Моят клас се поздрави с "На добър час!" и "Хайде да започне новата учебна година!"

Kostadinova-s-s-svoya-klas-i-klasa-na-Vladilena-Katevska-pri-poseschenie-v-Natsionalnata-biblioteka-minalata-godina.
Костадинова със своя клас и класа на Владилена Катевска при посещение в Националната библиотека миналата година.

Учителката по Български език и литература в Националната Априловска гимназия - Габрово Стефка Костадинова е от педагозите, които разчитат най-вече на прекия контакт с учениците, на диалога, емоцията, обичат партньорските дейности, общите проекти, динамиката в реална среда. Как протече първият й работен ден в електронна среда, разговаряме по телефона.

- Здравейте, г-жо Костадинова, как са Вашите ученици, какво е настроението в дванадесети клас?

- Първо искам да им благодаря! Днес моят клас - XII „б“, бяха 24 човека - това е сериозно присъствие. Много деца са болни.

Може би леко са уплашени, по-скоро притеснени... Не от това, че им е скучно, а че са в затворено пространство, че са в ограничен контакт. Когато не са в общността си, не се чувстват добре. Но те са много по-напред от мен в технологиите и онлайн се чувстват добре, реагират бързо на това, което им кажа.

- Вие как се чувствате, имахте ли проблеми в електронното общуване?

- Естествено, че сутринта бях напрегната - трябваше да направя добре моите часове. Притесних се повече, отколкото в първите си часове като младши учител.

Обаждаха ми се родители, защото не могат да влязат в системата и това ги притеснени. Други ми се обаждаха, защото са болни и не знаят какво да правят, не знаят, че не отбелязваме сега отсъствия

Емоцията беше много особена. Учениците от моя клас се поздравяваха с „На добър час!“, „Хайде да започне новата учебна година!“. Те ясно разбират, че крачката, която правим, е много голяма. Правим нещо, което ще ни мотивира, ще ни тласне напред и ще стане устойчиво.

- А Вашите деца, собствените, справят ли се онлайн?

- Вкъщи сме разделили стаите. Аз работя в реално време, те също са онлайн. Симо, големият ми син, е в шести клас, написа си домашното по литература с желание. После редактирахме, изпращахме, вълнение е... Светльо, племенникът ми, е в Математическата гимназия, и той работи с желание.

- В коя платформа работите?

- Националната Априловска гимназия по принцип сме в shkolo.bg. Много институции вече работим с платформата и явно е натоварена. Днес (б.р. 17-ти) отказа да работи. Свързах се с една моя бивша състудентка от Велико Търново, тя ми каза, че работи през Zoom платформата, която позволява провеждането на групови видео разговори.

Виждам, че учителите ползват Zoom за провеждане на онлайн занятия. Платформата ми позволява в реално време да си говоря с учениците. Текстовите материали им изпращам по Messenger. Давам им материал, който да ползват, да прочетат, имат задачи, говорим. Днес все пак беше малко лекционна, малко по-организационна работата. Разпределих им персонални задачи. Утре продължаваме.

- Чувате ли се с колегите, какво споделят?

- Естествено, имаме групи във Фейсбук, на учители по литература. Всички споделят невероятно много материали и информация. В гимназията имаме много добър контакт. Винаги като споделя нещо, получавам съвет.

- Бихте ли споделили мнението, че кризата и преминаването към електронно обучение ще има добра психологическа страна. Учителите ще навлязат в Интернет, в средата на младите хора и това ще скъси дистанцията ученик - учител. Усилието на учителите да се модернизират ще се хареса на учениците.

- Сутринта им казах: „Не съм най-удовлетворена от това, което направихме, но Ви благодаря, че бяхте спокойни, че ме приехте, че успяваме да работим“. Признах им, че съм напрегната. И те казват: „Да, личеше Ви, само Вие бяхте с включена камера“. От напрежение не съм усетила. Всички изключили камерите, аз - не. Уча се, всички се учим, ситуацията създаде този шанс.

Днес пак ще правим часове. Децата са съгласни. Всички класове, с които работя, ще направят група, общ контакт.

Говорих с колежката по История Силвия Стоянова. Нейните деца са доста емоционални, а емоцията е един лесен канал за връзка. Те са работили и в събота и в неделя по история. Също са XII клас.

Колегите са въодушевени, въпреки че срещаме трудности. Децата ни разбират.

Директорът на гимназията г-жа Рачевиц беше много спокойна. Когато се събрахме да обсъдим, по особен начин беше убедена, че нещата, които правим, ще станат. В думите й нямаше тежест, по-скоро в тях се криеше възможност, шанс. Всички го усетихме.

- Желая Ви успех!

- Благодаря! Беше спонтанен разговор, но главното е, че колегите, учениците приемаме ситуацията с разбиране и отговорност, работим в сътрудничество и ще се справим.

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Образование

Към началото