Людмила Успадова: Много благодаря на габровци за помощта и добротата

Водеща! Lyudmila-Uspadova
Людмила Успадова
Людмила Успадова е украинка. Тя е от Николаев, избягала е от войната с двете си деца. 

Заради добрите взаимоотношения и приятелство между украинския театър в Николаев и габровския Драматичен театър "Рачо Стоянов" тя, както и останалите жени от украинския театър, получиха покана от габровския театър да дойдат в Габрово. Людмила живее в децата си в хотела на Техническия университет, много е доволна от условията, благодари на всички габровци за даренията и за отношението. Людмила бе член на журито на театралния фестивал на монодрамата в Габрово "Соло акт".


- Кога пристигнахте в Габрово?
- Пристигнах на 29 март с двете ми деца, 13-годишно момиче и 4-годишно момче. Пътувахме с автобус от Николаев до румънската граница. Пристигнахме без проблеми. Директорът на габровския театър Петко Койчев лично дойде да ни посрещне на границата. Доведе ни в Габрово и ни настаниха в хотела на Техническия университет. Много е хубаво и удобно там. Има много украинци, общуваме, помагаме си. Много благодаря на Техническия университет за настаняването в хотела.
- Имате ли си всичко, в Спортната зала има много дарения от габровци - дрехи, обувки, санитарни принадлежности, дори играчки за децата?
- Всичко си имаме, и дрехи, и обувки. Дъщеря ми учи онлайн по телефона. Ходихме в Спортната зала. Малкият Юра по цял ден си играе. Беше много стресиран от взривовете в Николаев, но вече се успокои и се държи като всяко 4-годишно дете. Много благодарим на габровци, които ни помагат. Военните действия в Николаев ни завариха в болница, Юра беше болен от Ковид. Тръгнахме много набързо и не успях да взема много багаж.
- Как беше в Николаев, имаше ли военни действия?
- Да, имаше много взривове. Докато бяхме в болницата, виждахме през прозорците взривовете. Беше много шумно и страшно.
- А защо избрахте да дойдете в Габрово, можехте за заминете за някоя западна страна?
- Имаме приятелски взаимоотношения между Николаевския и Габровския театър, имаме подписан меморандум за сътрудничество, за обмяна на театрални постановки, за участие във фестивали, съвместни проекти и постановки. Група от Габрово дойде на нашия фестивал "Хомо луденс" миналата година, спечели награди. На 24 май трябваше да ни гостува габровският театър, но всичко се провали заради войната.
Още при първите военни действия Петко Койчев се обади и ни предложи помощ. Затова решихме няколко жени от театъра с децата да дойдем тук. Както казах, не съжаляваме, напротив. Петко много се грижи за нас. Ходихме с децата на куклен театър, малките бяха много доволни. Предложи ми да бъда жури на фестивала на монодрамата.
- Вие бяхте жури на театралния фестивал "Соло акт", хареса ли Ви фестивалът?
- Жури трябваше да бъде директорът на Николаевския театър Артьом Свистун. Трябваше да играем нашата постановка "Изповед" на Андрей Карай. Но войната друго нареди. Затова аз бях в журито на фестивала, аз съм зам.-директор на театъра. Започнах да разбирам, когато говорят на български, и ми бяха интересни спектаклите. Много престижен фестивал, многопланов, хареса ми, че имаше както исторически, така и съвременни спектакли. Интересна ми бе и реакцията на публиката.
Ние, украинците, които сме в Габрово, изнесохме неголям концерт. Той беше благотворителен.
- Разкажете нещо повече за Вашия театър?
- Той е един от най-големите театри в областта. Названието му е Николаевски художествен руски драматичен театър. В Николаевска област живеят много рускоговорящи. Това не ни е притеснявало никога. Нашият театър работеше за рускоезичното население. Нашите пиеси бяха на руски език. Виждате, че и в заглавието ни има руски. След победата ще променим кардинално политиката на театъра, ще наблегнем повече на украинската литература, повече, отколкото на руската.
- Как реагира руското население в Николаев на войната?
- Не одобрява, разбира се. Толкова време никога не е имало проблеми между украинци и руснаци. Ние вкъщи говорим на руски, само с баба говоря на украински. В училище децата учат на украински, има две руски училища. Моята дъщеря учи в украинско училище. Хората могат да избират на руски или на украински ще говорят и учат техните деца. Всички искат да живеят в своята страна. А тя е Украйна. Всичко рухна за един миг.
- Какво се случва сега в Николаев, предполагам говорите по телефона с роднини, с мъжа си?
- В Николаевска област се водят военни действия. Не успяха да завладеят Николаев, въпреки бомбите, крилати ракети. Една от тях попадна в центъра на града, в областната администрация на площада, където е Николаевският театър. Няма големи разрушения, на театъра, повредена е само системата за газ.
Мъжът ми остана там да защитава родината. Преди това той работеше в корабостроителен завод. На Юра му е много мъчно за баща му, а също и за баба му.
- Не се знае колко време ще останете в България, колко ще продължи войната. Мислите ли за работа?
- Чакаме войната да свърши и да се върнем у дома.
- Тук гледате ли телевизия, новините за войната?
- Не, само интернет.
- В новините казват, че е много страшно в Мариопул.
- Мариопул вече го няма, там не може да се живее. При нас има две жени от Мариопул, те много са притеснени.

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Общество

Към началото