лична позиция: Аман от хора, които все се занимават с чужда работа, вместо със своята Съботен ден в Спешно отделение на болница, около 18:00 часа. За

Около минута след като младежът е влязъл в помещението - излиза. Заради отказ да бъде прегледан. Имало кратко обяснение с жена, която била вътре, след което последвал отказ за преглед. И остри реплики от двете страни.

В коридора на Спешно отделение са залепени изрезки със законодателни текстове, които плашат със строго наказание всеки, посегнал на медицинско лице. В медиите мине, не мине и показват репортаж от бити лекари, нападения над служители в Спешна помощ, липса на финансиране в тази здравна система. Понякога нещата се представят простичко - нахлули група роми, здравно неосигурени и без особен повод започнали физическа разправа с персонала за спешна помощ. Дори не е особено важно в кое населено място е станало. Навсякъде може да се случи. И мерките трябва да са толкова строги, че да респектират всеки, който си помисли за насилие над лекари или друг медицински персонал. Обаче какво става с персонал, който използва тези мерки, за да се оправдава в работата си?

При по-детайлно проучване на случката с младежа става ясно, че след като получил отказ да бъде прегледан, той споменал майката на жената, която му казала да си ходи. И ако решим да не спираме дотук, ще излезе наяве нещо много по-притеснително за самата система на здравеопазване. Оказва се, че минута след като младежът успешно е отпратен, в кабинета, където се правят прегледите, няма никой. Жената се мотае в някаква вътрешна стаичка. „Ваш син ме напсува“, с нападателен тон изстрелва тя. Всъщност краткият обход във вътрешните помещения не е на бащата на младежа, но очевидно служителката на Спешното предпочита да си служи с лични предположения, както го е направила минути преди това, раздавайки диагнози. Следват уточняващи въпроси и истината лъсва. Жената, която си е позволила да отпрати момчето, не е лекар. Опитва се да се пъхне в друго помещения, така че не се разбира дали е сестра или санитарка. Ясно е, обаче, че каквато и роля да играе, няма право да прави прегледи и да отпраща пациенти. Дори посетителят да е напълно и видимо здрав, това трябва да го констатира лекар. Нападателното поведение на жената с нещо като руски акцент в говора продължава и в следващата част от разговора. На искането да бъде извикан лекар, тя заявява, че ако трябва и това ще стане. В крайна сметка лекар се появява, изглежда видимо изненадан от това, което се е случило. И си свършва работата. Както е трябвало да стане още в началото, ако въпросната жена го беше извикала. 

Ако, не дай си Боже, се беше стигнало до усложнение, лекарят всъщност щеше да остане много изненадан от това, че по време на негово дежурство е имало посещение на пациент, на който му е отказан преглед. Той обаче трябва да носи отговорност, нали? За сестрата/санитарката, която е решила набързо да свърши неговата работа, може само да се каже - „Аман от хора, които все се занимават с чужда работа, вместо със своята“.