Мила Кацарова: "Театърът дори не е професия, той е начин на живот"

 В габровския театър е постъпила през 1976 година. На времето тя е била любимка на публиката, играла е много роли в театъра. Сега редовно е сред публиката на театъра и е възхитена от актьорската трупа.

- Макар, че предпочитам да говорим за театър и изкуство, нещата сега са доста политизирани. Какво е мнението ви за вота, правилен ли бе избора на българите на 4 април?

- Аз не съм политик, просто съм симпатизант на КОД. Лош беше изборът. Освен комунистите и партията на Бойко Борисов извън парламента останаха доста качествени хора. Потресена съм, че толкова хора гласуваха за Слави Трифонов. Човек, който няма семейство, няма дете, ще управлява държавата.
- Вие сте член на КОД, една интелигентна партия, но остана под чертата, защо, според вас?
- Хората не припознаха партията на Петър Москов, тя късно се появи на хоризонта. Петър Москов е изключителен политик, държавник, бил е министър на здравеопазването. Рано се появи партия КОД, ще й дойде времето след години. Хората се повлияха от писания за него като здравен министър, пише се за злоупотреби с някакви турски ваксини, той не ги е купувал, те са подарък от Турция. Много се коментира и пръстовия идентификатор, хората просто не го разбраха. Аз съм живяла в страна, където се ползва пръстовия идентификатор, това е нещо, което спира абсолютно корупцията в здравеопазването. С пръстовия отпечатък и здравната карта не може една стотинка да се открадне.
На мен по ген ми е писано да съм с десни убеждения. 1944 година са убили дядо ми като кулак и враг на народа. Имал дюкян, партизаните идвали с каруци и ги пълнели с кашкавал, сирене, един вид е бил ятак на партизаните, както се шегувахме. Но това не помогнало....Аз първа сложих значката на СДС на времето в Габрово, не мога да бъда привърженичка на никакви други идеи, освен на консервативни, демократични, десни убеждения.
- Ходите ли на театър, какво е впечатлението ви от сегашната театрална трупа?
- Ходя с удоволствие на всички представления. Тази млада трупа ме радва, това са едни способни, талантливи, млади хора, които имат големия шанс да работят с много добри режисьори. Петринел Гочев е цяла школа. Всички млади актьори излизат от добри училища, от НАТФИЗ, от колежи. Театърът е динамичен процес. По наше време играехме по друг начин, по-статичен. Единствено тогава Вили Цанков правеше такъв театър, той не търпеше актьорът да стои на сцената мирно и да си казва монолога или диалога, непрекъснато трябваше да има действие. На мен много ми допада този вид театър. И театрите, които взеха с кастинг актьори, които играят по този начин, дръпнаха много. Габровският е сред тях. Сега заради пандемията по-малко ходя на театър. Но пак ще тръгна. Ние артистите сме като шофьорите, като ни замирише на бензин или на грим... Така че следя всичко, което прави габровския театър. Дори от чужбина се интересувах за него.
- От позицията на времето и опита си какво бихте посъветвали младите актьори?
- Актьорът, който е талантлив, който обича тази работа, той й се отдава. Театърът е начин на живот, дори не професия за мен, чрез него дишам. Когато остана сама със себе си, си мечтая да се върна поне десетина години назад. В габровския театър има една актриса Надежда Петкова, тя е като вулкан. Виждам, че габровските актьори не играят като роботчета, те се отдават изцяло. И младият директор Петко Койчев е страхотен, моите комплименти.
Съветвам актьорите да не подценяват професията, да не се поддават на евтина слава, а да продължават да работят и с всяка следваща роля да надграждат. Следя и гостуващи спектакли. Някъде виждам преекспониране, преигравано, без вкус, не казвам чалга, но има заиграване с публиката. Има халтури. Слава Богу, това го няма в габровския театър.
- А бихте ли изиграли една роля сега, ако ви поканят?
- С удоволствие, но ако е нещо класическо. Не бих се вписала в работата на този вид режисьори, да които вече стана дума, не знам бих ли издържала на тяхната динамика.
- Да се върнем доста година назад, как попаднахте в Габровския театър, вие сте от Благоевград?
