Мими Николова: „В Габрово се чувствах като хвърчащите хора на Валери Петров“

Mimi-Nikolova:--V-Gabrovo-sе-chuvstvah-kato-hvarchashtitе-hora-na-Valеri-Pеtrovv
Мими Николова: „В Габрово се чувствах като хвърчащите хора на Валери Петров“
В събота в МОЛ Габрово беше последният концерт от поредицата "Съботни евъргрийни", организиран от НЧ „Будителите-2017“ в Габрово. Те бяха със специалното участие на Мими Николова, заедно с пианиста Петър Железаров. Нейните изпълнения бяха съпроводени с бурни овации.

 В събота в МОЛ Габрово беше последният концерт от поредицата "Съботни евъргрийни", организиран от НЧ „Будителите-2017“ в Габрово. Те бяха със специалното участие на Мими Николова, заедно с пианиста Петър Железаров. Нейните изпълнения бяха съпроводени с бурни овации. Габровци не скриха любовта си към певицата с изключително богата творческа биография, успяла да  наложила джаз стандартите в българската естрада.
 За нейното участие в последното издание на тазгодишните „Съботни евъргрийни“, за отношението към публиката, за работата си с габровския биг-бенд на Манол Цоков, е разговорът с Мими Николова.

 - Г-жо Николова, удовлетворена ли сте от участието си в габровските „Съботни евъргрийни“, какво чувство изпитахте, когато излязохте на сцената в Габрово отново след 30?
 - Не само удовлетворена, но съм и много щастлива, и развълнувана, защото толкова музикална публика няма никъде в България. А съм била на турнета из цялата страна, но тук, в Габрово наистина е най-музикалната публика. Толкова сърдечно ме посрещнаха всички.  Очарована съм. Такова щастие изпитах, душата ми е пълна от емоции.
 - Дамян Дамянов в свой стих беше написал: „Човешко наше щастие – какво си? Един копнеж, мираж, въздишка, стих?! Очи, които в себе си те носят, затуй не виждат где си ти? Къде си ти, наистина къде си?“ А днес за Вас то не е нито мираж, нито въздишка, нито стих, а какво?
 - Отношението на публиката към мен, към творчеството ми. А това е много важно за един артист. Публиката е най-важна.
 - А самата Вие слугувате на своята публика, труден ли е този „слугинаж“?
 - Този „слугинаж“ е моето отношение към публиката. Аз съм се стремяла да не правя компромиси с песни и винаги съм пяла песни, които имат стойност. Не съм тръгнала по пътя на изпълнител на лесни песни – такива, които нямат особена стойност. Стремила съм се те да са на ниво и много се радвам, когато ме оценява една такава публика, каквато има в Габрово – музикална, възпитана, с традиции. Затова съм много, много щастлива.
 - През 1978 г. година сте участвала с габровския биг-бенд в джаз фестивал в София, какви са спомените Ви оттогава?
 - Прекрасни са спомените ми от това участие. Тогава пях една много трудна песен в зала „Универсиада“. Песента се казваше „Черно“, беше направена само с духачи, беше много специална песен.  Спомням си Манол Цоков, който направи множество репетиции, за да бъдем много добре подготвени за проявата. Имахме голям успех, което се дължеше именно на него, на неговия оркестър, който работеше с отношение. Тогава всичко беше чудесно!
 - Когато Ви поканиха от габровския Клуб на будителите да се включите в последните за тази година „Съботни евъргрийни“, колебахте ли се дали да приемете участието или не?
 - Изобщо не съм се колебала. С радост тръгнах, с широко отворени сърце и душа, защото много хубави спомени имам от Габрово. Била съм тук, имала съм турнета с оркестъра на Манол Цоков, концерти. Наистина спомените ми от Габрово са много хубави, нося ги непрекъснато в сърцето си. Манол Цоков е чудесен музикант, от много добро семейство, аристократично. Помня адреса, на който се намира къщата на неговото семейство – триетажна. Майка му, която е завършила стоматология, беше практикуващ зъболекар, баща му - право в Швейцария. Посрещаха ме като царица, специално ходеха да купуват хляб от едно село край Габрово. Когато им гостувах бяха приготвили риба плакия, пълнена с най-различни неща, каквато не съм яла никъде и до днес в живота си. Много, много хубави спомени имам с майка му и баща му. Майката на Манол Цоков ме посрещна, облечена в прекрасен клош панталон,със специална фризура. Въобще – истинска аристокрация.
 - На 80 години сте, но сте с прекрасна стойка, с невероятен дух, кое поддържа тази Ваша устойчивост?
