измаил.“ Преселниците от България, богати земеделци, платили в злато новите си земи, над бреговете на езерото Ялпуг. Долу, край самите му води живеели други, по-бедни народи, защото комарите носели болести, а българите искали не вода, а земя - земя плодородна и безкрайна, която да обработват. „Всички българи в Чушмелии работим бясно – градинарство, винопроизводство, животновъдство - обясни Николай. - Няма дом, в който да не се прави поне по 500 литра вино на година. В нашето стопанство има четири коли и два трактора.“ Баща му е кмет на селото вече 10 години, но и той, и майката на Николай - преподавател по математика, работят заедно с всички на полето. Като спомена родителите си, Николай не без гордост поясни, че майка му е от рода на братята Георги и Димитър Агура - военен и учен историк, един от първите ректори на Софийския университет.

Самият Николай завършил в Одеса, в момента се труди над аспирантурата си. Брат му – митничар близо до Лвов, Западна Украйна, е далече, има съпруга украинка и на по-малкия син в семейството се пада главната задача, по думите му. „Аз трябва да запазя българския род в моето семейство! Жена ми трябва да е от село Чушмелия, българка. За друга и не мисля“, категоричен е Николай и не допуска даже и мисъл за внезапна любов и брак с чужденка.

За него село Чушмелия е уникално - с индивидуален стар български език, с културни традиции, обичаи, носии, празници. „Ние сме български резерват, други български села се променят, Чушмелия - не! То е най-запазеното село, такова няма нито в България, нито по света!“ А за да е такова, зъболекарят напомни стара приказка на дедите си, пренесена през два века и хиляди километри: „Колкото и синове да имаш, един не трябва никъде да даваш“. За жените в селото нещата стоят другояче – те са чужд късмет и където отидат, трябва да слушат и да се подчиняват. Носят фамилията на съпруга си, изключения няма, защото се счита обидно от рода на мъжа. Децата учат и се възпитават още от малки, че мъжете държат фамилията.