- Да, от Благоевград съм родом. Не съм завършила ВИТИЗ.Бях в театъра в Търговище, пет години бях в Ловешкия театър. Имах национална награда на детската драма и театър и още една награда на националния преглед на българската драма и театър. Играехме "Силата на мрака" на Толстой в Ловеч, гостували сме и в Габрово с него. Покани ме режисьорката на Видинския театър, поставяха същата пиеса там. Актрисата в главната роля, която играех и аз, бе забременяла. Волгата на Петър Младенов ме вземаше след спектакъл в 9 часа от Ловеч и ме караше във Видин. Там репетирах и колата отново ме връщаше за представление в Ловеч. Спектакълът взе награда. Аз не взех награда, но ми казваха, че съм "необработен диамант". Беше пролетта на 1976 година. Явих се на изпити и ме удостоиха със звание актриса по член 9, който гласи за изключително дарование. Тогава можеше така.
По това време в габровския театър се явява проблем, напускат три брачни двойки актьори, а Катя Зехирева, която беше директор тогава, става директор на театър 199 и театърът се оголва. Търсят млади красиви актриси. Покойният Емил Греков казал "Абе, вие гледахте ли главната героиня в Ловешкия театър. Ей, такова ни трябва!" Поканиха ме в Габрово. Вече бяха ме назначили във Видин, в джоба ми беше ключа от квартирата. Но Габрово ме привлече повече, с тази зеленина, с красивите мостове. Всъщност получих покана от Катя Зехирева, преди да замине, а ме назначи Васил Червенков, който оглави Габровския театър. Посрещнаха ме много радушно.
- Коя бе първата ви роля, как се получи?
- Първата роля, която получих бе на царица Ирена в пиесата "Боян магьосника". Тодор Чобанов беше сценограф, на сцената имаше 20-30 кубика дърва, конструкция на три етажа. Това е историческа пиеса, тя е в стихотворна форма. Колкото и парадоксално да е, аз още помня монолозите от този спектакъл. Станчо Димитров играеше Боян магьосника. Аз бях византийската принцеса.
- Какъв бе тогава екипа на габровския театър, с кои колеги играехте?
- Няма да ги забравя никога Ружа Николова, Кирил Златков, Емил Греков, актьорите, които бяха на моята възраст Станчо Димитров, Стойчо Анатасов.
Въобще този театър е бил люлка на много известни актьори - Виолета Минкова, Невена Коканова, Любомир Шарланджиев, още през 60-те години.
Имаше добри режисьори. Идваха и гостуващи. Искам да припомня на младите, които не помнят това време, че тогава театърът беше идеологически институт. Имахме процент съветска драматургия, процент българска класика, за западна класика не можеше да се говори. Все пак Катя Зехирева е успяла да направи "Коварство и любов". Играла съм всичко, не винаги ми е харесвало, но няма да зачеркна тази част от моя живот.
Искам да спомена директора Георги Григоров, който отговаряше за културата в БКП, беше назначен при нас. Той е завършил ВИТИЗ, беше артист по душа. Беше много човечен, разбиращ хората, помагаше с каквото може на всеки. При него нямаше приемен час. Уреди квартири на всички. Светла да е паметта му.
Не с всички директори съм се разбирала. Аз не бях конформист, не умеех да се приспособявам, да лицемеря и да не говоря това, което ми е на сърцето. И това създаваше доста сериозен проблем на ръководството с мен. Не получих никога награда. Ружа Николова ми казваше:"Милке, не ти дадоха награда, щото не си партиен член.
- Но бяхте любимка на габровската публика -. млада, красива, талантлива. Да не би да ви заслепи славата?
- Не, не ме е заслепила, дори обратно, аз съм комплексар. Спомням си, когато срещнех тогава познати хора, се радваха, че ме виждат. Казваха ми, че толкова съм усмихната, лъчезарна, щом ме срещнели им вървяло. Не знаеха какво ми е, но ако външно изглеждах така, както ми е вътрешно, по-добре да не излизам от къщи. Това е въпрос на характер. Никога не плача пред хората. Не отричам суетата, хубаво ми е като ме харесват. И сега след толкова години ми се случва да ме познават хората, дори по гласа си. Това ме радва, гали егото ми, признавам. Добре, че все още приличам на себе си.
Направихме една пиеса на Иван Радоев "Криминална песен." В цяла България я спряха. Григоров успя да се пребори и я играхме. Само не биваше да казвам думата "курва". А в пиесата главните героини бяха русата курва и черната курва. Главният герой е партиен големец. Русата се оказва ченге на Държавна сигурност и я изпращат със задача. А черната, глупавата, която играех аз, я пращаха за нейно другарче в мотела.
Но най-интересното е около "Албена". Сложиха ни две актриси да се сменяме в ролята. Режисьорка беше Маргарита Благиева, току-що завършила ВИТИЗ. До такава степен аз съм била наистина любимка в този период, че касиерката ми е разказвала, че хората идвали за билети, но за тази постановка на "Албена", в която ще играе "черната курва" ... Стана постановката, но аз отчетох, че се поддадох на външните данни, на красотата и другата актриса направи по-добра роля от мен. Но хората харесваха мен.

- Ходенето тогава на театър бе празник, хората се обличаха официално, в кои други постановки сте играла?
- Харесваха, разбира се, хубавите постановки, обичаха и драма, и комедии. Изиграх всички добри роли от българската драматургия. Освен "Боян Магьосника", "Силата на мрака". "Съдии на самите себе си", играла съм драми по Йовков, играла съм Милкана от "Майстори", играла съм руска драматургия. На 25 години играх 50-годишната прокурорка, на 23 години играх майка на едни революционери.
Играла съм в "Сън в лятна нощ", "Дванадесета нощ" на Шекспир.
Във Вариететния театър трябваше да играя и да танцувам, къде по-сполучливо, къде по- малко.
- Защо отидохте във Вариететния театър?
- За гастрол ме покани Николай Николаев. Той правеше спектакъла "София, само София" и беше поканил най-напред Таня Лолова. Тя играла на няколко репетиции и казала, че не й харесва. Пробвал с още една софийска актриса, но пак не станало. Николай се кахърял, тогава Даниела Пантелеева, беше балет майстор, се сетила за мен и му предложила. Отидох, харесаха ме и стана. Това обаче възбуди доста негативно отношение у много колеги в Драматичния театър, че вземам хонорар и от Вариетето. Станала съм много богата. Не обръщах внимание на приказките зад гърба ми. После дойде Сотир Майноловски във Вариетето, и той ме покани да играя. Нямаше характерна актриса, другите момичета бяха на по 20 години. След това Вили Цанков ме покани. Всеки сезон правех по една роля във Вариетето.
Накрая върхът на моето търпение на цялото лицемерие около мен не издържа. Когато дойде Добри Добрев за директор на Драматичния театър той определяше заплатите и видях, че не получавам това, което заслужавам. Тогава беше срамно да се каже, че някой напуска работа, защото не е доволен от заплатата. Но аз напуснах. Макар, че имаше 4 предстоящи спектакъла, в които трябваше да играя.
- После започнахте в Кукления театър?
- Да, Слави Бонев ме покани да играя Баба Марта в Кукления театър, останах там цяла година, дори бях вр. и.д. директор. После тръгнахме с Рада Щерева да правим частен куклен театър. Така завърши моето славно актьорско пътешествие.
- Но поехте на пътешествие към Америка? Как попаднахте там, с какво се занимавахте?
- Спечелихме зелена карта и потеглихме с мъжа ми. Там учих, работих. Никак лесно в Америка. Работих нещо, което никога не съм правила, но го работех с желание. Бях помощник на медицинска сестра в един офис, който е посредник между здравната каса и застрахователната агенция. Там има много сериозна социална система, за разлика от нашата.
- Хубаво ли е да се живее в Ню Йорк?
- В Ню Йорк е голяма лудница. На екскурзия, ако отидеш е много хубаво. Добре се живее навсякъде, ако имаш мотивация и когато не си мързелив. Много българи, с които се запознах там, не издържаха. Мъжете са по-слаби психически. Но може би актьорската ми професия ми помогна да приема по-леко нещата, в крайна сметка имаме някаква цел и трябва да я изпълня. В Америка, а и във всяка друга държава, когато не работиш и нямаш нормална средна заплата, за да поемеш ежедневните си нужди, не можеш да живееш. Няма социални помощи за всеки.Поживяхме там 14-15 години и се прибрахме.
- Защо не останахте там, а се върнахте в България.
- Лично аз смятам, че коренът си казва думата. Където и да си, където всичко е уредено, носталгията остава. Още повече синът ми го приеха в университет в Европа.
- И се върнахте не в Благоевград, откъдето сте родом, той е по-голям град, а в Габрово, защо?
- Много мислехме къде са се установим да живеем, мислехме дори за София. Но избрахме Габрово, макар че тук нямахме наше жилище, живеем в жилището на родителите му. Първата причина е, че мъжът ми е от тук. Аз също настоявах. Лично аз избрах да живея в Габрово, защото видях, че тук става нещо. Всяка година си идвах през отпуската. И виждах как нещата в града се изграждат едно по едно. Най-много ме радва чистотата. Всяка сутрин контейнерите се почистват. Габрово е хубав град сега.
Тук се чувствам много добре. Като пенсионерка на 72 години почти няма какво да правя, освен да чета, да гледам телевизия и да се разхождам. Виждам как градът става все по-красив.
Габрово ми даде много.