 - Това се дължи на музиката. Особено сега вече може да се пее на английски, да се използват джаз стандартите. Така че, именно музиката е тази, която поддържа моя дух. Тя ме изпълва с едно специално чувство и ми е много приятно, когато изпълнявам тази музика. Кара ме да се чувствам много щастлива.
 - Вече сте 60 години на сцената – малко или много са те за артиста?
 - Не са чак толкова много. А и съм спирала през това време, защото след 10 ноември се появиха чалга-клубовете и за джаз-изпълнителите нямаше работа. Тогава преподавах английски, тъй като съм завършила английска филология, на деца, водех и курсове. Така че много малко пеех в първите години на демокрацията, но след това отново се върнах към музиката, вече с пиано в София, в различни клубове – имаше един ретро клуб  „Андрей“ имаше до операта. След това в „Да-да-да“ на Раковски, в галерия „Дечко Узунов“ също съм имала изяви.  Дечко Узунов е искал голямата зала да се използва освен за картинна галерия и за музикални мероприятия.
 - Считате ли, че българинът постепенно обръща гръб на чалга-културата и се насочва към стойностните произведения?
 - Да, да, наблюдавам такова нещо и много се радвам, че вече чалгата не е на дневен ред в обществото. В първите години на демокрацията, а и доста време след това чалгата беше доста агресивна, но сега отново стана модерно да се слуша джаз. Е, може би не всички го разбират, но виждат, че това е по-интересната, по-стойностната музика и концертите за нея имат големи посещения. А джаза извисява душата и сърцето и вече има много публика и последователи, което ме прави много щастлива и ме зарежда с енергия.
 - Какво беше усещането Ви по време на „Съботни евъргрийни“, когато видяхте младите джаз изпълнители от Габрово?
 - Беше голямо щастие за мен да видя достойна бодра смяна, която ще ни наследи. Всички те много хубаво пяха, с много хубави гласове.  Възхитена съм от тяхното представяне, те са чудесни. Чудесни! За хубавата песен има живот, който ще продължава.
 - Какво имате да кажете на габровската публика, което през годините не сте успявала да споделите?
 - Искам да им пожелая преди всичко да бъдат здрави и да продължават да ценят стойностната музика. Пожелавам им още много такива концерти. Д-р Хинкова, заедно с останалите организатори на „Съботни евъргрийни“ са направили чудеса да организират такъв концерт. В София нямаме такива концерти-матинета. Когато бях ученичка в зала „България“ всяка неделя в 11,00 часа имаше матинета с голям джазов оркестър. Диригент беше Емил Георгиев, Нейчо Попов беше конферанс, джаз певиците бяха Лея Иванова, Лени Вълкова, Яна Антонова и всяка неделя бях на концерт – на петия ред.  Винаги неделните концерти започваха с пиесата „Настроение“, а аз стоях и си потропвах с крака, потопена в невероятното удоволствие от джаза. И не съм се надявала да се случи така, че  и аз да пея на такива концерти. А това са вечните песни. Всички световно известни певци се връщат към тези песни и правят различни кавър версии върху тях. 1 Така че това е вечната музика, която никога няма да си отиде. Защото съвременните песни човек не може да ги запомни – нито текстовете им, нито мелодиите. Е, има отделни находки, но те не могат да се сравняват с всички онези песни, създадени през годините, като „Дилайла“, Чао, бамбина“, „Воларе“, такива песни няма сега.
 - Създават се еднодневки?
 - Да, създават се еднодневки, които не се пеят дълго. А песните от днешния концерт се помнят дълго. С „Мъртви листа“ например,съм имала големи успехи.
 - Коя е любимата Ви песен?
 - Много са и надали бих могла да отделя някоя от тях. Но има една песен от Емил Георгиев – „Помни, че те чакам“. „Да искаш да чакаш, да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш – това е любов…“ – тази песен е любимата ми.
 - На какво се дължи факта, че и до днес има хора, които продължават да си тананикат изпълнявани от Вас песни?
 - Дължи се на факта, че тези песни са много стойностни. Те са незабравими и никога няма да излезят от мода, защото са много качествени. Писани са, изпълнявани са от сърце и душа и затова хората никога няма да ги забравят.
 - Бяхте ли щастлива днес?
 - О, много. Толкова щастлива, че летя в областите от щастие. Чувствам се като хвърчащите хора на Валери Петров.

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Култура

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня